Д-р Гергана Гогова: Обичам тишината и красотата на българските планини

Д-р Гергана Гогова завършва медицина към МУ - Пловдив през 2013 г. с отличен успех.

През 2014 г. започва своята специализация към МУ - София с база САГБАЛ ”Д-р Щерев” и ПСАГБАЛ ”Св. София”. През 2019 г. придобива специалност по акушерство, гинекология и репродуктивна медицина.

Започва работа към САГБАЛ “Д-р Щерев”, където работи като лекар специалист в Родилна зала и Родилно отделение, води женска консултация и гинекологична профилактика.

От 2021 г. е член на екипа на МЦ ”Неовитро”. По време на своя професионален път, Д-р Гогова участва в редица научни форуми, семинари и конгреси. Преминава успешно курсове по хистероскопия, колпоскопия и деструктивно лечение на преканцерозите на маточната шийка.

Професионалните й интереси са в областта на асистираните репродуктивни технологии, гинекологична ендокринология, репродуктивна хирургия, женска консултация и гинекологична профилактика.

Д-р Гогова, как решихте да се посветите на акушерството и гинекологията?

Стана много естествено. Не съм от лекарите, които винаги са знаели какво искат да специализират, по-скоро специалността ме избра. Хубавото е, че попаднах първично при колеги с големи сърца и истински професионалисти, които допълнително успяха да ме убедят, че това е една от най-хубавите специалности в медицината и отдаването й си заслужава.

Започнала сте кариерата си като лекар в родилно отделение. Разкажете за първите си стъпки, за уроците, които научихте за това време, за първите емоции от професията и нейните рискове.

Първите стъпки и емоции се преживяват още от студентската скамейка – там нещата са доста сантиментални и обикновено винаги свързани с положителни и чисти емоции. Уроците и най-вече рисковете на специалността започват с практикуването на професията „ин виво“. Родилна зала е моя слабост още от началото на сблъсъкът ми с акушерството и гинекологията - там се състои най-красивото събитие в живота на всяка жена – раждането на нейната рожба, и съответно удовлетвореността след добре свършената работа е най-голяма.... Но и падането може да бъде много тежко при едно сериозно усложнение или тежко протичащо раждане. За съжаление, в родилна зала никога не можеш да си сигурен как ще протече едно раждане и трябва да си подготвен за всичко – поради това опитът тук е много важен, а екипността и доверието както между колегите в залата, така и в отношението лекар-пациент, са водещи за добрия изход от всяка ситуация.

Не е тайна, че живеем във времето на „отложеното родителство“. Вие се занимавате с репродуктивните проблеми на двойки, които имат такива трудности. Какво бихте ги посъветвали?

Средната възраст за раждане на първо дете сред жените в страната по статистика от 2020г е 27-28 години. Факт е, че по отношение на репродукцията, българите следваме западноевропейските тенденции – забавяне и изместване на репродуктивните планове все по-напред във времето. Проблемът тук е, че българската жена не е запозната напълно с рисковете, които това води след себе си. Много болна тема за мен е неинформираността на жените за тяхното репродуктивно здраве, дори и на онези от тях, които са високообразовани.

Голяма част от дамите, след като се чувстват физически здрави, смятат, че могат да изместят напред в бъдещето раждането на първата си рожба. За съжаление, обаче, не можем да вървим срещу природата, а с напредване на годините, качеството на яйцеклетките след една определена възраст, рязко намалява. Така, когато сме в едни най-активните си години - между 35-45 години, нещата по отношение на репродукцията стремглаво се влошават.

Много от жените смятат замразяването на яйцеклетки за тема“табу“, а някои от тях дори не подозират за тази възможност. Друг проблем е това, че много двойки правят опити години наред без да потърсят лекарска помощ, като разчитат на младостта си. Или пък се притесняват да разкрият, че имат проблем. Така понякога се губи ценно време. Съветът ми към тези хора е да не отлагат във времето консултацията с репродуктивен специалист – понякога е нужно едно леко насочване и подбутване, за да се стигне до положителният тест за бременност. Друг път, обаче, възниква сериозен проблем, решението на който може да отнеме години и да забави допълнително успеха

Как успявате да бъдете в крак с времето и постиженията на науката във вашата област, която се развива много динамично и предлага все повече възможност?

За радост, живеем във време, в което сме обсипани с информация, която обаче човек трябва да успее правилно да отсее и интерпретира. COVID пандемията, колкото и негативи да ни донесе, остави след себе си и някои позитиви - редица конгреси и обучения започнаха да се провеждат онлайн и „географското местоположение“ спря да бъде фактор. Това създаде още по-голяма достъпност и възможност за качествено развитие и надграждане на знания. Разбира се, присъствените събития винаги остават приоритет, предвид това, че реалният контакт между колегите създава една по-дълбока връзка. Тези контакти водят до по-продуктивни дискусии и обсъждания, създават по-дълготрайни взаимоотношения, до постоянен и траен обмен на знания и умения.

Медицината наистина се развива стремглаво, репродуктивната медицина още повече, поради което човек не трябва никога да спира да се обогатява. Само така ще бъде едновременно в крак с новите тенденции, а и ще може да предостави на своите пациенти качествена помощ, на световно ниво.

Кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Винаги съм смятала,че съм щастливка - обичам работата си много и никога не съм я приемала като тежко задължение или нещо, през което трябва да мина през седмицата, за да стигна до уикенда. Макар, че при нас разгтраничението седмица-уикенд не съществува като понятие.

Независимо от това, обаче, човек трябва да има и време извън работа, за да може да развива и себе си като личност. В свободното си време обичам тишината – обичам да съм сред природата, обожавам красотата на българските планини и дългите лежерни разходки сред природата. Обичам да съм сред най-близките си хора, когато имам възможност да прочета някоя красива книга, да проведа приятен разговор с приятели, да науча нещо любопитно за порядките, традициите и обичаите на някоя друга страна.

Кои човешки качества цените най-много у колегите си?

Много важен според мен колективът, с който работя. За това държа колегите, с които съм ежедневно, това да споделят подобни разбирания и представи на моите. Много ценя качества като отговорност и изпълнителност, търпение и постоянство, желание за развитие и искрена любов към професията. Приятното чувство за хумор и умението за създаване на спокойна обстановка, колкото и да е сериозна работата ни, винаги е в плюс, разбира се, както за между колегиалните отношения, така и в комуникацията лекар-пациент.

Коя е най-голямата Ви мечта – като лекар и човек?

Най-голямата ми мечта като лекар е да бъда максимално полезна и да успявам да разреша проблемите на всяка една двойка, която достига до мен като репродуктивен специалист. От към човешка гледна точка мечтата ми е любимите ми хора да бъдат здрави и да мога да споделям повече от свободното си време с тях.