В пресата: Неглижирани инсулти, „спешни“ кметове, феодализъм в университетите

„Над 13 000 инсулта са регистрирани у нас от началото на годината до сега. Ако се реагира в рамките на 4 часа, пациентите могат да се възстановят. Оказва се обаче, че диспечерите на телефон 112 отклоняват пациентите към личните лекари и така те отиват в болница твърде късно“, пише днес „Телеграф“, като се позовава на информация от Първата национална среща за успешното въвеждане у нас на международния проект "Ангелите".

„У нас тромболитичната терапия се прилага при много малко пациенти по ред причини. Една от тях е твърде голямото забавяне. "Когато човек се почувства зле, той обикновено звъни на телефон 112. Там обаче често преценяват, че състоянието не е спешно, а това е фатално“, категоричен беше акад. Иван Миланов, шеф на МБАЛНП „Свети Наум“.

Според него трябва сериозно да се работи на няколко нива, ако държавата не иска да генерира инвалиди - по-добра информираност на обществото, обучение на диспечерите на телефон 112 и на спешните лекари, създаване на специализирани центрове за лечение на инсулт и т.н.“, допълва изданието.

„Около 78% от хора с инсулт се приемат с мозъчни поражения. "Едва 20% от тях се прибират у дома, където продължава с лечението си", отчете проф. Параскева Стаменова, зам.-шеф на болницата "Свети Наум“. По думите й на всеки 30 мин по един пациент с инсулт умира или се става инвалид, само защото не е попаднал на правилния лекар или в правилната болница. А при тази диагноза от особена важност е бързината, с която се реагира. Лечението на инсулта може да е ефективно при следният план за действие. До 10 мин. трябва да се направи адекватна оценка на състоянието на пациента, до 25 мин. -да се направи компютърна томография, до 45 мин. - да се разчетат резултатите от изследването, и до 60 мин. - да се приложи медикамента,,, подчерта акад. Миланов. По думите му в момента се изграждат високотехнологични центрове за лечение на инсулт в София, Пловдив и Варна, но най-вероятно страната ни ще има нужда от още клиники“, пише още ежедневникът.

„Кметове карат катафалки и стават спешна помощ“, оповестява пък „Монитор“. „Кметове изземват функциите на погребални агенти, лекари и куриери в малките и отдалечените от областните центрове населени места на Великотърновска област. По този начин селските първенци помагат на съселяните си, повечето от които са възрастни, болни и немощни хора“, пояснява публикацията.

„В един от случаите преди време починал самотно живеещ старец, чиито роднини били в чужбина. Тъй като нямало кой да организира погребението, кметът се нае с тази задача на разноски на кметството. И за да спести някой лев, селският управник закачил ремаркето на един трактор, СЛОЖИЛ КОВЧЕГА С МЪРТВЕЦА В РЕМАРКЕТО и сам го подкарал към селското гробище“, разказва вестникът и допълва: „Кметове от Еленско, Златаришко и Горнооряховско пък разказват, че често им се случвало да се правят на Спешна помощ и да карат свои съселяни до личния им лекар в града или до болницата за преглед и хоспитализиране. Тъй като в повечето села нямало постоянен личен лекар, старците били записани от децата и внуците си при джипи в града. Ако се почувстват зле обаче, те няма как веднага да отидат при лекаря, тъй като в най-добрия случай от селото им до града има автобус сутрин и вечер, а в някои по-отдалечени села автобуси до града има само в петък и неделя. Затова селските кметове се нагърбвали и с личните си автомобили откарвали нуждаещите се от медицинска помощ на лекар или в Спешна помощ в града. По същия начин те събирали рецептите на старците и 2-3 ПЪТИ В МЕСЕЦА ХОДЕЛИ ДО ГРАДА, ЗА ДА ИМ КУПУВАТ ЛЕКАРСТВА.“

„Сега“ се спира на нестихващите скандали около Медицински университет – София с коментарен материал, озаглавен „Свищовизацията превзе и Медицинския университет-София“.

„В тази история почти няма невинни. Тя е за печалбарството на всяка цена, станало емблема на прехода у нас, но пренесено на академичен терен. Битката за парите на Медицинския университет-София - връх на медицинското образование в България - развихри такива низки страсти и извади на показ толкова позорни тайни на висшето училище, че човек остава в недоумение възможно ли е това да се случва точно с елита, който ни лекува. "Свищовизацията" на висшето ни образование започна да превзема вуз след вуз, и то пред погледа на държавата, която години наред покровителства раздутия прием на студенти и неглижира феодализма в някои висши училища. Моментът изглежда назрял най-после да се внесе ред, но дали това ще стане, зависи от едно втръснало отдавна клише, наречено политическа воля“, отбелязва авторът.

Публикацията припомня известното от случилото се досега и посочва: „Покрай драмите около университета министър Кунева каза и едно важно изречение - че предстоят разговори за промяна на закона за висшето образование. „Искам повече светлина и в този случай със Съвета на ректорите трябва да говорим дали законът е добре балансиран и какво трябва да направим, за да може обществото да е сигурно, че той не създава херметически затворени общности, а че в университетите се създава цветът на нацията. Трябва да сме сигурни, че там атмосферата е чиста“, коментира тя. Уви, не чуваме това за първи път, няма да е и за последен. Добри намерения имаше и при предишния случай на самозабравил се ректор - в Свищовската академия. Днешните софийски драми впрочем поразително приличат на събитията отпреди няколко години в Свищов - заключени врати, полицейска охрана, подмяна на ректори, процедурни нарушения. И както тогава, така и сега обещанията сигурно ще просъществуват от ден до пладне, а след това криворазбраната академична автономност ще се върне към обичайното си ежедневие. Европейската комисия отдавна критикува България за липсата на реформи във висшето образование. Те обаче няма да се случат никога в ръцете на несменяеми феодали, ползващи се с благосклонното отношение на всяка власт“, завършва авторът.