Васил Хаджидеков е възпитаник на столичната ЧЕГ „Проф. Иван Апостолов“. Студент по медицина втори курс, той избира да работи едновременно като болногледач в УМБАЛ „Св. Екатерина“.
Преди дни Васил Хаджидеков бе избран като един от тримата представители на студентите във Факултетния съвет на Медицинския факултет при МУ – София.
В навечерието на студентския празник 8 декември разговаряме с бъдещия лекар за избора му да поеме по пътя към голямата медицина, предпразничните вълнения и първите емоции по време на следването.
Г-н Хаджидеков, как премина последното Ви дежурство като болногледач?
Както обикновено. Вече усвоих повечето дейности в моите задължения и съм по-сигурен.
Как взехте решение още от началото на следването си да поемете и този товар – грижата за болните в кардиохирургия?
И в последните години в гимназията вече работех в свободното си време. В деня след приемните изпити за Медицинския университет също започнах работа. Винаги съм искал да съм самостоятелен и да не завися за най-малките неща от родителите си.
Работата ми винаги ми е носила нови знания за различни страни на ежедневието. Като станах студент, близките ми ме посъветваха да работя нещо, което ще е във връзка с бъдещата ми професия. И така станах болногледач и се уверявам, колко са били прави. Научавам много неща практически за медицинската дейност
Имало ли някога у Вас колебание дали да се посветите на медицината или на някаква друга професия?
Всъщност, това ми решение не дойде рано. Още преди да вляза в гимназията, една моя учителка по български език ми каза – теб те виждам в бъдеще като лекар. Това ме учуди – аз не бях мислил за това. Дядо ми ми е говорил за лекарската професия, може би неусетно породи у мен това желание. Освен това в къщи често се говореше за професията.
Имах, разбира се колебания – гледайки родителите ми колко много са заети, колко много са ангажирани и натоварени. Но когато започнах да уча, интересът ми към медицината нарасна. И сега вече изобщо не съжалявам. Привлича ме и безкрайността на знанията в тази професия. Тя се докосва до много неща от живота.
Коя бе най-голямата трудност, с която трябваше да се преборите, когато за първи път влязохте в аудиторията на медицинския университет?
Не мога да кажа точно. Може би като осъзнах, че на изпит се явяваш съвсем различно от училище – тук се подготвяш върху материал преподава цял семестър или дори повече.
Имате ли вече любим преподавател, любима дисциплина, която Ви привлича особено много?
В момента изучаваме предклиничните дисциплини – тези които са база за клиниката. Тепърва ще имам среща с клиничните специалности. На този етап, най-много ми е
интересна анатомията.
Замисляли ли сте се някога дали имате желание след време и Вие самият да се посветите на преподаване, независимо коя специалност ще изберете?
Не съм мислил по въпроса, но вероятно да. В семейството ми има много лекари и всички са преподаватели. Казва ли са ми- учейки другите ти се учиш. Така е било и в българските училища по време на Възраждането – по-големите са учили по-малките - будните българи още тогава са го осъзнали. Но имам още много път да извървя, докато стигна до такова решение
Въпреки, че сте в началото на следването си, имате ли вече някаква насока, някакво желание за този избор?
Както вече казах, още не съм се срещнал с клиничните специалности. Работейки сега в отделение по сърдечна хирургия, виждам значението на хирургическите дисциплини, на интервенционалните методи – но пак ще кажа – тепърва ще се срещам с клиничната медицина и там ще правя избор.
Водим този разговор в навечерието на 8 декември, с какво чувство посрещате празника, как ще го прекарате?
Радвам се че ще прекарам празника сред колеги, които в ежедневието рядко виждам извън учебните занимания. Студентският празник е една традиция, любим празник...
Ако трябва съвсем накратко да назовете най-голямата си мечта, кои думи бихте избрали?
Трудно ми е да бъда конкретен. Искам един ден да стана добър в професията и да намеря моето място, което да ми носи удовлетворение от работата.
Коментари по темата
Поръчково рекламно интервю!
Пич, я си кажи освен дядо ти кои са мама и татко! Я разкажи мама как се издигна кариерно ....... чрез барк със синчето на стария Хаджидеков!!! Е и гръдната и обиколка тогава играеше решаваща роля.....
още една, от стотици, поръчкови долнопорбни статийки, пълна с псевдо интелектуални висши помисли и добри намерения..... А ЮНАКА ДА ПОЧЕТЕ МАЛКО ПОВЕЧЕ И ДА ПРОВЕРИ ДАЛИ НА МЕДИЦИНАТА ЗНАНИЯТА СА БЕЗКРАЙНИ......
На този тигър дядо му едно време не ме взе да специализирам при него, както и много други светила в някои столични болници.. въпреки всичко аз взех специалност, при едни други добри хора, за които никой не пише по медиите. Жалка България
На този тигър дядо му едно време не ме взе да специализирам при него, както и много други светила в някои столични болници
В нашето здравеопазване се издигаш с кръвна или с полова връзка
Само в здравеопазването ли??? Не думай!
Още един роден със сребърна лъжичка в ръка
Мамино и бащино синче от номенклатурата от малък го готвят за посредствено кариерно развитие
Проф. Д-р Васил Хаджидеков, ръководител на Катедрата по образна диагностика на Медицински университет- София - бреййй, таз крушка с мноого дълга опашка бее!
Каква е целта на този разговор с този бледолик младеж?
“С Доналд Тръмп обсъдихме войната в Украйна и възможностите за нейното най-бързо прекратяване с дипломатически средства.” Това споделя в неделя сутрин в социалните мрежи нашият президент, медийното ехо го повтаря и никой не си задава въпроса – къде и как са говорили двамата" ? Това написа в профила си в социалната мрежа Facebook писателят и общественик Радослав Бимбалов. Вижте и цялата публикация: "Малко фактология – Радев присъства на официалното откриване на възстановената катедрала Нотр Дам в Париж, където се появява и Доналд Тръмп. Там всъщност френският президент е поканил стотици важни гости, сред тях държавните лидери на поне 40 държави (дори президентът на Украйна беше там). Възможността за разговор, даже нека цитирам – “обсъждане” между Радев и Тръмп е по време на протоколното ръкостискане, разменените реплики пред камерите и докато седят в общата зала минутки преди церемонията. Кога точно и как са “обсъдили войната в Украйна и възможностите за нейното най-бързо прекратяване” ми е изключително любопитно. Докато първите им дами – г-жа Радева и Елон Мъск са се целували по бузите например? Да беше просто провинциална селска чест, да го подмина. Но в случая говорим за евтин пиар, насочен към късомислещите части от българското население, които четат само заглавията на новините. Нарича се управление на масите чрез манипулативно изкривяване на поднесената информация и популистите нямат друг начин да налагат себе си. Грозно и евтино. За съжаление работи, не само у нас".
Пръдльо