Депутатите подкрепиха проследяването на лекарствата и отхвърлиха държавните денонощни аптеки (Допълнена)

Със 177 гласа „за“ депутатите единодушно приеха на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, внесен от ГЕРБ, с който се задължава Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) ежедневно да предоставя на Националния съвет по цени и реимбурсиране (НСЦРЛП) свързания код на медикаментите, чрез който се идентифицира името, общоприетото наименование, фармацевтичната форма, концентрацията, размера на опаковката и вида опаковка.

Според депутата от ГЕРБ доц. Лъчезар Иванов, който е основен вносител на предложенията, нормативните промени целят повишаване проследимостта на наличните количества лекарствени продукти в България от страна на държавните институции и създаване на възможност за ограничаване на съществуващите недобри практики за нерегламентиран паралелен износ. Запълва се и съществуващата нормативна празнота по отношение обмена на данни и информация между различните информационни системи и регистри в областта на лекарствените продукти.

Със Законопроекта се предвижда кодът да се подава към ИАЛ от притежателите на разрешение за употреба, както и от притежателите на разрешение за паралелен внос. НСЦРЛП пък ще осигурява свързаност на националния номер за идентификация на лекарствения продукт с кода на продукта в Позитивния лекарствен списък. Медикаментите, за които не е предоставена на ИАЛ информация за кода на продукта, ще бъдат изключвани от Позитивния лекарствен списък и няма да се заплащат с публични средства, а нарушителите ще бъдат наказвани с административна санкция от ИАЛ.

Доц. Иванов подчерта, че обменът на информация между институциите не е на ниво, както и налагането на контрол. Той допълни, че между първо и второ четене на законопроекта ще се съобрази с всички направени бележки в становищата на институциите по отношение на определянето на срока, в който кодовете трябва да бъдат предоставяни на ИАЛ.

Според доц. Иванов въпреки че разглеждането на законопроекта е било забавено с месеци, самото му внасяне в парламента е имало превантивен характер, тъй като търговците на дребно са започнали да предоставят кодовете на медикаментите на ИАЛ под угрозата, че се предвижда административно-наказателна отговорност за тях.

Подкрепа за законопроекта изрази проф. Андрей Чорбанов от ИТН, като подчерта, че не може аптечният пазар да е различен от свободния и не може да бъде оставен да работи самостоятелно без намеса от държавата. По думите му практиката за лекарствен туризъм трябва да бъде прекратена. Той подчерта, че от партията също ще направят предложения между първо и второ четене на законопроекта.

Предложения ще внесат и от ПП-ДБ, каза депутатът от формацията доц. Васил Пандов, според когото трябва да се гарантира свързаността между различните регистри. „Аптеките не би трябвало да участват в осигуряването на свързаност между регистрите, а тя трябва да бъде осигурена от държавните институции“, каза той.

С 58 гласа „за“, 29 „против“ и 46 „въздържал се“ народните представители обаче отхвърлиха законопроекта за изменение на ЗЛПХМ на „Възраждане“, с който се предлагаше да се създадат държавни областни денонощни аптеки.

Според доц. Пандов такава промяна в ЗЛПХМ не е необходима, тъй като вече съществува методика, по която НЗОК и Българският фармацевтичен съюз договарят финансов стимул за аптеки в труднодостъпни райони, както и за денонощни аптеки. „Това е подходящият механизъм, по който трябва да се действа. Освен това липсва и финансова обосновка за направените предложения“, посочи той.   

Петър Петров от „Възраждане“ пък отбеляза, че законопроектът цели да обезпечи по-добър достъп на населението до лекарства. Той посочи, че целта е да има денонощни аптеки в повече общини, а в малките общини да се осигурят автомати за лекарства.

От „Възраждане“ допълниха, че не може да се каже колко средства ще са нужни преди от Министерството на здравеопазването да са направили анализ на нуждите.