Е-рецептите за антибиотик: Месеци по-късно проблемите остават

„В Центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП) има повече медицински асистенти и фелдшери, отколкото лекари, и тези хора до този момент издаваха книжни рецепти, защото Наредбата на МЗ им позволяваше да го правят. От 1 април медицинските фелдшери и лекарските асистенти съгласно Наредба 4 нямат право да издават електронни рецепти, първо, защото нямат достъп до електронната платформа, второ, защото нямат електронен подпис и трето, защото законът не им го позволява“. Това заяви пред БНР председателката на Националната асоциация на работещите в спешната медицинска помощ (НАРСМП) д-р Десислава Кателиева във връзка с изтичането на гратисния период, в който действат едновременно и хартиените, и е-рецептите за антибиотици.

„При положение, че голяма част от екипите на извънболничната спешна помощ се оказва от долекарски екипи, ние ограничаваме достъпа до антибиотично лечение на една сериозна група пациенти в отдалечените райони, където няма лекари, личният лекар отива веднъж седмично, дежурните фелдшери и лекарски асистенти в екипите на Спешна помощ не могат да им изпишат антибиотик, защото нямат право на това съгласно наредбата“, посочи тя.

Д-р Кателиева отбеляза, че са изгубени много месеци, в които е трябвало да бъде направена промяна в наредбата и изрично да се впише, че е-платформата трябва да е достъпна и за лекарски асистенти и медицински фелдшери, както и да им бъде издаден е-подпис.

Друг проблем е, че не всички от останалите в Спешна помощ лекари имат е-подписи, а тези, които нямат такива, също не могат да издават е-рецепти, подчерта тя. По думите ѝ този проблем е решен в лечебните заведения, защото там на всички лекари са издадени е-подписи.

Поредният проблем, на който се спря д-р Кателиева, е свързан с факта, че ако лекар от Спешно отделение издаде е-рецепта за антибиотик и пациентът не успее да намери съответното лекарство, той трябва да се върне в Спешното отделение и да намери същия лекар, който да му издаде нова рецепта.

„Е-рецептата може да е добър вариант в някои сектори на здравеопазването, но в структурите на спешната и неотложна помощ ние настоявахме още преди шест месеца да се въведе хибриден модел, за да се избегне този проблем“, припомни тя.

„Има колеги, които нямат сключен договор с Касата, съответно не разполагат с необходимия софтуер. За тях трябва да има някакви изключения. Ще дам пример с възрастни колеги педиатри, които след пенсионирането си не работят вече с НЗОК, но си имат индивидуални практики. Заради богатия им опит и квалификация те са предпочитани от много пациенти, а при децата своевременното започване на антибиотичното лечение е много важно за овладяване както на самото заболяване, така и на усложненията. В тези случаи трябва да имат възможност да работят с хартиени рецепти“. Това пък коментира председателката на Сдружението на лечебните заведения от специализираната извънболнична помощ д-р Катя Ганова. Тя посочи, че винаги има ситуации, в които са нужни изключения и заяви категорично, че има възможност за контрол върху тях, като даде пример със зелените рецепти, които са прошнуровани, под номера и се отчитат на определен период от време.

„Тези изключения бяха обсъждани и преди да се разреши този гратисен период, и много се надявам наистина те да бъдат включени сега“, каза тя.

Не на това мнение обаче е председателят на Българския фармацевтичен съюз (БФС) Димитър Маринов, според когото БФС не смята, че трябва да има изключения. „До момента работим в режим на изключения на практика – антибиотици се предписват и на хартия, и електронно. В аптеките няма проблем с електронните рецепти. Има и доста статистики на „Информационно обслужване“ – почти няма неизпълнени е-рецепти“, коментира той и допълни, че има и хартиени неизпълнени рецепти, когато съответният лекарствен продукт не е наличен в страната. В този контекст Маринов призова да не се смесват два проблема – този с недостига на лекарства и този с носителя на рецептата – хартиен или електронен, което всъщност според него не е проблем.

Той също така възрази срещу идеята д-р Катя Ганова за контрол върху хартиените рецепти по примера на контрола върху зелените рецепти и заяви, че „няма как да се направи контрол върху хартиените рецепти“. Маринов бе категоричен, че данните, които в момента има в страната за рецептите, са само за електронните рецепти. „В крайна сметка, това е целта на дигитализацията – да имаме обективна информация“, коментира той.

Председателят на БФС възрази и срещу твърдението на д-р Кателиева, че лекарските асистенти и фелдшерите не могат да изписват е-рецепти. Той представи статистика, според която 19 лекарски асистенти и фелдшери изписват е-рецепти и попита: „Как тези 19 лекарски асистенти могат да предписват електронно, а другите още не са разбрали, че могат?“ Той посочи още, че е-подписът струва 12 лв. за три години и отново заяви, че според БФС няма проблем с е-рецептите.