През 2023 г. трябва да бъдат усвоени 30 млн.лв. по финансовия план на стратегията за психично здраве

Големият въпрос е дали се търси решение за тежкия дефицит на кадри в психиатрията

Днес отбелязваме Световния ден на психичното здраве. Традицията 10 октомври да бъде фокус на общественото внимание към проблемите от тази област е вече на 30 години – тя води началото си от 1992 г., когато идеята на Световната федерация за психично здраве става реалност и получава подкрепата на СЗО. Оттогава всяка години в този октомврийски ден медицинската общност, учени, политици, общественици и представители на неправителствения сектор издигат глас за повече и по-добра информираност за психичните заболявания и възможностите на съвременната наука да се справя с тях, за по-голяма съпричастност към хората, които се борят с психичната болест, а така също за преодоляване на стигмата, повече отвореност и пълноценна подкрепа за тях и близките им.

Тази година 10 октомври преминава под мотото „Превръщане на психичното здраве и благополучие за всички в световен приоритет“.

„Нарастващите социални и икономически неравенства, продължителните конфликти, насилието и извънредните ситуации в областта на общественото здраве засягат цялото население. Те застрашават напредъка към подобряване на благосъстоянието. Една от причините за това е фактът, че 84 милиона души по света бяха принудително разселени през 2021 г.“, се казва в позицията на СЗО по случай деня.

От организацията настояват за повече ангажираност и инвестиции на всички заинтересовани страни, за засилена грижа за психичното здраве, така че пълният спектър от потребности на хората да бъде посрещнат чрез базирана в общността мрежа от достъпни, достъпни и качествени услуги и подкрепа.

Стигмата и дискриминацията продължават да бъдат пречка за социалното включване и достъпа до правилните грижи, а е много важно да бъде повишена осведомеността на обществата за това кои превантивни интервенции за психично здраве работят и този ден е една възможност да направим това заедно, призовават от СЗО.

„Ние си представяме свят, в който психичното здраве се цени, насърчава и защитава, където всеки има равни възможности да се радва на психично здраве и да упражнява човешките си права, и където всеки има достъп до грижите за психичното здраве, от които се нуждае“, заключават оттам.

Тази година България посреща 10 октомври с приета Национална стратегия за психично здраве 2021 – 2030 г.

Несъмнено, това е крачка напред по пътя към отговорния и цивилизован подход в борбата с психичните заболявания и равнопоставеното им включване заедно с приоритетите, засягащи останалите социално-значими заболявания – сърдечно-съдови, онкологични, белодробни.

Общата сума, която ще бъде вложена в дейностите от плана за реализация на стратегията е 64 млн. лв., по-голямата част от които – 26,5 млн. лв. получени по Механизма за възстановяване и развитие, 35 млн. лв. от европейските стратегически и инвестиционни фондове и 2,65 млн. лв. от бюджета на здравното министерство. С една дума – немалко средства, с които трябва да бъде постигната основната цел – по-добро психично здраве на българина в близките няколко години.

Не е тайна, че един от големите проблеми на психиатричното обслужване е фрагментарният характер и липсата на приемственост както на грижите и терапията, така и на информацията за даден пациент. Този факт нееднократно бе подчертаван по време на обсъжданията на националната стратегия.

„След изписването от психиатричния стационар пациентът няма регулация за насочване за проследяване, поддържаща терапия и каквито и да било психосоциални интервенции с оглед неговото обратно включване в общността. Тези дейности се поемат хаотично в зависимост от състоянието и обхванатостта на този пациент от съответна извънболнична служба или по инициатива на близките“, се посочва в нея.

Дали тази тенденция обаче ще бъде променена в по-близко или по-далечно бъдеще е трудно да се прогнозира, особено като се има предвид, че психиатрите у нас са малко над 500, повечето на възраст над 50 години, а интересът към специалността не е особено голям.

Осигуреността с психиатри у нас е приблизително 1 на 15 000 души население. Работещите са крайно неравномерно разпределени в цялата страна, от тях близо 80 % са заети  в психиатрични стационари, а 20 % - в извънболничната помощ. По данни на НЗОК от 2018 г. броят на сключилите договор с касата е около 400, като 25% от тях са на територията на София.

Експертите са категорични, че тези показатели поставят България на последно място в Европа.

Категорични са също така, че проблемите с персонала в психиатричната система са хронични и се задълбочават, като има и сериозен дисбаланс между отделните професионалисти – психиатри, психотерапевти социални работници, психолози, медицински сестри, санитари и друг персонал.

Особено тежка е ситуацията в детската психиатрия – там специалистите са малко повече от 20, а специализирани структури почти липсват. Не по-добре представени са и съдебните психиатри – те са само 8 в цяла България. За геронтопсихиатрична грижа дори е пресилено да се говори, интересът към тази област клони към нула, изключенията са твърде, твърде малко.

На фона на този жесток кадрови дефицит не може да не буди тревога усещането, че и най-добрите намерения, дори и да са облечени в програмен документ, какъвто е националната стратегия, може да се окажат напразни.

Изграждането на повече дневни центрове, намирането на допирни точки със системата на социалните грижи, създаването на специализирани структури за деца и хора от третата възраст, на хора със зависимости или с интелектуален дефицит  – всичко това, както и още много  може да бъде лишено от смисъл, ако още сега, още днес, не се вземат мерки, които да гарантират навлизането в психиатрията на мотивирани млади хора, които с желание да поемат по пътя на една от най-хуманните медицински специалности – тази, която е най-близо до човешката душа.

И ако искаме да бъдем реалисти, нека се върнем към числата. Според разчетите във финансовия план за реализация на стратегията през 2021 г. би трябвало да са похарчени 167 600 лв., а за вече отиващата си 2022 г. - 11 797 127 лв. Дали някаква част от тях са вложени за формирането на млади кадри, дали са създадени условия за спокоен и безопасен труд на психиатрите ни и за тяхното професионално развитие? Отговорът на тези въпроси ще бъде лакмусът, от който може да стане ясно дали добрите намерения няма и този път да останат на хартия. И още: За следващата 2023 г. планът предвижда 30 634 180 лв. Редно е да бъде публично оповестено как се усвояват те и какви цели ще бъдат постигнати по този начин, защото яснотата и прозрачността са най-важният компонент в една политика, още повече ако тя е от областта на общественото здраве.