Въпреки напредъка, все още нямаме национална програма за антибиотична резистентност

През последните 15 години страната ни е постигнала немалко по отношение на борбата с антибиотичната резистентност. Това стана ясно от думите на директора на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев.

„Първо, самият факт, че рязко намалява самолечението с антибиотици, второ, контролът на изписването на антибиотиците се подобри значително. И ако в момента в нашата страна правим някакви грешки по антибиотичната употреба, това не е в извънболничната помощ. Общопрактикуващите лекари и особено педиатрите се научиха да разчитат на микробиологичните изследвания и да преценяват клиниката на пациентите, така че при вирусни инфекции да избягват или отлагат даването на антибиотик“, коментира той пред БНР.

България обаче е от малкото страни в ЕС, които нямат национална програма в тази посока. Такава е била изготвена и предложена от НЦЗПБ през 2016 г., но впоследствие не е подкрепена от Министерството на здравеопазването, стана ясно от думите на проф. Кантарджиев, според когото приемането на подобна програма е изключително важно.

„За една група от резистентни микроорганизми, които атакуват хората в болниците, тяхната резистентност се дължи на неправилна употреба в хуманната медицина. Това са главно причинителите на пневмонии, на уроинфекции. Докато за една друга, много голяма група бактерии, които атакуват хората с намален имунитет, причината е в селското стопанство и във ветеринарната медицина“, обясни той и допълни: „Да речем, резистентността на ентерококите и до голяма степен на стафилококите, които са едни от най-честите причинители на вътреболнични инфекции, е селектирана в селското стопанство, защото преди години се даваха много антибиотици, които селектираха в животните тези резистентни бактерии“.

По думите му обаче у нас ветеринарните лекари са взели изискваните от Европейската комисия мерки и в момента не се дават никакви антибиотици за стимулиране на растежа и натрупване на биомаса на животните. „Това е много важна стъпка и мога да кажа, че колегите ветеринари правят всичко възможно до минимум да намалят даването на антибиотици за профилактика на животните и използват такива само за лечение на заболявания, които минават за сравнително късо време. Освен това колегите ветеринари спазват нещо много важно – дълъг период преди животното да се използва за храна, не се дават никакви антибиотици. Последните години това, което те изследваха с месо, продавано в нашите магазини – не бяха открити антибиотици“, заяви още проф. Кантарджиев.

Връщайки се на работата на хуманните лекари, директорът на НЦЗПБ отбеляза: „Най-важното – това, което преодоляхме последните 15 години – беше бързото даване на антибиотик, когато особено при деца се появи хрема, кихане, по време на есента и на зимата. Обикновено това са вирусни инфекции, не грип, и при тях не са актуални антибиотиците. Също така след започване на грипния сезон, който започва към декември, и при грип не се дава антибиотик, но задължително при усложненията на грипната инфекция, които най-често са бактериални пневмонии, засягащи белия дроб и увреждащи общото състояние на човека – тогава се дават антибиотици, и най-важното е да се дават правилните антибиотици“, завърши проф. Кантарджиев.