Боян Бойчев: Електронна рецепта и досие ще спомогнат за овладяване на преразхода за лекарства

Преразходът, свързан с лекарствата, за които заплаща НЗОК, може да бъде овладян чрез няколко механизма. Това мнение изрази през Zdrave.net представителят на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) в Надзорния съвет на НЗОК Боян Бойчев, запитан за  това как ще се справи касата с очертаващия се преразход в перото за лекарствени средства. 

Според него е нужно да се въведе електронна рецепта за домашна терапия при онкологични и онкохематологични заболявания. Също така е нужно унифициране изискването за медицинската документация на онкоболните и създаване и водене на „онкодосие“, с което може да бъде проследено цялостното лечение и проведени изследвания на пациента, смята Бойчев.  При електронното отчитане на лекарствените продукти, да се отбелязва за кой курс и коя линия и коя линия химиотерапия са отчетени, препоръчва още той. Според него е нужна и оптимизация на предварителния контрол, като се заложат контроли в електронната система на НЗОК, свързани с лекарствените продукти в областта на онкологията и онкохематологията. Нужно е още при електронното отчитане на лекарствените продукти да се отбелязва за кой курс и за коя линия на химиотерапия са отчетени.

Според него основната причина, която води до преразход на лекарства, е броят на лекарствените продукти, които НЗОК заплаща. Навлизането на лекарства, принадлежащи към нови международни непатентни наименования е една от другите причини,пояснитой. Ежегодно се отчита и нарастване на здравноосигурените лица, които се обръщат към касата, поради различните диагнози. Ръст се наблюдава и в броя на хората с редки заболявания, обърнали се към системата - ежегодно се отчита ръст на здравноосигурените с почти всички редки диагнози, в резултат на научния прогрес и увеличените възможности на диагностиката, демографските и други процеси, посочи той.

Бойчев коментира и проблема със задълженията на НЗОК за лечение на българи в чужбина.

 „Задълженията на НЗОК за лечения на български здравноосигурени лица в ЕС се увеличават вследствие на нарастването на броя на постъпващите заявления на граждани, кандидатстващи за разрешение за провеждане на планово лечение в държава членка на ЕС, и съответно – на броя на получените разрешения и формуляри S2“, заяви той, като посочи, че самите разрешения зависят от медицинската преценка на състоянието на всеки отделен пациент. „Оценката на всяко конкретно заявление и състояние се извършва от националните консултанти към Министъра на здравеопазването и от председателите на съответните медицински научни дружества по специалности“, посочи Бойчев.

„При свободното движение на хора в ЕС е възможно на гражданите да се налага да ползват спешна и необходима медицинска помощ при временен престой в друга държава-членка, които не подлежат на контрол от НЗОК“, заяви представителят на работодателите в НС на НЗОК. „Работещо решение е активно управление на разходите чрез инвестиции в компетенции на лечение на най-разходните клинични пътеки, извършвани за лечение на български пациенти в ЕС и европейска регулация на минималните стандарти и документиране на спешната помощ, която ще позволи контрол върху разходите“, коментира още той.