Експерти: Ракът на дебелото черво е лечим, когато е открит рано

Ракът на дебелото черво е доминиращо онкологично заболяване при двата пола в България, показват последните налични данни за 2022 г. У нас са регистрирани 5086 нови случая, а 2759 души губят живота си вследствие на заболяването. Въпреки тревожната статистика, специалистите подчертават, че това е едно от онкологичните заболявания, при които ранното откриване значително увеличава шансовете за излекуване. 

Данните бяха представени по време на дискусия, организирана от Мерк България, в рамките на кампания за повишаване на осведомеността за рак на дебелото черво през месец март, в която участваха началникът на Клиниката по медицинска онкология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда и член на Борда на Мисията за рак към Европейската комисия проф. д-р Желязко Арабаджиев, началникът на отделението по инвазивна гастроентерология в УМБАЛ „Софиямед“ д-р Иван Тишков, зам.-председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България д-р Гергана Николова и началникът на Онкологичен Център Уни Хоспитал д-р Росица Кръстева.

„При рак на дебелото черво стадият, в който заболяването се диагностицира, има решаващо значение за терапевтичните възможности и прогнозата за пациента. Когато бъде открит на ранен етап, възможностите за лечение са значително по-големи и резултатите от терапията са много по-добри. Това предопределя изключителното значение на редовните профилактични прегледи и систематизирания национален скрининг“, коментира проф. Желязко Арабаджиев.

Той подчерта, че ракът на дебелото черво е сред водещите онкологични заболявания и в световен мащаб и е третият най-често срещан вид рак и втората водеща причина за смърт от онкологични заболявания, като всяка година се регистрират около 1.9 милиона нови случая и над 900 000 смъртни случая. Медицинските наблюдения показват, че когато заболяването бъде открито в начален стадий, прогнозата е изключително благоприятна, което прави ранната диагностика ключова за успешното излекуване.

„Важно е колоректалният карцином да бъде открит рано. България е сред малкото държави в ЕС, която все още няма национален скрининг, но имаме гаранция от МЗ, че двете нови скринингови програми – за колоректален рак и рак на маточната шийка, ще стартират през юни месец“, каза още проф. Арабаджиев, като по думите му има добра основа за провеждането им, тъй като интересът към профилактичните прегледи при личните лекари вече е над 60%.

„Химиотерапия, имунотерапия и таргетна терапия са трите терапевтични насоки и българските пациенти имат почти същите възможности за лечение като в Западна Европа. Единственото изключение са нишови пациенти със специфични мутации, които не могат да бъдат покрити с конкретна таргетна терапия“, каза още проф. Арабжаджиев.

Д-р Иван Тишков отбеляза, че за успешното лечение на рака на дебелото черво е важно той да бъде открит рано.  

„Сред предупредителните симптоми, които не бива да се игнорират, са продължителна промяна в ритъма на изхождане, наличие на кръв в изпражненията, коремна болка, необяснима загуба на тегло или продължителна умора. Профилактичната колоноскопия е начинът да се открие рано и да се предотврати развитието му“, каза той.

По думите му колоноскопията съчетава диагностика и терапия и може да промени житейския път на пациента. „Една качествена колоноскопия осигурява протекция на пациента между 7 и 10 години. Ако е премахнат полип се определя периодът на проследяване, но ако не е открит, следващата може да бъде направена след 7-10 години“, каза още гастроентерологът.

Д-р Тишков обърна внимание на рисковите фактори, които могат да увеличат вероятността от развитие на заболяването – възраст между 45-50 години, фамилна обремененост, наличие на полипи на дебелото черво или хронични възпалителни заболявания на червата. „Значение имат и факторите, свързани с начина на живот, като нездравословно хранене, наднормено тегло, тютюнопушене, прекомерна консумация на алкохол и ниска физическа активност“, каза той.

Д-р Росица Кръстева коментира разликата между профилактика и скрининг. „Вече говорим за излекуване на злокачествените заболявания, но трябва да се знае, че ракът не е едно заболяване. Всички видове имат различна молекулярна диагностика и ние искаме на генетично ниво да разберем какъв е ракът и тогава да определим лечението. Заболеваемостта от злокачествени заболявания нараства, защото търсим рака в ранен стадий, живеем много по-дълго, разполагаме с изключително модерна техника, разполагаме с много по-добри възможности да търсим и разпознаваме рака в ранен стадий. Скринингът представлява целенасочени мероприятия. Това е евтин и достъпен метод към здрави хора без оплаквания. Скринингът е логистика, последователност, информираност и постоянство във времето. Това спасява човешки животи, удължава ефективно живота, а парите, вложени в тези кампании, се възстановяват двукратно. Профилактиката също е свързана с мероприятия, но за начина на хранене, движението, спиране на цигарите, умерена консумация на алкохол“, каза тя.

Личният лекар има ключова роля в първата оценка на риска и насочването към необходимите изследвания, посочи д-р Гергана Николова.

„Често пациентите отлагат прегледа, защото изпитват притеснение да обсъждат подобни симптоми. Личният лекар е първият специалист, към когото човек може да се обърне и при необходимост да бъде насочен към следващите изследвания. В много случаи пациентите търсят медицинска помощ едва когато вече имат по-сериозни оплаквания. Профилактичните изследвания дават възможност заболяването да бъде открито значително по-рано“, подчерта тя.

Специалистите напомниха, че всеки здравноосигурен гражданин в България има право на годишен профилактичен преглед, който може да бъде първата стъпка към ранното откриване на редица заболявания, включително и на рака на дебелото черво.