С 11 гласа „за“  и 5 „против“ беше приет бюджета на НЗОК 2022 г. в парламентарната комисия по бюджет и финанси.

„При наличната нормативна уредба и възможности за договаряне това е оптималният бюджет, в който са включени всички препоръки, които се дават за доболничната помощ. В момента, в който се започне договарянето с БЛС, ще се постигнат увеличения за съответните услуги и направления. Мисля, че 300 млн. лв. повече в извънболничната помощ са достатъчна гаранция, че усилията на системата ще бъдат насочени в профилактика, промоция и обслужване на пациентите“. Това каза по време на дебата управителят на НЗОК проф. Петко Салчев в отговор на упрек, че направленията за диагностика и лечение в извънболничната помощ винаги не достигат, а и от проектобюджета не става ясно как ще бъдат увеличени.

Според депутата от ГЕРБ проф. Асен Балтов толкова много средства в доболничната помощ, няма да свърши работа, защото няма структури там, в които да се извършват всички изследвания и манипулации, които са нужни на пациентите. „Няма как да има структура, докато няма финансиране за нея. Това е бюджетиране, другото е работа на МЗ и НЗОК“, отвърна министърът на финансите Асен Василев.

По отношение на средствата за COVID, за които проф. Балтов каза, че му се струват твърде малко, за да покрият нуждите на населението и медицинския персонал, проф. Салчев заяви, че рамката е направена за шестмесечието и ако се наложи, ще има допълнителни разговори с МФ да бъде удължена.

В отговор на въпрос на народния представител от ГЕРБ Кирил Ананиев как ще се намалят доплащанията в здравната система, проф. Салчев каза, че основният дял на доплащанията е в областта на лекарствата. „Там, където Касата покрива дейности, тя не допуска доплащане“, отсече проф. Салчев.

Той коментира и лечението на онкоболните по време на COVID вълните, като заяви, че то не е било прекратено в нито един момент. „Не беше прекратен плановия прием на онкологично болните. Всички нови лекарства, които постъпват, влизат в ПЛС. 2021 г. влязоха 53 нови продукта. Справя се системата“, каза управителят на НЗОК.

Кирил Ананиев попита финансовия министър дали правителството има намерение да започне тази година промяна на модела на финансиране.  

„В бюджета се вижда, че са заложени политики за профилактика, заложени са и политики за детското здраве, 90% трябва да достигне биохимичния скрининг за бременни. Заложени са и 9 млн. лв. в подкрепа на специализантите. Що се отнася до това, дали ще се прави по-мащабна реформа - да, но преди това трябва да имаме повече данни. Имаме няколко насоки за реформи – една от които е клиничните пътеки, да се мине към по-модерен начин на финансиране. Другата насока е относно методите на договаряме за лекарства и изделия. Имаме наказателна процедура заради частните болници, които не използват ЗОП. Може Касата да купува, а те да ползват от общd инвентарна схема“, каза министър Василев.

„Запознати сме с увеличението на дейности в доболничната помощ, но това е надграждане на съществуващи политики. Работили сме и по ДСГ. Имах предвид промяна на модела на финансиране. Това, което казахте допълва модела, но самия модел го няма“, отвърна Ананиев.

„Нужни са ключови реформи, но те няма да се случат през този бюджет. Това, което трябва да се случи е хората, които работят в НЗОК, трябва да са достатъчно мотивирани, за да пазят нашия интерес“, заяви Ваня Григорова от „Подкрепа“.

 „Това, което установихме е, че най-добре се контролира от компютри, а не от хора. Точно затова надграждаме информационните системи, за да е ясно и превантивно да се хващат нещата. Що се отнася до повишаване на заплащането – политиката в цялата държавна администрация е да не се повишават заплатите тази година. Здравната каса, в случая, трябва да си прегледа процесите, структурите и хора и след това да види кои процеси могат да бъдат оптимизирани и електронизирани, да се намали бройката на хората и тогава да се види какъв бюджет е нужен за администрацията“, категорично отговори Василев. 

С параметрите по бюджета на НЗОК може да се запознаете тук.