Лечението на ендометриоза изисква специализирани центрове и обучени мултидисциплинарни екипи

У нас има регресия в профилактиката, здравето е оставено в ръцете на пациентите

Д-р Васил Велевски е специалист по акушерство и гинекология с над 30-годиешен опит и експертиза в диагностиката и лечението на ендометриоза. Специалист по невропелвеология, която включва заболявания и състояния, свързани с нарушени функции на нервите в малкия таз и при двата пола. Работи в АГ Център „Европа“ - Пловдив - Център по ендометриоза и невропелвеология (Endometriosis and Neuropelviology Center Plovdiv, Bulgaria) и в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ - Пловдив, където се създава специализиран център по ендометриоза.

Д-р Велевски, какво е разпространението на ендометриозата при съвременните жени?

Диагностицираните случаи според световната статистика са 1 на всеки 10 жени. Диагнозата се поставя трудно, средното закъснение е между 7 и 10 години от началото на симптомите. С развитието на медицината, технологиите и компетентността на съответните специалисти се увеличава и процентът на успеваемостта в диагностиката и лечението в отделните центрове.

При ендометриоза е налице излизане на тъкан от лигавицата на матката извън маточната кухина и засягане на подлежащите органи - развива се асептично възпаление и се засягат техните функции.

Как се открива заболяването и какво причинява? Защо се определя като сериозно гинекологично заболяване със социален ефект? 

Понякога е лесно да се открие, понякога – трудно, зависи от давността на симптомите и насочеността на лекаря или екипа. Най-честите симптоми са отдавна описани, даже пациенти се насочват сами за консултация. Сред тях са обилна и продължителна менструация, болка, анемия. Специалистът трябва да отграничи симптомите и да се ориентира за кое заболяване става дума. В диагностиката се използват образните методи, които могат и да се комбинират – първо е мястото на стандартната 2D и 4D вагинална ехография, след това идва редът на ядрено-магнитния резонанс, който е задължителен за поставяне на диагнозата ендометриоза в съвременната медицина, особено при дълбоките форми на болестта. Точно те предизвикват тежките анатомични и функционални нарушения. Засягането на органите извън малкия таз води до нарушение на функциите (напр. на пикочния мехур, ректума, белия дроб, диафрагмата и др.) и качеството на живот, които понякога са наистина много тежки. Това води периодично до сериозни страдания, физически и психически. Тези пациенти се нуждаят от специализирано наблюдение и лечение, защото дори и след най-брилянтната хирургия болестта остава и изисква грижи. Социалното значение на ендометриозата обхваща и репродуктивните проблеми – тя е сред водещите причини за безплодие при жената.

Причините не са установени, освен фактори като ретроградната менструация и един-два други. Има нови проучвания в тази област – от една страна, за възможен бактериален причинител, от друга страна, за улесняване на проявлението на болестта при съвременния начин на живот, който обхваща още ембрионалното развитие, начина на отглеждане и хранене на бебетата и децата, физическата активност от най-ранна възраст и по-нататък, комуникациите и др. Затова и лечението трябва да започва с профилактика на жените и правилно отглеждане още от раждането.

Какво представлява съвременното консервативно лечение и има ли пробиви в тази област в последните години? Достъпно ли е в България?

Не всички форми на ендометриоза са показани за консервативна терапия. Тя може да бъде пред- и следоперативна. Прилага се и при по-леките случаи със запазен фертилитет заедно с активно наблюдение при специалист. При тежки случаи се прилага предоперативно за по-добра подготовка на жената за операция, а също и след това за забавяне на болестта, за намаляване или елиминиране на симптомите. Повечето използвани лекарства са налични в България, достъпни са за пациентите чрез НЗОК и са добре познати на специалистите. Има иновативна лекарствена терапия с дългосрочно действие, която е реимбурсирана от касата.

В съвременната медицина при показаните за операция случаи на ендометриоза се подхожда само с ендоскопска хирургия, включително роботизирана – това е методът, който позволява необходимата визуализация на патологичната ендометриозна тъкан и нейното правилно и качествено отстраняване.

И докато при лекарствената терапия достъпът на българските пациентки е добър, при съвременните оперативни методи не е точно така. Обучението на специалисти е дълго и много скъпо, а не се инвестира в него, освен лично. Ендоскопската апаратура, консумативите и материалите също са много скъпи, както и наблюдението на пациентките. Всичко това води до нежелание на млади колеги да специализират в тази област. Липсва държавна политика да се създават специализирани центрове за ендометриоза със съответното обучение на кадри и оборудване. Няма дори отделна клинична пътека за лечението на това сериозно гинекологично заболяване, а същевременно при хирургия извън малкия таз то изисква мултидисциплинарен екип с участието на хирург, уролог, рентгенолог, съдов специалист и др. Затова апелираме да се създадат такива специализирани центрове, със специалисти с обучение и насочено мислене за всеки етап от терапията и наблюдението при ендометриоза.

Какво представлява невропелвеологията, кои заболяванияобхваща?

Тя се занимава със заболявания, които са свързани с увреждане на функциите на тазовите нерви и при двата пола. Такова заболяване е и ендометриозата. При тези състояния е налице невропатична болка, има засягане на нерви в малкия таз – малко пространство, от порядъка на 10/10 см, което е богато снабдено с нерви с различни функции, размери, позиция. Те са във взаимодействие помежду си, контролират сексуалната функция, уринирането, изхождането, движението, чувствителността и тонуса на краката и др. Тези нерви могат да бъдат засегнати с много тежки симптоми от различни тумори, съдови изменения, съдова болест в малкия таз, при операции и др.

Диагнозата се поставя много трудно и бавно – снемането на невропелвеологичен статус във водещи центрове по света отнема от 1 до 3 часа. Диагностиката и определянето на терапия тук е продължителен процес. Същевременно тези заболявания, предизвикващи изменения и дисфункция на нервите в малкия таз, не са достатъчно застъпени и не са събрани на 1 място в обучението по медицина. Пациентите дори не знаят към какъв специалист да се насочат. Първата мисъл при такъв тип болка например е за невролог, но неврологията не се занимава с нервите в малкия таз. С невропелвеология се занимават основно гинеколози, но има колоректални хирурзи, общи хирурзи, уролози и много други.

Какви са впечатленията Ви от гинекологичното здраве на съвременните жени и тяхното отношение към него?

За съжаление здравето на пациентите по принцип и на гинекологичните пациентки в частност е оставено в техните собствени ръце в последните години. Ако пациентът има желание и финансова възможност и потърси съответните специалисти, ще получи помощ. Достъпът като цяло става все по-труден. Идват много пациентки в напреднал стадий на заболявания, което е много тъжно. Има регресия в профилактиката. Никой не говори например за профилактика на стерилитета и за здравно образование, а говорим за скенери, роботи и високи технологии – те са важни, но е важно първо да положим усилия да не се стига до съответните заболявания.