Първият строук център вече работи в УМБАЛ „Св. Анна“ - София

Първият строук център вече работи в УМБАЛ „Св. Анна“ – София. На откриването присъстваха служебният министър на здравеопазването доц. Михаил Околийски и зам.-министърът д-р Петър Грибнев, директорът на лечебното заведение д-р Славчо Близнаков, доц. Росен Калпачки, началник Клиника по нервни болести, и ръководителят на Отделението по ендоваскуларна неврохирургия д-р Нурфет Алиоски.

„Това е първият от 17-те центъра за борба с инсултите, които, когато започнат да работят комплексно, ще подобрят в много голяма степен мозъчното здраве и общественото здраве на българските граждани. Тези центрове, които в голямата си степен вече са изградени, ще позволят една координирана, навременна грижа, ще се спазва стандартът на златния час и ще се прилагат най съвременните интервенции в тази сфера. Целият процес ще бъде дигитализиран и ще влиза и в НЗИС, за да бъде следено състоянието на хората и по отношение на тяхното възстановяване и рехабилитация“, каза пред журналисти доц. Околийски. Той допълни, че инвестицията се изпълнява по Плана за възстановяване и устойчивост и е на обща стойност 110 млн. евро.

Министърът съобщи, че днес е присъствал на целия път на пациента през системата – и в залата, в която се извършва първичният триаж, и при първичните интервенции. „В момента имаше над 15 човека едновременно, които бяха обслужвани. Направи ми впечатление много добрата практика, приложена в болницата, за ангажиране на колеги психолози и психотерапевти, които да работят с пациентите и семействата им, но и с медиците, защото те живеят и работят в много голям стрес, който често води до професионално прегаряне и демотивация. По този начин се гарантира както качеството на медицинската грижа, така и това медиците да не емигрират в чужбина и да не губим млади колеги и ценни кадри“, каза министър Околийски.

Зам.-министър Грибнев допълни, че предстои да заработят строук центровете в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ и в УМБАЛСМ „Пирогов“, които са част от шестте основни високотехнологични центъра за инсулт, в които ще се извършват и тромбектомии. „В останалите 11 центъра в страната ще бъдат извършвани тромболизи, при които е необходимо пациентът да е пристигнал в болницата до три часа след получаване на инсулта“, каза той. Д-р Грибнев уточни, че 17-те центъра са разпределени на цялата територия на страната и са съобразени с разположението на медицинските хеликоптери, за да се спази „златният час“.

Директорът на УМБАЛ „Св. Анна“ д-р Близнаков припомни, че болницата има строук център от 10 години. „Сега обаче минаваме на качествено ново ниво с техниката по ПВУ. Получихме модерен 360-слайдов скенер, ядрено-магнитен резонанс и бипланов ангиограф, който е като космически кораб. Имаме и изграден симулативен център, който ще служи за обучаване на други лекари, които да извършват тези дейности. Т.е. в следващите години с помощта на д-р Алиоски ще бъдат обучени допълнително невролози и неврохирурзи, които да работят и в другите строук центрове в страната“, каза той.

Д-р Близнаков допълни, че досега през областната болница са минавали по 1000 исхемични инсулта годишно, от които около 300 се лекуват с тромболиза и около 70 – с тромбектомия, като лечебното заведение има възможности за поне двойно повече.

„Проектът за изграждане на центровете за лечение на инсулт е получил подкрепата на почти всички министри на здравеопазването и техните екипи. Някои са работили повече, други по малко, но като цяло всички подкрепиха този план. Нищо от това нямаше да се случи, ако нямахме подкрепа до този момент. Нашата надежда и нашият апел е към колегите в другите лечебни заведения, защото ние можем да им покажем как се работи и те да го приложат. Идеята за тези центрове е по-скоро да станат достъпни за хората в цялата страна, защото дори да ползваме всички хеликоптери на армията, ако всички се лекуват в един център, пак няма да помогне“, коментира доц. Росен Калпачки.

В отговор на въпрос за долекуването на пациентите с инсулт зам.-министър Петър Грибнев посочи, че това е проблем не само за тях, а и за други болести. Той отбеляза, че има клинични пътеки за долекуване, но те не се използват достатъчно активно и тяхното остойностяване е предмет на преговори между НЗОК и Лекарския съюз. Доц. Калпачки допълни, че ако пътеките станат по-атрактивни финансово, много повече болници ще се заемат с тази дейност.