Д-р Брънзалов за потребителската такса: Безплатната карта за транспорт ватманът ли я плаща?

„Не мога да престана да си мисля каква е причината вариантът, по който се образуваше стойността на потребителската такса, да отпадне без никакво обяснение и тя да се задържа на едно ниво 13 години.

Решението за това е взето от български политици. Те получават своите възнаграждения на основа средната работна заплата в България, умножена по някаква цифра. Затова ние настояваме поне да ни се обясни кое наложи прекратяване на начина на образуване на потребителската такса и фиксиране на сума“. Това коментира пред Nova News председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов по отношение на стойността на потребителската такса в извънболничната помощ.

Той попита и защо лекарите трябва да извършват социални дейности, които би трябвало да са работа на държавата. „Тя е освободила една немалка част от населението от въпросната потребителска такса. Държавата решава да направи тази социална дейност, да подпомогне тези хора за сметка на лекарския труд. Когато държавата е разрешила на някого да има безплатна карта за градския транспорт, ватманът ли я плаща? В случая това се получава – лекарят извършва чисто социална дейност, в много случаи – много административна. Защо нашият труд да бъде пренебрегван по този начин?“, попита д-р Брънзалов.

Той посочи, че съсловието иска диалог с политиците, в процеса на който да бъде определен по-справедлив механизъм за образуване на потребителската такса.

Председателят на БЛС за пореден път припомни замисъла зад таксата: предотвратяване на свръхпотреблението и дофинансиране практиките на лекарите, и отново отбеляза, че в настоящите си параметри тя не изпълнява нито една от тези функции.

По отношение на публично възразилите срещу потенциално увеличаване на таксата той направи следния коментар: „Да попитам хората, които са категорично против – те биха ли били съгласни едно от перата в техните доходи да е на ниво от преди 13 години, когато минималната работна заплата е била 290 лв.?“

Цитират се сумите, които Касата превежда към личните лекари, а никъде не се цитира какви са разходите им, които не са малки – заплати на медсестри, осигуровки, наеми за кабинети, оборудване и т.н., отбеляза още д-р Николай Брънзалов.

Той се спря и на финансирането на системата като цяло, като за пореден път подчерта, че здравеопазването страда от хронично недофинансиране. „В нормалните държави политиците мислят за средствата, които се влагат в сектора, като инвестиция в здравето на хората. Те не се дават, все едно сме си купили картофи или нов автомобил – в случая се инвестира в здравето“, посочи той.

Д-р Брънзалов отбеляза още, че средствата, отделяни за здравеопазването, са по-малко от 5% от БВП, а здравната вноска е 8%. „После се чудим защо има доплащане“, заключи председателят на БЛС.