Д-р Елеонора Кръстева е специалист кардиолог. Завършва Медицински университет през 1999 г.и придобива специалност "Кардиология" през 2013 г. след специализация във Военномедицинска академия - София. Д-р Кръстева е работила в болница „Волфсон“ - Израел, както и в Спешно отделение на УМБАЛ „Св. Анна" - София. Консултант е по кардиология в УМБАЛ „Софиямед ". Към момента е част и от екипа специалисти на ДКЦ „Софиямед“, както и от екипа на Спешно отделение на УМБАЛ „Софиямед“.
Д-р Кръстева, след толкова години работа като кардиолог, искам да Ви попитам какво е всъщност човешкото сърце?
Човешкото сърце, бих казала, е необятно, както от чисто биологична и медицинска гледна точка, така и от чисто емоционална. С ритъма на сърцето започва човешкият живот и го съпътства до неговия край. От анатомична гледна точка сърцето е двигателят на целия организъм, страда ли то, страда цялото тяло. Не случайно то е символ на емоциите и израз на характера и душевността на една личност. Всеки човек се ражда с добро сърце, но е важно да успеем да го съхраним такова през целия си живот .
Защо избрахте да се посветите на кардиологията ?
Това дойде някак съвсем естествено. Покойната ми баба Елеонора беше медицинска сестра в кардиологичен кабинет. Като дете през ваканциите прекарвах доста време покрай нея в болницата, като бях научила доста неща. По-късно, като студентка по медицина самата аз работех същевременно на сестринска длъжност в кардиологично отделение. Това, освен че ми осигуряваше някакъв, макар и малък доход по време на следването, имаше много голямо значение за придобиването на практически знания и умения. Интересите ми, естествено, се развиваха в областта на вътрешната медицина и в частност на кардиологията. По-късно, в Израел по време на работа в едно от най-тежките отделения – интензивно кардиологично, получих допълнително морално удовлетворение и признание, както от невероятни специалисти кардиолози, така и от пациенти и това също ме мотивира.
Кои са Вашите учители в специалността ?
Учила съм много от различни колеги през всички тези години, включително далеч преди да започна специализация по кардиология. Сред тях най-значим принос за професионалното ми развитие имат д-р Иван Христов, както и хората, които ми подадоха ръка по време на специализацията ми във ВМА - проф. Ивайло Даскалов, доц. Добромир Гочев и доц. Лилия Демиревска.
На какво Ви научи работата в болниците в Израел ?
Работила съм в болница „Волфсон” в Израел. Там, при това като млад лекар, се наложи много бързо да се адаптирам към огромен обем работа, на чужд, специфичен и труден език – иврит, да науча така да се каже „в движение“ всякакви медицински термини, търговски наименования на прилаганите там лекарства, а не на последно място ми се наложи да се справям и с медицинската документация, в това число и с писанета на епикризи на иврит.
Всичко това трябваше да стане паралелно с реалната ми ежедневна работа с пациенти, което не беше лесно, но се справих добре, за което получих там огромно уважение.
Благодарна съм точно за това признание и висока оценка от страна на колегите, което ми даде увереност и удовлетворение.
Отношенията там и с колегите, и с пациентите бяха основани на взаимно уважение. Това на моменти тук ми е липсвало. Това, което беше особено характерно за работата в болницата в Израел, беше изключително добрата организация, ред и дисциплина .
Как се промени потокът пациенти по време на COVID - кризата ?
През последните три години наистина работим при изключително тежки условия. В началото на пандемията, когато имаше известна неяснота и неизвестност, и когато имаше по-сериозни ограничения, пациентите първоначално намаляха – и по отношение на хоспитализираните, и по отношение на амбулаторните болни.
В края на 2020 г. беше реално първата много тежка вълна, когато имаше огромен натиск към Спешно отделение, в което работя, паралелно с тогавашния кадрови дефицит, най- вече поради заболяване на голяма част от колегите, както и пренасочването им към COVID - отделение . Впоследствие значително се увеличи потокът на пациенти, търсещи помощ в кардиологичен кабинет поради постковид синдром и множество кардиологични проблеми. Увеличиха се и пациентите с декомпенсирани хронични заболявания, било поради ненавременно търсене на лекарска помощ, заради страх от зараза, било поради влошаване след прекарана коронавирусна инфекция .
Кое е най-голямото Ви удовлетворение от работата в Спешно отделение?
Работата в Спешно отделение е специфична и динамична. Там за кратко време трябва да се прецени състоянието на болния и в голяма част от случаите да се предприемат действия за спасяването на неговия живот и стабилизиране на състоянието му. Когато тези усилия се увенчаят с успех и то за много кратко време, ти виждаш непосредствения резултат от усилията си, което е и най-голямото удовлетворение.
Да видиш благодарността в очите на пациента и облекчението на неговите придружители, когато им съобщиш добра новина, е най- голямата награда за всеки лекар.
Кои са любимите Ви занимания за свободното време?
За съжаление, особено през последните години, свободното ми време е все по-малко. Като цяло обичам да чета, да ходя на театрални представления и концерти. Особено удоволствие ми доставят разходките в планината, плуването, пътуванията. Обичам да се грижа и за двора на вилата ни, където често почиваме .
Кои качества цените най-много у колегите си от екипа, с който работите?
Ценя колегиалността, професионализма, честността и прямотата, чуството за хумор и позитивно настроение .
И вместо финал – кои са ценностите, които се стремите да отстоявате в личен и професионален план ?
Стремя се да съм отзивчива, да проявявам разбиране и емпатия. Чужди са ми завистта, лицемерието и раболепието.
Коментари по темата
Респект, както към Вас, доктор Кръстева, така и към всички лекари! Бъдете благословени, благодарим Ви! Поздравления и за високо интелигентния изказ!