Д-р Алексиев: Трябва ни обучение по невроинтензивна медицина и неврорехабилитация

Асоциацията по инсулт и афазия разработва клинична пътека за роботизирана неврорехабилитация, предстои да бъде внесена в НЗОК

Трябва да вървим към обучение на специалисти по невроинтензивни грижи и неврорехабилитация, в момента не се подготвят кадри в тези направления, а те се важни, когато говорим за борба с инсулта. За това призова неврологът д-р Филип Алексиев – началник на отделение в Клиниката по неврология на УМБАЛ „Св. Анна“ – София и председател на Българското дружество по инсулт (БДИ), на пресконференция по повод Европейския ден за информираност за инсулта, който се отбелязва днес.

Според д-р Алексиев създаването на строук-центрове е една много добра стъпка, но е важно да се разбере, че инсултът не е само неврологичен проблем и в общата рамка от мерки за решаването му освен невролози, неврохирурзи и психиатри трябва да бъдат включени и кардиолози, ендокринолози, нефролози.

Вече са предприети първите стъпки за създаване на клинична пътека за роботизирана рехабилитация, съобщи д-р Георги Георгиев – заместник-председател на Асоциацията по инсулт и афазия (АИА). По думите му, този бързо развиващ се дял на неврологичната рехабилитация трябва да бъде предмет на ясна и адекватна регулация, тъй като очакванията са, че ще заема все по-значимо място във възстановителни процес на пациентите, прекарали инсулт. Д-р Георгиев уточни, че предстои внасянето в НЗОК на предложение за остойностяване на такава клинична пътека.

Проф. Катерина Щерева от Катедра „Логопедия“ в СУ „Св. Климент Охридски“, координатор за СУ в Програмата за изграждане на центрове за речева рехабилитация по проекта на Столична община, съобщи, че започва работа по стандартизирането на речевата рехабилитация – логопедичната грижа за пациенти с афазия, прекарали инсулт, на базата на опита от първите два центъра, които вече работят в столицата в ДКЦ 12 и ДКЦ 17. По думите й търсенето на такъв вид помощ е голямо, а по мнението на експерти нуждаещите се от логопедични грижи у нас са приблизително 15 000 годишно.

Целта на специалистите е да се поставят основите на устойчив модел, който да бъде мултиплициран и доразвит по начин, който ще го направи полезен и приложим и в други общини в страната. Проф. Щерева поясни още, че е важно да се осъзнае необходимостта от разработване на ясна регулаторна рамка в областта на телерехабилитацията и телелогопедията, защото това са направления, които ще стават все по-актуални.

Д-р Даниела Стойчева, председател на Експертния съвет към УС на АИА и началник на Неврологично отделение в МБАЛ „Рахила Ангелова“ – Перник, призова да бъдат преосмислени и унифицирани критериите за оценка на трудоспособността на пациентите, прекарали инсулт, защото ниво под 50% на трайно намалена трудоспособност при тях ги лишава от средства за живот и ги обрича на социална изолация с всички негативни последици за самите тях и за семействата им.