Доц. Пандов: Спънката пред дигитализацията ще е, ако оттук насетне няма приемственост

Наредбата за функциониране на Националната здравно-информационна система (НЗИС), която е част от Закона за здравето, предстои да бъде обнародвана в Държавен вестник следващата седмица. Това съобщи председателят на Надзорния съвет на НЗОК доц. Васил Пандов пред БНР вчера след участието си в четвъртата национална конференция “Заедно за повече здраве“.

По думите му Наредбата ще конкретизира достъпа до данните в системата от страна на пациентите, медицинските лица и други заинтересовани страни и ще регулира структурата, достъпа до данните, начина на съхраняване на данни, информационната сигурност. „Такава Наредба досега не беше изработена от МЗ. Ние я изработихме, мина общественото обсъждане и предстои да бъде обнародвана“, каза доц. Пандов.

„Наредбата дава яснота за ролите на различните участници в нея, в начина, по който се дава съгласие например, за начина на достъп до електронното здравно досие. В момента това става чрез ПИК-код или електронен подпис. Това, което Министерството на електронното управление предвижда, но не е още въведено, е електронна автентификация или удостоверяване на самоличността чрез мобилните телефони. Това е т.нар. електронна самоличност, но това още не е факт“, допълни още доц. Пандов.

Той съобщи, че когато са били разглеждани становищата по Наредбата за НЗИС, е имало искания от БЛС и от медицинските специалисти да има възможност в някои случаи, тъй като има възможности за грешки, те да могат да коригират вече въведените данни, затова е предвиден и такъв ред в Наредбата. „Тоест, система, в която може неограничено да се коригира това, което е въведено, не е възможно да функционира, затова ние въведохме определени рамки за тази възможност“, каза доц. Пандов.

Според председателя на Надзорния съвет на НЗОК системата с електронните направления и амбулаторни прегледи вече работи безпроблемно. „На ден за страната се генерират около 40-50 хиляди електронни направления. На 1 юни от 39 доставчици на софтуер за медицински специалисти само при един от тях имаше проблем. А прословутото направление за акушер-гинеколог се появи, защото то е първо в списъка – започва с буквата А. Доставчикът отстрани проблема за пет дни. След това нямаме нито едно оплакване“, каза той.

Доц. Пандов допълни, че средно дневно се обработват вече около 150 000 електронни прегледа. „Тоест и амбулаторните листове, който вече се нарича общо електронен преглед, се попълват от специалист или общопрактикуващ лекар и в реално време постъпват в НЗИС. Пациентът вече не го подписва. Лекарят го въвежда, а при поискване има възможност да го даде на хартиен носител на пациента. Но този лист може да се види и през електронното досие. От първи юни те са въведени. Имаме вече въведени и над 12 000 електронни т.нар. „бели рецепти“ – тези, които не се покриват от НЗОК, но са по лекарско предписание. Зная, че има възражения от БЛС и НСОПЛБ. Да, това ще доведе до някаква допълнителна тежест, но считаме, че липсата на каквато и да била уредба в тази насока не е правилният подход. Например ние нямаме система за проследяване за употребата на антибиотици, което е в пряка връзка с антимикробната резистентност“, уточни той.

По думите на доц. Пандов в някои държави изписването на електронни рецепти е доброволно, но 80 на сто от предписващите антибиотици ги въвеждат в системата. „Това го има и у нас като възможност. Но не се прави. Защото 17 милиона са лекарствата, които се въвеждат в системата от поетите по НЗОК, но само 12 000 са въведените в електронната система, от тези, които доброволно може да се въведат... Иначе безспорно има някои основателни възражения срещу електронната рецепта, тогава, когато лекарят е извън практиката, извън лечебното заведение, да бъде на хартиен носител. Като принцип може да започнем с антибиотиците - защото това е измерител на здравето и го обсъждаме в работната група с БЛС, БФС, от НЗИС“, изтъкна още той.

Доц. Пандов заяви, че за да вървим към дигитално здравеопазване, трябва да се стъпи върху базата данни на НЗОК, след това на НЦОЗА, а също на НСИ, но оттук нататък системата, която генерира най-много данни, ще е Националната здравно-информационна система на МЗ. „Така ние вече можем да кажем дали даден специалист насочва своите пациенти само към една лаборатория. Вече имаме данни в кои лечебни заведения смъртността от дадено заболяване е най-висока, също и в кои региони в страната. Това го направихме най-напред само за болните от COVID-19, за да се следят починали и т.н. Имаме данни за няколко болници, в които смъртността от коронавируса е значително по-голяма, отколкото е средната в национален мащаб. Всичко това ще бъде въведено и ще бъде видимо от НЗИС. И сега вече можем да кажем, че най-много направления за специалист се издават от общопрактикуващите лекари за кардиолог. Така ние можем да следим за процесите и взаимосвързаностите. Спънка пред дигитализацията на здравеопазването ще е, ако от тук насетне няма приемственост на това, което постигнахме с този екип на Министерството на здравеопазването и на усилията, които положихме“, каза началникът на кабинета на министъра на здравеопазването.