Проф. Христова: Заболяването "ръка, крак, уста" в момента е в подем

Вирусите са устойчиви на външната среда, а сапунът си остава най-добрата дезинфекция, припомни тя

„В последните седмици рязко се повишава броят на регистрираните гастроентерити и ентероколити. Допреди няколко седмици те бяха под 200 на седмица – 180–200, после се повишиха на 230–250 и сега вече са над 330. Иначе като общ брой от началото на годината са 5600, което е в границите на миналогодишното. Тоест спрямо миналата година няма повишение, но да, пикът е през лятото“.

Това каза пред bTV проф. Ива Христова, директор на Националния център по заразни и паразитни болести.

„Това са заболявания, свързани с гастроентеритите – по-скоро с гадене и повръщане, ентероколитите – по-скоро с диария и разстройство, които, ако са с инфекциозна генеза, протичат и с висока температура. А именно това са заболявания, които могат да бъдат причинени от бактерии, от една голяма група вируси и от токсикоинфекции, т.е. от отделени токсини от бактериите“, посочи тя.

„Повишава се броят на регистрираните причинители – салмонела, кампилобактер, патогенна ешерихия коли, които причиняват гастроентерити и ентероколити.

Това са заболявания, които първо са свързани със заболявания по животните. Изобщо се срещат в храни от животински произход и затова е много важна добрата термична обработка на месата, пастьоризирането на млякото и, от друга страна, съхраняването при хладилни условия. Защото това е начинът, ако има заразяване с неголям брой бактерии, те да останат неголям брой, с които организмът ще се справи. Но ако ги държим отвън, съответно при топлото време се размножават и затова всъщност не трябва да оставяме храна, която е сготвена, приготвена за обяд, да седи до вечерта“, обясни тя. 

„Лошото е, че когато сме на заведения, особено по-леки заведения, едва ли не на крак хапване, ние всъщност не знаем как се съхранява храната и много пъти оттам всъщност има проблеми. Така че това е една голяма група бактериални заболявания, причиняващи ентероколити. За кампилобактериозата тук пак в тази група да кажа, че основен резервоар са птиците, т.е. по пилетата, по патиците, и че ако месото е заразено, ние с ножа, с който обработваме пилето, можем, ако използваме същия нож и същата дъска, да заразим съответно зеленчуци, които пак седят сурови и с които ще се заразим“, каза още проф. Христова. 

По думите ѝ от една страна ветеринарният контрол за месо от заразени животни е засилен, а от друга страна за това помага и термичната обработка.

„От трета страна – съхраняването на млечни продукти, кремчета, торти, еклери и прочие да бъде при хладилни условия. И когато си купуваме, да проверим, да се убедим, че те наистина така се съхраняват“, обясни проф. Христова.

Другата голяма група са вирусните причини, посочи тя.

„Тук основна е хигиената, тъй като боледуват хората. Това не е зооноза, т.е. както е салмонелоза или кампилобактериоза. Боледуват хората и съответно със замърсените си ръце заразяват повърхности.

Вирусите са устойчиви на външната среда

При липса на дезинфекция съответно други хора се заразяват именно от повърхности, чрез мръсните ръце. Така че, от една страна, да се прави дезинфекция, ако се касае за детски дом, да кажем, но от друга страна най-важното е измиването на ръцете с вода и сапун. Сапунът е най-добрата дезинфекция и то измиване преди всяко хранене, а между храненията да не се пипа лицето, най-общо казано, особено зоната на устата“, посъветва специалистката.

По думите й в тази група попадат ротавируси, норовируси, също аденовируси, ентеровируси.

„Имаме предвид, че всъщност се повишава и броят на регистрираните ротавируси. Тук в последните седмици норовирусите причиняват епидемични взривове - така да кажем, заведения за хранене или на по-затворен тип“, уточни тя.

Проф. Христова се спря и на темата за

коксаки – вирусът от групата на ентеровирусите, който причинява заболяването „ръка, крак, уста“.

„Едно такова заболяване, което в момента също е в подем, има доста болни хора, което се развива с повишаване на температурата и след ден-два – обрив по дланите, по ходилата, вътре в устата, на фона на повишена температура. Т.е. за разлика от шарките, при които се сваля температурата, след като излезе обривът, тук всъщност вирусът е в кръвта, причинява висока температура и едно такова интоксикационно състояние. Отпаднал е човек, слаб, не може да си изпълнява задълженията. Да се знае, че и това заболяване също е на мръсните ръце, макар че децата трудно ще ги опазят“, каза специалистката.

„Ако има болно дете, да се отдели, за да няма заразяване. Иначе, особено при по-малките деца, при продължаващо повече от 24 часа обилно повръщане или обилна диария – особено кърмачетата, те много бързо се обезводняват – това може да доведе до гърчове. Така че много бързо да потърсят медицинска помощ и съответно рехидратация в болнично заведение“, препоръча тя.

По думите й, има и трета група заболявания -

интоксикациите, причинени от ентеротоксина на Стафилококус ауреус - златистия стафилокок

или токсините на патогени, които съдържат спори, какъвто е Clostridium perfringens или Bacillus cereus.

„Въпросът е, че при съдържащите спори заразата, най-общо във вид на спори, е в почвата, широко разпространена, дори в повърхностни води всякакви, и при подходящи условия може да герминира, т.е. от спората да се възстанови бактерия, тя да отдели токсина, който всъщност да доведе до интоксикация.

Голямата разлика е, че тук няма температура – едно интоксикационно състояние, което преминава за ден-два-три“, каза проф. Христова и в допълнение поясни:

„Най-честа от тях е стафилококовата интоксикация с ентеротоксина. Заразата идва от болни хора в кухнята, носителство в носа, гърлото или някакви гнойни обриви по тях, заразяване директно в храната, и то храна, която не се обработва термично. Каквито са всякакви кремове, млечни, яйчни и прочие“.

В заключение тя посочи, че по отношение на респираторните вируси вече сме на финала.

„В момента те не ни тормозят. Други са тези, които върлуват, но от септември при всички положения тази тенденция ще се обърне“, подчерта проф. Христова.