Д-р Петя Янкова: Имунологията е една завладяваща и много интригуваща област

Населението трябва да бъде изследвано, за да се знае реалната ситуация в страната, а не само да се изолираме физически

Д-р Петя Янковя е клиничен имунолог. Работи в екипа на Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки в УМБАЛ "Александровска".  

Д-р Янкова, как избрахте медицината за своя професия?

Израснала съм в семейство на лекари и това за мен беше логичният избор.

На какво се дължи интересът Ви към клиничната имунология?

Клиничната имунология е дисциплина с интересна история, чиито корени се откриват в превенция и лечение на инфекциозни заболявания от края на 19-ти и началото на 20-ти век. Победата над исторически пандемии, като едра шарка и полиомиелит и извеждането на някои заболявания от категорията на медицинска рядкост често се считат за най-важното постижение на медицинската наука през последните 50 години. Независимо от това, предизвикателствата пред които са изправени имунолозите в усилията за контрол на инфекциозните болести остават огромни: ХИВ инфекция, малария и туберкулоза са три примера на заболявания с глобално значение, които избягват контрола на имунната система, въпреки големите финансови и интелектуални ресурси.
Дисфункцията на имунната система все повече се разпознава като патогенетичен механизъм, който може да доведе до редица специфични заболявания и недобро функциониране на почти всички органи и система в човешкото тяло. Клиничните имунолози днес са лекари, които осъществяващи обгрижването, лечението и мениджмънта на пациенти с първичен имунен дефицит, подпомагат диагностиката и профилактиката на пациенти с широк спектър от имунологични заболявания - алергични, автоимунни и др. Една от основните клинични области, в която най-често се търси екпертното мнение на клиничния имунолог е тази на алогенна трансплантация на органи – основните принципи на трансплантация и превенция на реакциите на отхвърляне, специфичните проблеми при трансплантацията на определени органи. Оценка както на молекулните, така и на имунофенотипните характеристики на лимфоидните злокачествени заболявания са важна част от работата на клиничния имунолог, независимо от факта, че основната отговорност за лечението на тези пациенти е на хематолога или онколога. Научният и клиничният напредък в имунологията подобряват значително тяхната експертна работа.

Кои са учителите Ви в тази област?

Това са на първо място проф. д-р Елисавета Наумова и проф. Анастасия Михайлова, но също така и колегите и пациентите, с които работя всеки ден.

Кое според Вас е най-значимото научно постижение в имунологията през последните години?

Не мога да кажа, това би било субективно. Много лауреати на Нобелова награда са имунолози. Все пак ми се иска да спомена имената на професорите Пол Терасаки и Джозеф Мъри - техните открития дадоха тласък на много новаторски подходи и идеи в имунологията. 

А кои са Вашите очаквания за бъдещето й?

Все по-ясното навлизане на имунологията в персонализираната медицина – диагностика, лечение и превенция за индивидуализиране на терапията на пациентите.

Защо според Вас хората с толкова лека ръка и самонадеяност се доверяват на всевъзможни хранителни добавки, които претендират за благоприятно въздействие върху имунната система? Какви опасности крие неконтролираният прием на такива продукти?

Наличието на огромно количество информация и споделяния в социалните мрежи е най-вероятната причина. За повечето от тях не е известен ефекта не само върху имунната система, но и върху организма като цяло. Голяма част от хранителните добавки се метаболизират в черния дроб и се елиминират чрез бъбреците. В същото време други медикаменти, приемани по лекарско предписание, използват същите системи за метаболизиране и елиминиране.Безконтролният прием на хранителни добавки натоварва тези системи и води до нарушения на техните функции, в повечето случаи обратимо, но не винаги е така.

Тук е мястото да Ви попитам какво всъщност се крие зад термините - „имуностимулант“,„имуномодулатор“? Свидетели сме колко често и безотговорно се употребяват те от хора - непрофесионалисти, като част от рекламни внушения или в популярни материали, претендиращи за научна достоверност...

Лекарствените продукти, които се използват в имунологията се разделят на няколко групи.

Терапиита за възстановяване на имунната система се прилатат например при трансплантация на хематопоетични стволови клетки, необходима на пациенти с първични имунни дефицити и пациенти с малигнени заболявания.
Съществува заместителната терапия с имуноглобулини, която се прилага при лечение на пациенти с първичен имунен дефицит, но също така за модулиране на имунния отговор при редица автоимунни заболявания.Има и генни терапии, чиято цел е да заместят дефектния ген при пациенти с първичен имунен дефицит.

При лечение на автовъзпалителни заболявания се прилагат глюкокортикостероиди, модулиращи имунния отговор, същите лмедикаменти намират приложение и при ред автоимунни заболявания, както и при провеждане на трансплантация.

Имуномодулиращи лекарства като метотрексат, сулфасалазин, азатиоприн, циклофосфамид, лефлуномид, микофенолат мофетил и други модулират имунния отговор в посока на повлияване патогенетичния механизъм на болестния процес.

Протеинкиназни антагонисти приложими в терапията на имунологични и възпалителни заболявания.

В клиничната практика работим и с биологични агенти, които променят възпалителните заболявания – цитокинови имуномодулатори, инхибитори на възпалителните цитокини, инхибитори на комплемент, адхезионни молекули, както и инхибитори на Т- и В-клетъчното активиране. Прилагането на тези медикаменти значително подобри преживяемостта на трансплантата при пациенти с органна трансплантация. Това са точните поняния, с които си служи медицинската наука.

В тези трудни дни, когато много хора са подвалстни на страха от коронавирусна инфекци е логично да Ви помоля да разясните съдържанието на понятието "цитокинова буря"? Очаквате ли положително развитие по отношение на биологични лекарства, използвани при автоимунни заболявания да доведат успех и при лечението на COVID-19?

Цитокиновата буря е резултат на инфекция, автоимунно състояние или друго заболяване. Може да се появи и след лечение с имуномодулиращи агенти. Признаците и симптомите включват висока температура, възпаление и силна умора и гадене. Понякога цитокинова буря може да бъде тежка или животозастрашаваща и да доведе до мултиорганна недостатъчност.

Заболявания като COVID-19 и грип могат да бъдат фатални поради цитокинова буря. Цитокините играят основна роля в контрола, развитието и функцията на различни имунни и неимунни клетки. Терминът "цитокин" обхваща фактори, които са структурно или функционално несвързани. Цитокините са малки протеини с плейотропно действие т.е. имат повече от един рецептор.

Извън всяко съмнение днес има спешна нужда от ефективно лечение. Акцент е поставен поставен върху развитието нови терапии, включително антивирусни аженти и ваксини. Натрупването на доказателства подсказват, че при част от пациенти с COVID-19 може да се развие синдром на цитокинова буря. За лечението и има препоръки и протоколи, одобрени терапии с доказани профили за безопасност, които се спазват от лекарите. Вторичната хемофагоцитна лимфохистиоцитозата (sHLH) например е синдром, който се характеризира с фулминантна и фатална хиперцитокинемия с мултиорганна недостатъчност. Цитокиновият профил свързан със заболяването COVID-19 се характеризира с повишени нива на редица цитокини, като IL -2, IL-6, IL-7 и други. Кортикостероидите не са препоръчват за рутинно приложение, а само по предценка на лекуващия екип, тъй като това може да доведе до обостряне на симптомите от страна на белия дроб свързано с COVID-19 . Въпреки това, има данни, че при тежките случаи вероятно имуносупресията е от полза. Има рандомизирани контролирани проучвания за приложение на медикамент, блокиращ IL-1 при сепсис, където също има цитокинова буря показващо добри резултати. Друго такова многоцентрово, рандомизирано контролирано проучване на медикамент блокиращ IL-6 рецептора е одобрено при пациенти с COVID-19 пневмония и повишен IL-6 в Китай.

Какви са най-важните препоръки от гледната точка на имунолог за настоящия период, в който се борим срещу пандемията от COVID-19?

Споделям напълно мнението на доц. д-р Нина Гачева, епидемиолог, за която недиагностицираните случаи, явяващи се източници на зараза остават неоткрити и могат да разпространяват вируса. Населението трябва да бъде изследвано, за да се знае реалната ситуация в страната, а не само да се изолираме физически. Необходимо е да се положат усилия за откриване на тези хора на възможно най-ранен етап, да се съкрати броят на неконтролираните вериги на предаване на инфекцията сред населението.

Периодът на карантина и сицаилна изолация за много хора е времето, в което по-често се сещат за любимите си автори и занимания извън професията. Кои са те за Вас?

Обичам музиката на Луис Армстронг, от класиката-оперите на Джузепе Верди, както и неговата родина - Италия е либючита ми страна. Една от любимите ми книги е "Кръстника" на Марио Пузо. Харесвам много "Страдание и възторг" на Ървинг Стоун. Българската природа също ме привлича - най-вече Родопа планина. Като занимание обичам математиката.

Какво бихте пожелали на младите хора, които сега поемат по пътя на имунологията?

Надявам се, че бъдещите поколения специалисти по клинична имунология ще открият тази дисциплина като завладяваща и интригуваща,и ще й се отдадат като нас.