Д-р Александър Бабачев е специализант по съдова хирургия в Отделението по съдова хирургия в МБАЛ „Бургасмед“. Завършва с отлична диплома средното си образование в Националната професионална гимназия по ветеринарна медицина в Стара Загора.
През 2023 г. завършва Медицинския факултет на Тракийски университет – Стара Загора и веднага след дипломирането си постъпва на работа в УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ в града, където започва специализация по съдова хирургия.
Д-р Бабачев, как решихте да станете лекар? Разкажете за онези моменти и събития, които са Ви подтикнали да вземете това решение.
Решението да стана лекар всъщност е комбинация от страст към науката, желание да помагам на хората и вдъхновяващите преживявания, които още детството ме насочиха към тайните на човешкото тяло, причините за различни заболявания, задавах си и въпроса как медицината може да промени живота на хората.
Реших да кандидатствам в Национална професионална гимназия по ветеринарна медицина „Иван П. Павлов“ в Стара Загора. Все пак гимназия по хуманна медицина няма!
Там се запознах до известна степен с медицинската терминология и разбрах, че интересът ми не е случаен. След като завърших гимназия, дойде време да се насоча към новата цел – да се подготвя и да кандидатствам хуманна медицина. Сега, години по-късно, преживените моменти в болницата и работата с пациенти ме убедиха още повече, че съм направил верния избор като съм станал лекар. Лекар е и моят брат близнак д-р Йордан Бабачев, който в момента специализира акушерство и гинекология в МБАЛ „Ниамед“ - Стара Загора.
Кои Ваши преподаватели изиграха най-голяма роля за формирането Ви като личност?
Много са хората, които изиграха голяма роля във формирането ми като личност. Разбира се, ще започна от родителите ми и брат ми. Що се отнася до преподавателите ми, вярвам, че всеки от тях ме е научил на нещо, което е било важно и ценно. Признателен съм изключително много на екипа на Клиниката по съдова хирургия към МБАЛ „Бургасмед” за тяхната отзивчивост, за приемствеността и готовността да помогнат – от началника д-р Драганов и специалистите д-р Желев, д-р Николов и другите колеги. Не искам да забравя и колегата ми, също специализант – д-р Марковски. Всички те ми помогнаха и помагат изключително много да се приспособя към работата и работния процес като цяло.
Кога се появи желанието Ви да специализирате съдова хирургия? С какво Ви привлече тя?
Съдовата хирургия става част от учебната програма в пети курс, тогава за първи път и аз се запознах с тази специалност.
Тази област се отличава с множество иновации и постоянно развитие, в нея постоянно се въвеждат нови технологии и методи, които помагат за лечението на пациентите и предоставят вълнуващи възможности за усъвършенстване.
Кои области в тази специалност намирате за най-провокативни, кои теми и проблеми в нея Ви привличат най-много като поле за професионално развитие?
Пътят ми в областта на съдовата хирургия е все още в началото си, но към момента съм много заинтригуван от неотложните случаи в тази специалност и начините за справяне с тях – било то чрез стандартни - конвенционални хирургични методи или ендоваскуларни процедури. Също така да не забравяме и комбинацията от тях – хибридните методи на лечение. Темите и проблемите, към които имам особен интерес, включват атеросклерозата, остра артериална непроходимост на крайниците и висцералните артерии, както и други съдово-хирургични състояния.
Работите в голяма многопрофилна болница, в която имате всекидневен контакт с колеги от други специалности. Предимство ли е това по отношение изграждането Ви като специалист?
Работата с колеги от други специалности със сигурност се отразява позитивно и е голямо предимство що се отнася до изграждането ми като специалист. Те „разчупват“ начина на мислене и помагат да се овладее и приложи пълноценно мултидисциплинарният подход, който е толкова важен и необходим за постигането на оптимален резултат от лечението на пациентите в дългосрочен план
Кое е най-ценното в отношенията Ви с колегите в отделението – онова, което Ви дава най-силна опора в трудни моменти, каквито със сигурност не липсват в работата Ви?
Най-ценното в отношенията с колегите ми в отделението е тяхната подкрепа, която получавам в трудни моменти. Техният съпричастен и разбиращ подход ми помага да се справям с предизвикателствата, които неизбежно възникват в работата ми. Знанията и опитът, който натрупвам в процеса на съвместната ни работа, ме обогатяват, дават ми увереност, че ще се справя и че не съм сам в моя път.
Кои ситуации Ви носят най-много горчивина и неудовлетворение?
Всяка ситуация, в която не можем да помогнем на пациента толкова, колкото би ни се искало, предизвиква у нас горчивина, особено ако се касае за казус, който би могъл да се избегне, ако навреме е била потърсена медицинска помощ.
Въпреки тях, смятате ли, че сте направили най-добрия професионален избор?
Със сигурност! Въпреки скромния си професионален път смея да твърдя, че това е най-добрият избор за мен.
В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време – любими книги, музика, дестинации?
В свободното си време тренирам – било то в залата или навън, излизам с приятели. Разходките по плажа след дълъг работен ден също помагат. В дните, в които излизам извън Бургас и тръгвам към Родопите – обичам тази планина, в нея успявам да се презаредя за ден-два.
Обичам да чета, особено научна фантастика. Относно музиката, предпочитам различни жанрове, но най-често слушам поп, рап и като всеки човек на Балканите – балканската музика не ми е чужда.
Как си почивате най-добре?
След работен ден, изпълнен с ангажименти, разходката до морето за мен е прекрасен начин да си почина и да се възстановя.
Физическата активност, във фитнес зала или на открито, е също един много добър начин за разтоварване. Други занимания като футбол, гледане на филми също могат да бъдат приятни и релаксиращи.
Какво бихте искали да пожелаете на колегите си, с които специализирате, и на Вашите учители от отделението?
На колегите бих искал да благодаря за отношението и да им пожелая да бъдат здрави и да продължават да постигат все повече успехи!
Коментари по темата
Познавам момчетата ,много са упорити,не се навдигат ,много труд са положили за образованието ,което имат. Обикновенно в живота ,коментари като този ги дава човек ,който е бил близо до тях,ял е от тяхната храна и е спал в тяхната къща в Неделино.Много жалко за такива хора.
Тези надути умно красиви пуйчета дето като пикаят мислят че €бът
Абе, ти гледай кат €б€ш да не се опикаеш, тия младите ще се справят добре и без твойте умозаключения.