Д-р Мария Радкова: Най-доброто лекарство за болното сърце е комбинация от обич и положителни емоции

Д-р Мария Радкова е завършила медицина в МУ – София през 1996 г. Има две признати специалности – по вътрешни болести и по кардиология.

Работила е в Ангиогрофско отделение към Клиниката по кардиология на Националната кардиологична болница и Клиниката по кардиология на Университетска болница „Лозенец“. От 2015 до 2021 г. е била асистент по вътрешни болести в Катедрата по вътрешни болести на Медицинския факултет на СУ „Климент Охридски“.

В момента е кардиолог в УМБАЛ „Александровска“.

Д-р Радкова, Вие ли избрахте кардиологията или тя избра Вас? Коя бе причината да й се посветите?

По време на следването по медицина студентите виждат като своя почти всяка специалност. За мен кардиологията още в тези години беше интересна, така че съм късметлийка - избрахме се взаимно, харесахме се и си оставаме верни един на друг!

Кои бяха учителите Ви в специалността – хората, на които дължите най-много за формирането си като професионалист?

Приемствеността в медицината е в основата на доброто и успешно лекуване на нашите пациенти. Аз имах големия професионален късмет мои учители да бъдат едни от големите клиницисти в нашата страна. Те ми дадоха не само знанията, но ми показаха онези важни и значими детайли при прегледа на пациента, без които не можем да построим точната диагноза. Научиха ме на това, че за успешното лечение е важна екипната работа. От моите учители получих вдъхновение никога да не спирам да научавам, но и да предавам на следващото поколение всичко, което знам и мога.

А на какво Ви научиха пациентите за тези години?

Да бъда търпелива, никога да не се отказвам от борбата с болестта

Кардиологията със сигурност се промени и продължава да се променя много, лесно ли възприемат болните предложенията за инвазивни диагностични процедури, за инвазивно лечение?

Кардиологията претърпя за относително кратко време големи промени. В началото на моя професионален път и ние, лекарите бяхме по-предпазливи, когато съветвахме пациентите си да им бъде направена сърдечна катетеризация, а и те самите с много повече страх и колебание даваха съгласието си за провеждането ѝ. Сега спокойно мога да кажа, че осъществяването на тези инвазивни изследвания и лечения е рутинно, нашият опит е по-голям и, което е най-важното – днес един пациент с миокарден инфаркт например след такава инвазивна процедура много по-бързо се възстановява и може отново да има активен живот

Имала ли сте случай на отказ от инвазивно лечение, който се е оказал фатален за пациента?

Когато човек се разболее и стане пациент е много уязвим и трябва търпение, но и достатъчна убедителност и авторитет от страна на лекаря, така че пациентът да приеме предложеното му лечение. Досега не се случвало, за щастие, когато има спешно състояние, пациентът да откаже провеждането на инвазивно лечение. Имало е случаи на несъгласие, но в ситуации на стабилни заболявания, при които можем да изчакаме и, когато пациентът е готов, тогава да направим сърдечната катетеризация

Коя е според Вас причината много хора да попадат късно на точното място – в най-подходящото за тях лечебно заведение?

Мисля, че причините са няколко – една част от пациентите не признават, че имат здравословен проблем и се надяват, че „ще им мине“. Друга част са недоверчиви към лекарите като цяло и предпочитат за прилагат нетрадиционни методи на лечение или не желаят „да приемат химия“. Трети се страхуват от това, което ще чуят, отивайки на лекар. Сигурно има и други обяснения, но според мен тези са най-честите.

Кой е водещият принцип във взаимоотношенията лекар – пациент, към който се стремите да се придържате винаги?

Да убедим пациента да заеме нашата страна в борбата ни с болестта.

Ако има нещо, което бихте искали да промените в тези взаимоотношения, от какво бихте започнали?

От това първо ние лекарите да имаме уважение и колегиално отношение помежду си и след това да уважаваме страданието на пациентите ни.

Стана ли според Вас обществото ни по-чувствително към проблемите на българския лекар – към голямата му натовареност, бюрокрацията и тежките административни изисквания, липсата на уважение и зачитане на личното му пространство?

За съжаление, все още се замисляме за това какви проблеми има българския лекар само, когато това ни засегне лично. Или, както в последните две години на пандемия, в медиите виждахме изтощените лекари, сестри и санитари и се включвахме в инициативите за масово ръкопляскане. Но на следващия ден сме готови да се разправяме физически с тях. Мисля, че всички – и лекари, и пациенти, трябва да показваме повече уважение едни към други.

И накрая Ви моля да разкажете накратко за себе си и за любимите Ви занимания извън професията.

Родена съм в Перник и съм първо поколение лекар. Избрах с желание да уча медицина, харесва ми, че всеки следващ работен ден в болницата е различен от предишния, динамичен, но и доста изморителен. Най-любимото ми занимание е това, което споделям с моето семейство. Харесват ми екскурзии, разходки, чаша кафе с интересна книга. Нямам специално хоби.

Вместо финал ще ни кажете ли кое е най-доброто лекарството за болното сърце?

Напоследък поради голямата си ангажираност в ежедневието пациентите предпочитат да им предписваме комбинирани медикаменти, така че с едно хапче да получат желания от нас терапевтичен ефект. Затова си мисля, че най-доброто лекарство за болното сърце е комбинация от обич и положителни емоции.