Д-р Радостина Дупаринова е част от екипа на ВМА от 2020 година, когато започва да специализира в Клиника „Нервни болести”.
Завършва „Медицина” през 2019 година в СУ „Св. Климент Охридски“. По време на следването си е била доброволец в различни клиники в УМБАЛ „Александровска“ и УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”.
Д-р Дупаринова, как избрахте медицината за своя професионална съдба? Изиграха ли роля семейството и училището за този избор?
Колкото и тривиално да звучи, през целия си живот съм имала желание и мотивация да помагам на хората около мен, когато и с каквото мога, а естеството на самата работа винаги ме е карало да се възхищавам и да си мечтая един ден да имам възможността да я практикувам.
Как решихте да се посветите на неврологията?
Влюбих се в неврологията още от първото упражнение в университета. Бях впечатлена от тази специалност, при която “простичкото” физикално изследване и контактът с пациента се оказаха ключови за поставяне на диагноза и започване на лечение.
Кои са Вашите учители, онези преподаватели, на които дължите най-много за формирането си като личност и лекар?
Благодарна съм на всеки един човек, до който съм се докоснала, поемайки по нелекия път на медицината. Всеки ми е дал по нещо – знания, принципи, човешко отношение, и мисля, съм успяла да го вградя в светоглед и характер. Благодарение на тяхното позитивно влияние и добронамерено отношение съумявам да преодолея трудностите, пред които понякога съм изправена.
Кои са най-важните уроци, които научихте по време на специализацията си в Клиниката по неврология на ВМА?
Ежедневно научавам нещо, всеки ден се стараем да бъдем по-добри от предходния, но едно от най-важните качества, на които се учим непрекъснато, са принципност и дисциплина.
Разкажете за някои случаи от практиката Ви, които са оставили особена следа в съзнанието Ви?
Примерите са много, като огромна част от тях са оставили особена следа в съзнанието ми. Срещаме се с всякакви пациенти и всеки от тях сам по себе си е предизвикателство, с което трябва да се справиш по най-добрия начин и доколкото е възможно, да се постараеш да му върнеш качеството на живот, което е имал преди това.
Как виждате професионалното си развитие в близките години? Кои области на неврологията намирате за особено интересни и предизвикателни? Ще търсите ли реализация и като преподавател?
Пред неврологията стоят големи възможности за диагностика и терапия в бъдеще. Вече може да се справим с болести, които са били считани за нелечими. В професионален план възможностите за развитие са доста разнообразни и смятам да продължа да се развивам в тази сфера.
Предстои Ви участие в Есенните неврологични дни, на които ВМА ще бъде домакин. Как се подготвяте за тях?
Участието в подобни инициативи винаги носи своите плюсове – дискусиите, които се създават, обсъждането на клинични случаи разширяват кръгозора и подпомагат значително, когато се двоумиш или пък в ситуации на спешност, така че с нетърпение ги очаквам.
„Есенните неврологични дни” се провеждат за втора година, като екипът ни, начело с доц. Стефка Мантарова, е подготвил интересна програма, посветена на съдовите заболявания на мозъка и на две водещи в клиничната неврологична практика заболявания: множествена склероза и Паркинсонова болест. Наш специален гост ще бъде проф. Йорг Мюлер, ръководител на Неврологична клиника в Болници Вивантес, Берлин, и консултант в Център по превенция на здравето в София. От Медицински университет – София ще можем да обменим опит с проф. Кирил Карамфилов, началник на Клиника по кардиология, и доц. Виолета Грудева от Катедра по образна диагностика.
В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?
Когато имам свободно време съм със семейството си. Обичам да спортувам, да пътувам и да бъда сред природата.
Коя Ваша мечта в професията искате да видите реализирана в близко време?
Мечтата ми е да насочим пациентите към профилактика и ранна диагностика, защото имайки предвид темповете на развитие в тази насока, пред нас се откриват множество възможности за намирането на правилната терапевтична стратегия и своевременното започване на лечение.
Коментари по темата
През 2004 г., баща ми, бивш военен, получи малкомозъчен инсулт и стигнахме до консултация с проф. Р. Москов - неврологичното "светило" на ВМА. Погледна го оттук-оттам, без да си направи труда за неврологичен статус, явно разбираше само с поглед и заключи: " Ами то, няма нужда от прием и без това, няма какво повече да се прави" и ни отпрати. И тоя дърт пръч влачеше чехли още почти 10 години, като консултант към клиниката. Това са "светилата" на ВМА! А баща ми бе лекуван в болица "Св. Наум", за което благодаря на колегите там.
Иcкатe напълно нови yсещания в CEKCA? Tогава тpябва да опитате това нещо-----> shout.to/maxpro