Анжела Мизова: Държавата трябва да осигури равен достъп до фармацевтична грижа

„В България липсва каквато и да е регулация къде и колко аптеки могат да бъдат откривани. От години Българският фармацевтичен съюз алармира за концентрацията в големите градове и за липсващите аптеки в по-малките населени места“. Тава каза пред БНР магистър-фармацевт Анжела Мизова, заместник-председател на БФС и собственик на аптека в малко населено място.

Тя бе категорична, че

осигуряването на равнопоставен достъп на населението до фармацевтична услуга би трябвало да бъде работа на държавата,

а не на частната инициатива.

Така тя коментира факта, че в 20 общини у нас няма аптека, а в 40 има само една и нерядко кметове на села са принудени да закупуват лекарства от отдалечено населено място и да ги носят на нуждаещите се.

„За да се направи по-правилно разпределение, първата стъпка беше създаването на аптечна карта, която е в процес на изготвяне“, уточни Анжела Мизова по повод изнесените в публичното пространство факти, които показват, че една трета от общо 3300 открити аптеки у нас са концентрирали в три големи града – София, Пловдив и Варна.

Тя припомни, че законът ясно регламентира откъде се отпускат лекарства и кой ги отпуска. „Отпускането обаче означава към пациента, със съответната фармацевтична консултация. Не че е невъзможно близък роднина да получава лекарствата. Но когато едно лице, пък било то овластено от държавата като кмет, се ангажира с такава функция, не съм убедена, че би могъл да извърши това препредаване на информация коректно към всеки от нуждаещите се“, подчерта магистър-фармацевтът в коментар на факта, че в редица малки населени места без аптеки кметовете се ангажират да носят лекарства на жителите.

Тя припомни, че с течение на времето са били обсъждани много и различни идеи, но нито една от тях не е получила реализация. Сред тях Мизова открои разкриването на мобилни аптеки и на аптеки, обслужвани само от помощник-фармацевти, както и за филиали, като по-възможен вариант. Идеите за промяна в наредби и дори в закон също са останали без последици.

Дали да има филиал - законодателят е оставил изцяло инициативата, отговорностите и последиците от икономическото решение в ръцете на собственика на аптеката, подчерта Анжела Мизова и обърна внимание на свързания с това парадокс – очакванията филиалът да бъде натоварен със социални функции, защото ще изпълнява на практика икономически неизгодна дейност.

„Държавата не подпомага съществуването на тези обекти на места, където икономическата логика не го позволява“,

подчерта заместник-председателят на БФС.

В същото време тя изрази мнение, че логични и финансово добре обосновани решения могат да се намерят:

„Могат да бъдат публично-частни партньорства, общински дотирания за някакъв тип дейност. Могат да бъдат намерени механизми, така че да има финансова логика и аптеката да го прави“, каза тя.

Подобно мнение изрази и Борислав Борисов от Асоциацията на българските села. Според него проблемът може да се реши с намесата на държавата и включването на специална схема на държавно субсидиране. Той обоснова позицията си с изводите, които асоциацията е направила от практиката си с работата в повече от 1500 български села.

Борисов също сподели тревога от факта, че на много места в селата се събират рецепти, които се изпълняват в градски аптеки.

„В момента се търсят решения на ръба на закона, като в селата се събират рецепти и лекарствата се закупуват от градовете без задължителното консултиране на пациентите“, сподели представителят на Асоциацията на българските села.

Той бе категоричен, че

не може аптечната мрежа да бъде предмет на частна инициатива, тъй като това е финансово неоправдано.

„98-99% от лекарствата са по рецепти от НЗОК. Търговският марж е толкова минимален, че дори да се либерализира режимът на отпускане и помощник-фармацевт да отговаря за дадено населено място, е нерентабилно“, подчерта Борисов.

Според него по-добро решение е въвеждането на мобилни екипи по селата, които да разполагат с основните и най-търсени лекарства. Тази перспектива Борисов обвърза и с процеса на завръщане на много хора по селата, който вече е видим.

Анжела Мизова коментира и възможността за разполагане на вендинг автомати в населени места без аптеки. Тя припомни, че такива автомати могат да се разполагат само на територията на вече съществуваща аптека.

„Може да бъде с лице към улицата, но трябва да е към аптека“, каза тя и посочи, че автоматите продават лекарствени продукти от първа необходимост без лекарско предписание и извън работното време на аптеката.

По думите на магистър-фармацевта, когато вземе лекарството, човек трябва все пак да им възможността да получи и консултация.

„Може да не е на момента, но тази възможност трябва да я има“, каза Анжела Мизова.