Над 200 000 души в Европа са починали от жегите през последните 4 години

СЗО официално представи в Берлин новите насоки за действие "Жега и здраве"

„Европа се затопля по-бързо от всеки друг континент – и ние плащаме за това с човешки животи. Повече от 200 000 души в цяла Европа са починали от жега само през последните четири години. На това трябва да сложи край. Жегата е тих убиец, но не е неизбежен“. Това заяви регионалният директор на СЗО/Европа д-р Ханс Клуге по повод официалното представяне в Берлин на новите насоки за действие „Жега и здраве“ на световната организация. Събитието е част от отбелязването на националния Ден на действието срещу жегата в Германия. 

Германия е една от страните в ЕС, която е натрупала най-сериозен опит в изграждането на политики за борба срещу последиците от горещините и прилагането им на национално и регионално ниво. 

Всяка година по света екстремните горещини водят до увеличаване на свързаните с жегата заболявания и здравословни оплаквания, и дори до преждевременна смърт, категорични са експертите.

Сърдечносъдовите заболявания се срещат по-често или се влошават под въздействието на жегата. По-специално, урбанизацията и нарастващият дял на групите от населението с повишен риск, като възрастните хора и хората с предшестващи здравословни проблеми, правят продължителните горещи вълни нарастваща заплаха за общественото здраве, допълват те.

По думите на д-р Клуге новите насоки на СЗО, базирани на доказателства, предоставят на здравните власти ясна пътна карта за изграждане на системи за готовност, които спасяват животи, и този модел може да се използва пълноценно навсякъде по света чрез ефективно организиране на мерки за защита от жегата.

Европа е регион на света, по-силно засегнат от глобалното затопляне от много други, и вече се бори с чести горещи вълни. Повечето преждевременни смъртни случаи, дължащи се на екстремни горещини, са настъпили в Италия, следвана от Испания, Германия и Гърция, като Гърция има най-голям брой смъртни случаи, свързани с горещини, на 1 млн. жители.

Според Института „Робърт Кох“ миналата година в Германия е имало общо 2500 смъртни случая, свързани с горещини. Особено засегнати са били възрастните хора и хората с предшестващи заболявания.

Новите насоки на СЗО за плановете за действие относно горещините и здравето съдържат осем базисни компонента, като например мерки за подобряване на местните системи за предупреждение за горещини или комуникация на риска с уязвимите групи. Те обхващат широк спектър от подходи за вземане на решения, които, взети заедно, са предназначени да осигурят ефективна защита от горещини и здравето.

Първите насоки на СЗО бяха публикувани през 2008 г. и сега са актуализирани, за да отразяват най-новите открития от изследванията и практиката, припомнят от световната организация.

Организационният опит на Германия по отношение на политиките за противодействие на последиците от горещините се оценява от експертите като добре структуриран и изключително полезен.  

Още през 2017 г. Федералното министерство на околната среда (BMUKN) публикува препоръки за разработване на планове за действие относно горещините и здравето на регионално и местно ниво.

В Германия именно провинциите и местните власти носят основната отговорност за защитата от топлина. Например, през 2025 г. Берлинският сенат прие общодържавен план за действие за защита от топлина и здраве. В него са включени 72 мерки, предназначени да подобрят защитата от топлина за населението на Берлин. Мерките за комуникация са основен компонент от това.

Обществеността се информира всяко лято чрез различни аналогови и цифрови медии. Портал за защита от топлина предоставя достъп до плана за действие за защита от топлина и здраве, карта на хладните места в града, както и поведенчески съвети и комуникационни материали. Освен това, за да се засили защитата от топлина за пациентите, Берлин от години изгражда мрежа, която обхваща много различни институции в сектора на здравеопазването и грижите.