burevestnik.bg - Мобилна версия


Проф. Иглика Михайлова: Призванието на онколога е и да даде вяра, за да не изгуби пациентът силата да се бори

Проф. Иглика Михайлова: Призванието на онколога е и да даде вяра, за да не изгуби пациентът силата да се бори

Проф. д-р Иглика Михайлова e началник на Клиника по лъчелечение в УСБАЛО „Проф. И. Черноземски“ и зам.-изпълнителен директор диагностично-лечебна дейност. Завършила е медицина в МУ – Плевен, има специалности по лъчелечение, онкология и здравен мениджмънт. 

Придобива образователна и научна степен „доктор“ след защитена дисертация на тема „Предоперативно лъчелечение при локално авансирал ректален карцином - самостоятелно или едновременно с химиотерапия“. От 2015 г. е с академична длъжност доцент, а от 2019 г. - професор.

Проф. Михайлова, какво Ви задържа толкова години в УСБАЛО – болницата, дала надежда и упование на хиляди българи с диагноза рак?

Това е болницата, в която дойдох преди 20 години. Имах уникалния шанс да се уча от най-добрите онколози в България, които работеха тогава, някои продължават и сега тук, в тази болница. Така израснах и аз. Продължавам да смятам, че това е най-добрата болница за лечение на онкологични заболявания в страната. Това е болница с история и традиции, тя трябва да пребъде и занапред.

Спомняте ли си първите дни, в които станахте част от този екип, първата подадена ръка от колега, първия пациент, когото Ви повериха?

Да, спомням си, че бях посрещната много добре от колегите в клиниката. Въпреки че вече имах придобита специалност по лъчелечение, аз не бях работила на линеен ускорител в Радиологично отделение Плевен. Трябваше да наваксвам, да чета много, да трупам нови знания, за да настигна другите. Всички колеги бяха изключително отзивчиви и раздаваха своите знания. Благодаря им на всички!

Първият пациент, който трябваше да прегледам, беше млад човек с хематологично заболяване. Той оздравя, аз бях доволна и се радвах за него.

И сега искам да Ви върна назад във времето – кога разбрахте, че онкологията е Вашата специалност?

Онкологията може да се сравни с една необятна територия, на която се преплитат няколко клинични дисциплини. Всички те търпят своето развитие, промени и това прави специалността много, много интересна. Лъчелечението е част от тази специалност.

В момента, в който започнах да специализирам лъчелечение и да контактувам с другите специалисти в онкологията – хирурзи, гинеколози, медицински онколози, образни диагностици, аз бях много впечатлена и заинтригувана. Казах си, че това е необятна и изключително интересна наука. Тази наука иска време, отдаденост, иска много четене, иска и компромиси.

Аз и сега продължавам да уча и подкрепям тезата, че човек се учи докато е жив. Лечението на рака се променя и усъвършенства непрекъснато и ние трябва да сме в час с новите неща, за да можем да предложим най-доброто на нашите пациенти.

А как станахте лъчетерапевт?

Съвсем случайно. Аз исках да стана офталмолог през далечната 1995 г. Когато трябваше да започна да специализирам, нямаше нито едно свободно място за специализация в Клиниката по очни болести. Единственото свободно място за зачисляване за специализация беше в Отделението по лъчелечение в Онкологичния център в Плевен. И аз се явих на конкурс там и го спечелих. Така започна моя професионален път в лъчелечението и впоследствие в онкологията. В Плевен попаднах на амбициозни и добри учители. И на тях благодаря!

Как се промени лъчетерапията през последните години?

Лъчелечението е една от най-бързо развиващите се медицински специалности. Освен новите технологии, които се развиват с бурни темпове, в лъчелечението все по-често се прилагат схеми с едновременна химиотерапия и таргетна терапия. Това са така наречените комбинирани режими за още по-добра ефективност при лечението на онкологичните заболявания.

Имунотерапията е една от най-иновативните терапии в онкологията, която цели да повлияе имунния отговор на организма и по този начин той да се справи с раковите клетки. При някои онкологични локализации в ход са клинични изпитвания за прилагане на лъчелечение и имунотерапия.

В лъчелечението се налага все по-често използването на изкуствен интелект – това включва използване на програми за автоматично планиране на лъчелечението, автоматично контуриране, програми за осигуряване на качеството.

Използват се програми дори за вземане дори на клинично решение – какво да правим при конкретния пациент, въз основа на голяма база натрупани компютърни данни от много случаи в практиката.

Клиниката по лъчелечение има потенциал и готовност да посрещне и едно ново предизвикателство – лечението с протони, каквото в България все още липсва. Това е връх в технологиите, който се надявам да достигнем.

А промениха ли се пациентите за това време?

Пациентите са едни и същи. Промени се информираността на хората и стремежът им да търсят най-доброто лечение. Това е и нашият ангажимент към тях, да направим най-доброто.

Какво Ви да дава сили да продължавате да се борите за живота на онези от тях, които са дошли късно или за които прогнозата не е от най-добрите?

Няма значение кой кога е дошъл за лечение и в кой стадий на болестта е. Грижата трябва и е една и съща.

Желанието да помогна и да дам надежда е движещата сила за много неща, включително и за болните с лоша прогноза.

Кои са най-големите дилеми, пред които се изправя лекарят онколог?

Какво да каже и какво да не каже на конкретния пациент и неговите близки, за да не изгуби човекът вяра в себе си, в своето лечение и да не спре да се бори. Защото животът е борба! Силата на духа е много важна за изхода от всяко лечение, включително и за онкологичното.

Длъжник ли е все още обществото ни на хората с онкологично заболяване и на лекарите, които ги лекуват?

В Клиниката по лъчелечение на УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски” в рамките на 14 дни може да бъде осигурено съвременно и навременно лъчелечение на нуждаещите се хора. В болницата се работи по европейски и международни препоръки и смея да твърдя, че лечението на онкологично болните е на най-съвременно ниво.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Обичам да пътувам със семейството си. Това е най-интересното ми преживяване извън работата. Обичаме да опознаваме нови места, хора, различни култури, да дегустираме различни интернационални кухни и вина.

Обичам да плувам, да ходя на кино, изобщо обикновените неща в живота са ми интересни.

Кои качества – човешки и професионални, цените най-много?

Най-важното качество, което уважавам и ценя у другите хора, е точността. Точността с хората е уважението, което показваме най-вече към себе си и после към човека отсреща.

Затова аз в моите отношения с хората се старая да бъда коректна и точна.

От професионалните качества ценя на първо място професионализма в работата, независимо какво работи конкретният човек. Обикновено добрите професионалисти са и добри хора.

Какво пожелание искате да отправите към колегите си онколози в Световния ден за борба с рака, който се отбелязва днес?

На първо място да бъдат здрави! Да продължават със същия оптимизъм и вяра да лекуват пациентите си. И да продължават да дават най-доброто от себе си в ежедневната борба с тази коварна болест, каквато е ракът.


СПОДЕЛИ:

Коментари по темата


   jYJF

User Avatar Гост 05.02.2024 17:28:26

Е това вече граничи с наглост, "професоре"! Забрави много неща, за добрините които всички твои колеги направиха за теб. Но извисяването във висините на властта са най важни за теб. Ти мачкаше всичко живо наред, докато станеш знам.директор без покритие.

Още от Кой сте Вие, докторе