Как бе създадена НЗОК

НЗОК – начало, изграждане, институционализиране, стартиране на дейността и въвеждане на здравното осигуряване в България

Разказ на нейния основател д-р Илко Семерджиев пред сайта Glasove.com

Тази година честваме 20 годишен юбилей от създаването на НЗОК на 15 март 1999г. Тази дата е начало на физическото изграждане на най-новата национална институция и стартиране на нейната ефективна дейност.

Предхождана е, обаче, от множество подготвителни дейности свързани с изграждането на концепцията за здравно осигуряване в България, както и с обличането ѝ в законови текстове. Важни за отбелязване са няколко по-ранни дати, между които са представянето и одобрението на концепцията на 25 септември 1997г., и юридическия „рожден ден“ на НЗОК на 19 юни 1998г., когато в брой 70 на Държавен вестник беше публикуван Закона за здравното осигуряване.

В качеството си на ръководител на работната група създала закона и зам.-министър на здравеопазването още на  1 юли 1998г. започнах подготовката за социални избори, които трябваше в продължение на следващите 3 месеца да определят членовете на Събранието на представителите на НЗОК (общо 54 човека – по 18 представители на осигурените с квота от 6 човека за синдикатите, 18 на работодателите и 18 на държавата), а в следващите 5 месеца СП да проведе конститутивното си събрание, да приеме правилник за дейността на НЗОК и други устройствени документи, да избере Управителен съвет и Контролен съвет, след което УС да проведе конкурс за Директор на НЗОК.

След като ми бяха представени избраните членове на СП насрочих и проведохме първото му заседание на 06 януари 1999г. На 08 март УС проведе конкурс, на който бях избран за Директор на НЗОК, подадох оставка като зам.-министър и на 15 март 1999 г. бях назначен, с което стартира физическото изграждане на институцията, както и подготовката за въвеждане във функция на здравното осигуряване в България.

На тази дата бях единственият служител на НЗОК с един Държавен вестник в ръка, без екип, без бюджет и без офис за административен адрес на институцията.

На следващия ден към мен се присъединиха Аделина Заркова и Теодора Христова, напускайки МЗ, както и Деница Сачева, напускайки МТСП. Последваха ги Бойко Пенков, Христо Хинков и Боян Доганов, напускайки МЗ, а впоследствие и Димитър Илиев от ЦФУТЗ, с което първият ръководен екип на НЗОК беше сформиран.

Следващата ни задача беше да намерим къде да се подслоним, но това се оказа голяма трудност, защото държавата не ни предостави никаква офис площ за целта, а без бюджет нямахме възможност да вземем такава под наем. В крайна сметка се настанихме безвъзмездно в МСЦ „Св. Георги“ – малък частен медицински център, находящ се на бул. „Цар Борис III“  №136, където ни беше предоставена конферентна зала с офис оборудване, компютри за 10 работни места и консумативи.

Започнахме да създаваме първите административни и информационни системи, кандидатствахме за проекти, обявихме конкурсите за 28 директори на РЗОК и за персонал в Централното управление. На всички, които кандидатстваха казвахме, че няколко месеца няма да получават заплати, ще трябва да самофинансират дейността си и да ползват личните си автомобили за транспорт. До края на 1999г. в ЦУ на НЗОК и в 28-те РЗОК бяха назначени 998 човека, 174 от които в ЦУ. Ентусиазмът и вдъхновението бяха толкова големи, че никой не се отказа заради трудностите и безпаричието.

Поради недостатъчна съпричастност от страна на държавата и при многократно нарастнал персонал през май 1999г. се самонастанихме на 11-ти етаж в НЦМЕХ, където се намираше Националния център по финансови и управленски технологии в здравеопазването. Впоследствие се договорих с министър Петър Бояджиев да издаде заповед за настаняването ни там срещу ангажимента да преназнача всичкия персонал на Центъра към ЦУ на НЗОК.

Междувременно бяхме спечелили няколко международни и европейски проекти с безвъзмездно външно финансиране за обучение в чуждестранни здравни каси и за консултантска помощ основно от Германия, Испания, Франция, Швейцария и САЩ, наследихме и подготвян от мен проект с японско дарение още в МЗ, управляван финансово от Световна банка, по който беше ангажирана Австралийската задравноосигурителна комисия като консултант.

Обявихме всички търгове по ЗОП, синхронизирани и с процедурите на СБ, за изграждане на ЦУ и на районните каси, придобихме съответните сгради, обзаведохме ги и ги оборудвахме, създадохме изключително модерна информационна система на национално ниво, при това без да разполагаме с налични финансови средства – имахме единствено гаранцията на Закона за държавния бюджет, че ще започнем да събираме 6% здравноосигурителни вноски, с които ще се разплатим по сключените договори в следващите 3 до 5 години. Разработихме изключително иновативна финансова технология за обезпечаване на договорите с банкови контрагенти и система от банкови гаранции, което ни позволи да изискваме доставките в спешен порядък, като само за 9 месеца успяхме да създадем годна за действие институция в национален мащаб с по-малко от 15 млн.лв. реално направени разходи.

Междувременно прехвърлихме на НОИ 400 щ.бр. персонал и методология, за да започнат събирането на здравноосигурителните вноски от 1 юли 1999г., като се споразумяхме, че в отговор те няма да начисляват в своя полза такси и комисиони върху тях.

В края на август 1999г. получихме първата помощ от държавата в лицето на МЗ – предоставиха ни безвъзмездно няколко леки автомобила и един малък бус за целите на изграждането на регионалната мрежа, която освен 28-те РЗОК включваше и 121 общински офиса в по-големите градове на страната.

Тогава се разрази голямата медийна атака срещу НЗОК (партийно мотивирана) – бяхме обвинени, че харчим парите от здравни вноски за луксозни коли (Рено Лагуна – 6 бр. и 1 бр. представителна лимузина Волво С80), офиси и ремонти (офисите в 21 областни града бяха безвъзмездно придобити чрез споразумения със съответните общини с изключение на София град и област, Пловдив, Хасково, Велико Търново, Стара загора и Русе, където нямаше в наличност подходящи общински или държавни сгради за целта).

До тогава всички отговорни служители ползваха личните си автомобили и импровизирани офиси за служебни цели, проявявайки изключителна отдаденост на каузата НЗОК. Въпреки спекулациите и атаките ние си свършихме работата достойно и професионално, и нито веднъж не прехвърлихме отговорността върху някой друг, не се скрихме и зад гърба на държавата. До края на годината придобихме и пригодихме над 57 000 кв.м. РЗП в национален мащаб, с която днес НЗОК разполага като ликвидна собственост, която е десетки пъти по-скъпа от първоначалната стойност и ремонтите.

Накратко ще маркирам още няколко ключови дати:

На 27 септември 1999г. ЦУ на НЗОК се настани в новия си офис на ул. „Кричим“ №1;

На 19 октомври 1999г. НЗОК представи на договорните си партньори от БЛС, ССБ и на МЗ първият НРД за 2000г.

На 12 ноември 1999г. бе приет Минималния пакет медицинска помощ по чл. 45, ал. 1 от ЗЗО.

На 23 ноември 1999г. бе приета Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична медицинска помощ.

На 25 ноември 1999г. МС прие и депозира в НС първият Закон за бюджета на НЗОК за 2000 г.

На 17 декември 1999г. министър-председателят Иван Костов ме покани на разговор в МС и ми предложи да поема поста на министър на здравеопазването, защото НЗОК беше готова да стартира здравното осигуряване на 1 януари 2000г., но здравната система се беше забавила и трябваше да подготвя и нея. Отидох в МЗ само с трима човека от НЗОК (Аделина Заркова, Деница Сачева и Стефан Сираков) и започнахме подготовката на извънболничния и болничния сектор за включване на договорно финансиране от НЗОК.

На 28 декември 1999г. датите за старта на здравното осигуряване бяха изместени с 6 месеца, съответно на 1 юли 2000г. за извънболничния сектор и на 1 юли 2001г. за болничния сектор, за да могат всички лечебни заведения да бъдат преобразувани и да започне приватизацията им (с изключение на 27 болници) в тези два периода.

Така НРД за 2000г. в извънболничния сектор се прие и подписа на 27 април 2000г., след което бяха подписани индивидуални договори с 4 341 общопрактикуващи лекари, 162 групови практики по обща медицина, 5 214 стоматолози за първична стоматологична помощ и 12 за специализирана стоматологична помощ, 968 индивидуални специализирани медицински практики, 150 медицински центрове, 47 стоматологични центрове, 12 медико-стоматологични центрове, 89 диагностично-консултативни центрове, 1 124 аптеки, 85 медико-диагностични лаборатории.

На 1 юли 2000г. здравното осигуряване стартира успешно обхващайки 95% от българските граждани. Окуражена от постигнатото, Световната банка одобри Проекта за преструктуриране на здравната система, който бяхме предложили и на 13 юли 2000г. подписахме заемно споразумение за 68 млн. евро при 23 млн. $ българско съфинансиране.

Междувременно вървяха дейностите по преобразуване на болничния сектор и от 1 септември 2000г. МЗ сключи с болниците договори за финансиране по проспективен метод – подготовка за финансиране от НЗОК.

На 11 октомври 2000г. в присъствието на Марк Данзон – директор на СЗО за Европа, бе приета Национална здравна стратегия до 2010г. и План за действие до 2006г., в които детайлно бяха разписани действията по продължението на здравната реформа и въвеждането на здравно осигуряване в България с цели, задачи, срокове, очаквани резултати и съответното финансиране.

На 22 декември 2000г. бе подписан НРД 2001 за извънболничната помощ, при което индивидуалните договори с общопрактикуващи лекари нараснаха с 58 броя в сравнение с НРД 2000, нарасна и броя на договорните партньори за специализирана медицинска помощ с 249 индивидуални практики, 38 медицински центрове и 8 диагностично-консултативни центрове. На 16 април 2001г. бе подписан НРД 2001 за болничната помощ, в резултат на което бяха подписани индивидуални договори с 149 болници (в т.ч. 128 многопрофилни и 21 специализирани болници), чието изпълнение стартира успешно на 1 юли 2001г. по 30 клинични пътеки включващи 159 диагнози финансирани от НЗОК и със съфинансиране от страна на МЗ.

Междувременно в НЗОК бяха изградени и функционираха всички управленски и административни звена, информационни и контролни системи, учебен център, договорите с лечебните заведения и доставчиците, малък и голям резерв, който към края на моя мандат на 24 юли 2001г. вече беше в размер над 700 млн. лв. с 4.8% средна годишна доходност.

За изминалите 20 години НЗОК финансира лечебните заведения с над 35 млрд. лв. общо, като ежегодно осигуряваше над 45 млн. амбулаторни визити и вече над 2 млн. хоспитализации годишно за здравноосигурените лица. Още с въвеждането на здравното осигуряване всички отрицателни тенденции в здравните индикатори на населението бяха пречупени, например от тогава до сега детската смъртност намаля повече от два пъти, а средната продължителност на живота на хората се удължи с близо 4 години.