1,4 млн. евро за превенция на вирусните хепатити предвидени до 2030 г.

1 406 100 евро планира Министерството на здравеопазването за дейности в областта на превенцията на вирусните хепатити у нас в периода 2026-2030 г. Това става ясно от публикувания за обществено обсъждане проект на Национална програма за превенция на вирусните хепатити, която трябва да действа през следващите пет години.

В програмата са заложени пет оперативни цели: проучване на разпространението на вирусните хепатити в страната; подобряване на достъпа до ранна диагностика и превенция сред приоритетни групи; повишаване на информираността за начина на заразяване, възможностите за безплатно изследване и превенция; постигане и поддържане на висок имунизационен обхват (над 95%) срещу хепатит В при кърмачета, както и превенция сред медицинските специалисти.

По данни от обобщените анализи на заразната заболяемост на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), броят на регистрираните заболели от всички типове вирусни хепатити през 2024 г. в страната е значително по-малък (почти 3,5 пъти) в сравнение с 2019 г.

През периода се наблюдава промяна в структурата на вирусните хепатити с постепенно намаляване на случаите на хепатит А и увеличаване на заболелите от хепатит Е, В и С, отчитат от МЗ.

През 2024 г. в България са регистрирани 45 случая на заболели от остър вирусен хепатит А (ВХА). Заболяемостта е 7 на 10 000 души и се отчита значителен спад в сравнение с предходните пет години: през 2019 г. например отчетеният брой заболели от хепатит А е 1518. Въпреки отчетеното понижение на заболяемостта, основен проблем продължава да е възникването на епидемични взривове и огнища, отбелязват обаче от МЗ.

В България през периода 2021-2024 г. се наблюдава нарастване на регистрираните случаи на вирусен хепатит Е спрямо случаите на вирусен хепатит А, сочат още данните на ведомството. Най-ниска е регистрираната заболяемост в периода 2020-2022 г., когато в условията на извънредна епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19, в страната са въведени временни противоепидемични мерки, като хигиена на ръцете и дезинфекция на повърхности, които намаляват риска от предаване на заболяването.

По отношение на хепатит В пък ситуацията у нас е неясна, посочват от Здравното министерство и отбелязват, че според експерти над 60 % от хората с хепатит В остават недиагностицирани, защото хроничната форма няма ясно изразени симптоми до развитието на сериозните усложнения. Според специалисти около 200 000 български граждани са заразени с вируса на хепатит В.

За периода 2019-2024 г. вследствие на повишаване броя на извършвани профилактични изследвания за хепатит В, както и на подобряване на регистрацията на случаи на хроничен хепатит В в страната, през 2023 г. и 2024 г. се отчита ръст в официалната заболяемост. Наблюдава се ръст в заболяемостта при лицата над 18 г. Регистрираните случаи са в различни възрастови групи: 30-34 г., 40-44 г., 55-59 г. и 60-64 г., без ясно изразена тенденция и възрастово засягане, отчитат от МЗ.

Ситуацията по отношение на хепатит С е подобна, става ясно още от данните на Министерството. За периода 2019-2024 г. в България са регистрирани между 88 и 115 случая на хепатит С годишно. Отново поради повишаване на броя на проведените профилактични изследвания, както и на броя на регистрираните случаи на хепатит С в страната, през 2023 и 2024 г. се отчита ръст в официалните данни от надзора на заболяването. Така ако през 2019 г. са регистрирани 88 случая на хепатит С, през 2024 г. те вече са 115.

По данни на НЦЗПБ пък случаите на хепатит D у нас през последните пет години са единични: по един през 2019 г., 2020 г., 2022 г. и 2024 г., и по два през 2021 г. и 2023 г.

Проектопрограмата за превенция на вирусните хепатити вижте тук, плана за действие към нея – тук, а финансовия план – тук.