Д-р Христо Иванов е началник на Отделението по детски болести на МБАЛ „Бургасмед“ от 1-ви август 2022 г. Завършва медицина в МУ-Плевен през 2002 г., а специалност педиатрия придобива в МУ - София през 2013 г.
Работил е в Детското отделение на болницата в Бяла Слатина от 2004 г. до 2009 г. След това в продължение на 7 години е ординатор в Детския кабинет на Спешното отделение в болницата във Враца. От 2016 г. до 2020 г. е началник на Детското отделение в МБАЛ - Бяла Слатина, а от август 2020г. е ординатор в Детското отделение на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – Козлодуй.
Има специфичен опит в работата с деца с увреждания по проекти с Дома за деца, лишени от родителска грижа „Асен Златаров“ – Враца и в Педиатричната болница в София. При терапията на деца д-р Иванов прилага широко и хомеопатични практики. Той също така има солиден опит при лечение на болни от COVID, като се включва в доброволни екипи още от началото на пандемията.
Д-р Иванов, как избрахте медицината за своя професия?
Още от малък мечтаех да стана лекар. Не съм от лекарско семейство, но харесвах тази професия и тръгнах по този път. После, когато започнах да уча в МУ - Плевен, се убедих, че не съм сбъркал. Това е моята професия.
С какво сте запомнили тези студентски години?
Бяха хубави години. С много работа, много емоции и много добри колеги.
С какво Ви привлече педиатрията?
Обичам децата. Общуването с тях е много зареждащо, радост е да си заедно с дете, дори когато е болно. Те са искрени и неподправени в държанието си, нямат задни мисли. Излъчват благодарност и обич, дори когато ги боли.
Кои са Вашите учители в специалността?
Работил съм на много места, в различни отделения и клиники, общувал съм с колеги, на които съм признателен за знанията, които са ми дали. Не мога да не спомена името на доц. Адриана Анадолийска от столичната Педиатрия, на моя скъп учител от Детското отделение в болницата във Враца д-р Георги Цветков, на д-р Антони Антонов, педиатър, с когото съм работил в болницата в Бяла Слатина и на когото дължа много. Той не е между живите. Отиде си от този свят и още една голяма лекарка, която ми е предала много от своя опит – проф. Ваня Недкова от МУ - Плевен.
Какво Ви носи най-голямо удовлетворение във вашата всекидневна работа?
Радостта на децата, които съм излекувал.
А какво Ви натъжава?
Неуредиците в здравеопазването и ниското заплащане на педиатрите. За тях няма дори потребителска такса. Заради всичко това няма желаещи млади колеги да специализират в тази област. Знае се, че работата с деца е по-трудна и по-отговорна, не личи обаче желание тези проблеми да се решат.
Кой е водещият Ви принцип в общуването с родителите?
Това което ме ръководи в общуването с тях, е разбиране, спокойствие и търпение.
Кои са най-честите случаи, с които се сблъсквате през тази зима?
Типичните за сезона респираторни инфекции. През декември и януари в отделението почти нямахме свободни легла. Хоспитализирахме основно деца с пневмонии, получени вследствие на грипна инфекция или респираторно-синцитиален вирус, които бяха силно разпространени в Бургас в началото на сезона. Имахме и повече случаи на скарлатина, но увеличението не беше в големи размери. Появяваха се единични случаи на чревни вируси, които протичат с повръщане и разстройство.
В личен план, кои са любимите Ви занимания за свободното време?
Обичам екскурзиите и общуването с природата. Приятно ми е също да гледам телевизия, както и да търся интересна информация в интернет.
Кое човешко качество цените най-много?
Честността.
Какво искате да пожелаете на младите Ви колеги, които сега поемат своя път в педиатрията?
Моето послание към младите педиатри е да имат търпение с децата.
Коментари по темата