Д-р Ангел Дойчев: Съвременните кардиохирургични техники стават все по-щадящи

Всички нововъведения целят максимално бързо пациентите да се завърнат към обичайните си ежедневни ангажименти

Д-р Ангел Дойчев е възпитаник на МУ – София. След дипломирането си през 2014 г. започва специализация в УМБАЛ „Света Екатерина“, където работи до януари 2024 г. Има придобита специалност по кардиохирургия. В момента е част от екипа на Клиниката по кардиохирургия при УМБАЛ "Софиямед". 

Асистент е в Катедрата по сърдечносъдова хирургия и инвазивна кардиология при МУ- София от 2015г. до 2024 г., докторант към същия университет от март 2018 г.

През 2022 г. придобива сертификат за имплантация на устройства за постоянна електрокардиостимулация.

Има множество участия в национални и международни научни форуми в Милано, Белград, Солун, Любляна и др.

Интересите му са насочени към няколко области - клапносъхраняваща и клапнореконструктивна хирургия, реваскуларизация на миокарда с артериални графтове, хирургия на аортата, хирургично лечение на терминална сърдечна недостатъчност, имплантация на системи за механично подпомагане на помпената функция на сърцето – „изкуствени сърца“; сърдечни трансплантации, хирургично лечение на туморни тромби във вена кава инфериор ангажиращи сърцето и коремните органи.

Д-р Дойчев членува в Българската асоциация по гръдна, сърдечна и съдова хирургия и Българското дружество по кардиохирургия.

Д-р Дойчев, как сърдечносъдовата хирургия промени облика на съвременната кардиология? Кои подходи, смятани в недалечното минало за немислими и неприложими, днес са част от терапията на заболяванията на сърцето?

Смятам, че двете специалности вървят ръка за ръка и не могат една без друга. Напредването и развитието на кардиохирургията, която става все по-щадяща и сигурна за пациентите, дава тласък в развитието на интервенционалната кардиология.

Клапните имплантации и съдови интервенции, извършвани на биещо сърце, без машина за екстракорпорално кръвообращение, сами по себе си са предизвикателство. Имплантите вече са доста разнообразни, а процедурите по поставянето им са по-малко травматични.

Според Вашите наблюдения навреме ли търсят пациентите помощ от сърдечен хирург или има забавяне по различни причини – непълно диагностициране в доболничната помощ, непознаване на възможностите на съвременната кардиохирургия, страх и предразсъдъци?

Една от националните ни черти е да търсим лекарска помощ късно, като преди това разчитаме на други немедицински източници. За съжаление много пъти се случва да влезе пациент с думите „30 години не съм ходил на доктор, какво ми стана изведнъж?!“

Добрата диагностика и доболничната помощ са етапите на здравеопазването, които постоянно трябва да се модернизират и в които трябва да се инвестира, за да получават пациентите максимално навреме специализирана помощ, каквато е кардиохирургичната.

Не е тайна, че сърдечната недостатъчност се среща все по-често и е сред причините за ранна и тежка инвалидизация, понякога дори в относително млада възраст. Какви са възможностите за хирургично лечение при това заболяване в терминалната му фаза, в кои случаи може да се приложи то?

Сърдечна недостатъчност е заболяване, при което въпреки нормалното камерно пълнене на сърцето с кръв, то е неспособно да изтласква нормално количество от нея в циркулаторната система. По този начин не могат да бъдат задоволени метаболитните нужди на тъканите. Някои заболявания на сърцето довеждат до критична форма на сърдечна недостатъчност или т. нар. терминална сърдечна недостатъчност. Това са дилатативната кардиомиопатия, миокардит, някои вродени сърдечни заболявания,  исхемичната болест на сърцето, някои от клапните заболявания на сърцето.

Всички те се лекуват с медикаменти, а когато се окаже, че лекарствата са изчерпали своя ефект, се прибягва към сърдечна трансплантация. Ако към момента няма донор, се имплантира система за механично подпомагане на помпената функция на сърцето или т. нар. „изкуствено сърце“. Към хирургично лечение на терминалната сърдечна недостатъчност трябва да се прибегне възможно най-рано, преди да настъпи увреда на други органи като бял дроб, бъбреци, черен дроб, тъй като при настъпили вече такива усложнения, пациентите са противопоказни за сърдечна трансплантация.

Как се развиха в последните години аортната и клапната хирургия? Как се промени прогнозата за пациентите, които имат нужда от този вид операции?

Заболяванията на аортната клапа включват аортна стеноза, аортна регургитация, както и комбиниран аортен порок.

Най-често срещаното заболяване е дегенеративната аортна стеноза. Това е състояние, при което се образуват и натрупват калциеви отлагания по аортната клапа на сърцето, която е стеснена и възпрепятства свободното преминаване на кръвта от лявата камера на сърцето към аортата. Това води до влошаване на функцията на сърцето и сърдечна недостатъчност.

Аортаната клапна недостатъчност – т.нар. инсуфициенция, е по-рядко срещаният порок, при който, когато затварянето на платната е непълно, кръвта се връща обратно в лявата камера – регургитация. Това води до обременяване на лявата камера с по-голямо количество кръв. Компенсаторните механизми на сърцето започват да увеличават размерите му и когато се изчерпат, това води до сърдечна недостатъчност. При по-младите пациенти причината за аортна инсуфициенция е наличието на бикуспидна аортна клапа, което е вродена малформация, засягаща около 2% от популацията.

В немалък процент при пациентите над 75 години, нуждаещи се от хирургична корекция, се касае за комбиниран порок.

Съвременните хирургични техники стават все по-щадящи за пациентите, като клапата може да се смени конвенционално, чрез срединен разрез на гръдния кош, изискващ надлъжно срязване на гръдната кост по цялата й дължина - стернотомия. Най- често се практикува при комбинирани сърдечни операции.

Малък, горен, срединен разрез, при който гръдната кост се срязва само частично – парциална стернотомия. Този метод не отстъпва на конвенционалната стернотомия, когато става въпрос за изолирана клапна или аортна хирургия, но има предимства като: по-бързо възстановяване, по-малко следоперативна болка, по-малка нужда от кръвопреливане.

Дясната миниторакотомия за аортно клапно протезиране има за цел съхраняване целостта на гръдната кост и още по-малка оперативна травма. Предимствата на този тип оперативен достъп са най-малка кръвозагуба, възможността за бързо възстановяване без ограничения в двигателния режим, а не на последно място и чисто козметичния резултат.

Безкръвни операции на сърце не съществуват! Транскатетърните имплантации на аортни клапи през периферните съдове са предпочитан метод при увредени възрастни пациенти с аортна стеноза. Пациентите трябва да са наясно, че тези процедури не са съвсем безкръвни и безрискови.

Какъв съвет бихте дал на пациентите, които имат колебание и страх от сърдечна операция?

Когато човек е болен, страхове винаги има. В нашето отделение беседваме и обясняваме на пациентите надълго и широко всеки етап от тяхното лечение, за да бъдат подготвени и спокойни. Подхождаме уверено и безкомпромисно, за да няма колебание в хората, че са избрали правилното място за лечение.

Това, което им казвам лично аз, е, че всеки понякога има „лоши дни“ и сега, когато те са попаднали в такъв период, да подходят с доверие към екипа ни, а ние ще направим всичко необходимо за тяхното оптимално възстановяване

А кои по Ваши наблюдения са по-смели – жените или мъжете?

Не мисля, че мога да определя спрямо пола. Винаги си е до човек. Срещали сме и жени и мъже, които посрещат проблема смело и без да кажат и дума. А има и такива, който само при мисълта за това, което предстои, силно се разстройват.

Каква е Вашата прогноза – ще се доверяват ли повече пациенти на сърдечните хирурзи?

Определено да. Специалността е доста динамична и развиваща се. Всички нововъведения са с цел максимално намаляване на болничния престой и максимално бързо връщане на пациентите към обичайните им ежедневни ангажименти.