burevestnik.bg - Мобилна версия


Аркади Шарков: Всяка трето евро за здравеопазване излиза от джоба на пациента

Увеличението на бюджета за лекарства трябва да следва увеличението на потреблението, каза Деян Денев

Аркади Шарков: Всяка трето евро за здравеопазване излиза от джоба на пациента

„Всички казват, че пари има, обаче все повече доплащаме. Това показва, че парите в здравеопазването не достигат и една от главните причини за това е инфлацията“. Това каза здравният икономист Аркади Шарков по време на XIII Годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“, организирана от „Капитал“, на която Zdrave.net е генерален медиен партньор.

По думите му именно след влизането в еврозоната цените в извънболничната помощ и лекарствата нарастват. „Лекарствата следват общата инфлация, а цените на прегледите и изследванията растат с двуцифрен темп. Публичният ресурс изостава спрямо Европейския съюз. Реалният ръст в бюджета на НЗОК за 2026 г., индексиран според инфлацията – за болнична помощ – 5,6%, за лекарства – 8,5%, за извънболнична помощ – минус 9,2%, Общото увеличение – плюс 4,1%. Всеки един от тези аспекти се влияе от инфлацията.

У нас всяко трето евро за здравеопазване излиза от джоба на пациента. 36% доплащаме в България, при средно 18% в ОИСР. Пациентите у нас основно доплащат за лекарства – близо 75% от общите доплащания. Доплащането в болнична помощ е колкото в държавите от ОИСР“, каза още Шарков.

Той допълни, че при недостиг на средства хората съкращават първо разходите си за лекарства „при нужда“, а хронично болните намаляват терапиите си. Инфлацията има пряко отражение върху здравето, отбеляза икономистът.

„Ако не се взима предвид очакваното потребление, а само очакваните приходи, тежестта на разходите ще пада все повече върху пациента, а на практика това е лишаване от лечение за някои от пациентите“, каза изпълнителният директор на ARPharM Деян Денев.

Той заяви, че 1,6 млн. български граждани разчитат на НЗОК за лекарства, като по-голямата част от тях са за лечение на тежки, хронични и животозастрашаващи заболявания. „Благодарение на съвременното лечение те живеят средно 10 години по-дълго, отколкото биха живели без него. Основната роля на НЗОК е да помага на пациентите да получат лечение, особено когато то е на висока стойност. Това важи с голяма сила за съвременните лекарствени терапии. Очакваният ръст за потреблението на лекарства тази година е 14%. НЗОК не заплаща пълното потребление. През 2026 г. тя ще заплати 67% от стойността на отчетените продукти, останалите 33% ще бъдат заплатени от фармацевтичните компании. При очаквано 14% нарастване за следващата година и предвиден 9% ръст, индустрията следващата година ще трябва да възстанови около 700 млн. евро“, каза Денев.

„Индустрията не бяга от своята отговорност, но според нас тези съотношения трябва да се запазят. Увеличението на бюджета трябва да следва увеличението на потреблението. Сега в проекта за бюджет заложените средства са 1 239 млн. евро или 64% от потреблението, което означава, че делът на индустрията се увеличава на 36%. За да се запази съотношението е нужно средствата за лекарства да са 1 296 млн. евро“, допълни Деян Денев.

По думите му и към момента 54% от новите терапии, разрешени от ЕМА, не са публично достъпни в България. „Причината е, че в началото на годината фармацевтичните компании трябва да подпишат „празен чек“, тъй като не знаят колко ще трябва да възстановят на края на годината“, каза Денев.

Председателят на Българския фармацевтичен съюз маг.-фарм. Димитър Маринов заяви, че най-много от отпускането на едно лекарство печели държавата, тъй като ДДС е по-голямо и от надбавката, и на търговеца взети заедно.

Той беше категоричен, че е нужна промяна в Закона за лекарствата, която да гарантира, че лекарствата ще бъдат верифицирани не само за да бъдат заплатени от НЗОК и при износ в ЕС, но и при износ за трети страни.

„Не е затворен каналът за износ към трети страни. Необходимо е, когато се изнасят лекарства към трети страни извън ЕС, да се проверява дали тези опаковки не са вече платени от Касата. Това обаче не е предвидено в законодателството и няма изгледи да се случи“, каза Маринов.

Той допълни и че за да се реши проблемът с нелегалните лекарства е необходимо да се криминализира доставката и производството на лекарства извън легалната верига. „Вливките за подмладяване, извършвани както в домашни условия, така и в клиники например трябва да бъдат включени в Наказателния кодекс и да има реални санкции, защото не съществуват хранителни добавки, които да се вливат“, добави Димитър Маринов.



СПОДЕЛИ:

Коментари по темата


   PpGm

Още от Новини