Проф. Гудев: Смъртта може да бъде първата и единствена проява на сърдечносъдова болест (Обновена)

Необходимо е да се вземат други мерки за задължителните профилактични прегледи, каза д-р Иван Маджаров

От сърдечносъдови заболявания страдат 1,6 млн. българи. Коварството е, че при много хора смъртта може да бъде първата и единствена проява на сърдечносъдова болест.

Това каза  чл. кор. проф. д-р Асен Гудев, председател на Дружеството на кардиолозите в България, началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ по време на първата среща на Националния алианс за сърдечносъдово здраве, организирана от Дружеството на кардиолозите в България и в. „Капитал“. Темата на срещата е „Подобряване на здравните показатели чрез национална програма за съвременно риск-базирано лечение на атеросклеротичните сърдечносъдови заболявания“, а целта й е да се започне дискусия за бъдещето на кардиологията, на лечението и диагностиката на пациентите, за определяне на сърдечносъдовите болести като приоритет у нас.

По думите на проф. Гудев сърдечносъдовите заболявания продължават да бъдат много голямо предизвикателство. „Без обединяване на широка експертна и обществена подкрепа няма да постигнем желаните резултати. Искрено се надявам да бъдем чути, крайно време е националният план за сърдечносъдово здраве да се случи. Ресурсът, отделян за кардиологична помощ, трябва да бъде много по-голям“, каза още той.

„Ще отправя два кратки апела към хората, които потенциално биха взимали решения. Първият е да се обърне внимание, че ако не се реши недостига на кадри и в Бърза помощ, и в болничното здравеопазване, скоро проблемите, които ни заливат заради липсва на превенция, ще доведе до провал на нашите усилия за справяне с последствията. Вторият апел да се обърне внимание на борбата с острия инсулт, която в момента в болнична фаза е около 15 години назад в сравнение с останалата част на Европа. Трябва сериозно да се помисли да се включи инвазивната кардиология в борбата с исхемичния инсулт, за да се осигури равнопоставеност на населението“, призова доц. Васил Велчев, член  Дружеството на кардиолозите и председател на Дружеството по интервенционална кардиология.

По думите на доц. Михаил Околийски от българския офис на СЗО по отношение на сърдечносъдовите заболявания България е в компанията на страните от бившия СССР, а държавата ни е с най-ниска продължителност на живота на мъжете.

Той подчерта, че България още няма интегрирана лекарствена политика. „Необходимостта от контрол над публичните разходи води до голям дял на доплащанията за лекарства. Страната ни е и с най-висок процент на хоспитализациите“, каза доц. Околийски и допълни, че трябва да има баланс между участниците в системата, които подкрепят радикалната реформа в здравеопазването и тези, които подкрепят постепенните действия за реформа.

„Свръххоспитализациите до голяма степен са в лечебни заведения, които не предоставят високоспециализирана болнична помощ, реално те предлагат доболнична помощ и това изкривява статистиката“, отговори председателят на БЛС д-р Иван Маджаров.

Той беше категоричен, че за да има равнопоставеност в здравеопазването, във всяко кътче на страната трябва да има специализирани амбулаторни грижи.

„Цялата тежест за здравето на нацията се носи от медицинските специалисти и донякъде от държавата, а отговорността на пациента я няма. Това, което е записано в закона за профилактичните прегледи, не работи. Необходимо е да се вземат други мерки, дори вероятно да се включат и някои стимули“, каза д-р Маджаров .

Той припомни, че само до преди 1 година НЗОК не е финансирала всички необходими профилактични прегледи. „По същия начин стоят нещата с упорития отказ да се прехвърлят повече средства в доболнична помощ. Сега вече ги финансират. Там виждам нашата роля – на БЛС, защото ние сме призвани тези стратегии да ги привеждаме в конкретни действия“, каза още д-р Маджаров.

„Сърдечносъдовите заболявания са водещата причина за смърт в страните от ЕС. Техният дял е 40% от смъртността при жените и 39% от смъртността при мъжете в страните, членуващи в Европейското кардиологично дружество. Основните диагнози са исхемична болест на сърцето и инсулт", съобщи проф. Щефан Ахенбах, президент на Европейското кардиологично дружество (ESC). Профилактиката е основният подход за справяне със ситуацията, това е и основната цел на Плана за действие на Европейския съюз. По отношение на рисковите фактори България се посочва от ESC като пример, където за мъжете има 8 пъти по-висок риск от смърт от инсулт в сравнение с мъжете във Франция.

Проф. Арман Постаджиян, член на Българска лига по хипертония, заяви, че най-голямата цел е постигната – науката стои в основата на всяко нещо, което се обсъжда. „Този език трябва да бъде преведен, за да заплени повече медицински специалисти и съответно да достигне до пациентите. Тук ние неминуемо имаме нужда от държавата. Ние можем да разпишем всякакви варианти за национална програма и превенция, дори да определим нереалистични цели, които да гоним, но без да имаме данни за изходното ни ниво, без да си даваме сметка къде искаме да стигнем и какви са усилията, които трябва да положим като общество, много трудно бихме могли да променим тази картина“, каза той.

Проф. Постаджиян подчерта, че и сега съществува изискването към лекарите да сформират групи на риска, но това изискване е мъртвородено, защото липсва финансиране. „Такива пациенти веднъж идентифицирани, трябва да имат достъп до повече изследвания, достъп до специализирана медицинска помощ и най- накрая да има конкретни резултати от пътя на пациента“, допълни още той.

Кардиологът допълни още, че имаме успешна история и благодарение на усилията на Кардиологичното дружество и адекватната реимбурсна политика, адекватна организация на центровете за първична ангиопластиката, е намаляла смъртността от инфаркт на миокарда.