Д-р Окан Алиман: Чувство за справедливост и смирение – това са две неотменни качества на добрия лекар

Д-р Окан Алиман е специалист кардиолог и инвазивен кардиолог, преподавател в МУ – Пловдив, главен асистент в Медицинския симулативен тренировъчен център към университета.

Започва своята специализация по вътрешни болести веднага след дипломирането си в МУ – Пловдив през 2000 г. След като придобива специалности по вътрешни болести и кардиология, през 2010 г., придобива и сертификат по инвазивна кардиология.

Успоредно с клиничната си работа, публикува в наши и чужди списания, участва в множество научни и образователни форуми. През 2008 г. защитава докторска дисертация с тема, посветена на сърдечна недостатъчност. През 2017 г. работи като кардиолог в Националната здравна служба на Великобритяния, след завръщането си практикува и в Кардиологично отделение на МБАЛ - Смолян. 

Д-р Алиман, как решихте да се посветите на медицината? Изиграха ли семейството, училището роля за този Ваш избор?

Бих искал първо да отбележа колко точна е думата посвещаване, когато се отнася за медицината...Тя сякаш разкрива същността на нашето поприще, която излиза от границите на обикновено професионално занимание и изисква пълна отдаденост. Осъзнавайки това лично бреме, често пъти съм бил разколебан в избора си да тръгна по пътя на медицина, а впоследствие и на специалностите, главно заради тежестта им.

В семейството ми винаги са ме възпитавали в уважение към хората в бели престилки, те са ми били сочени ми като абсолютен пример за подражание.

Родителите ми, макар че не бяха лекари, имаха много близки приятели в медицинските среди, затова и аз успявах да опозная тази професия. Колкото до училището – да, то ми помогна да разбера, че няма стана инженер или икономист, ако се съди по представянето ми по математика и другите точни науки.

А коя беше причината да изберете кардиологията?

Ощe с влизането ни по клиниките във втори курс, след модулите по фундаментални науки, осъзнах, че искам да се занимавам с вътрешна медицина или с т.нар. терапия, респективно да бъда интернист или терапевт.

По-късно се ориентирах към кардиология, защото смятах, че това е „Царицата на вътрешната медицина“. На второ място се колебаех за ендокринология - изпълнена е с толкова логика и обратни връзки. Не подценявам ролята на всички останали дялове на интерната, разбира се.

С какво Ви привлече инвазивната кардиология?

Макар и разглеждана като субспециалност на кардиологията, инвазивната или интервенционалната кардиология е едно от най-бързо развиващите се направления в съвременната медицина. В началните години от моята лекарска практика се извършваха ограничен брой инвазивни процедури, в ограничен обем и върху ограничен брой пациенти.

Кардиохирургичната помощ бе също ограничена, защото върви ръка за ръка с инвазивната кардиология. Впоследствие възможностите на интервенционалната кардиология се разгърнаха и тя започна да завзема все повече територия. Наблюдавайки този прогрес, реших, че за да бъда завършен сърдечносъдов специалист, ще трябва да се впусна в полето на инвазивната кардиология.

Кои Ваши преподаватели изиграха решаваща роля за формирането Ви като личност и лекар?

Това са личности с различни роли и функции. По времето, когато следвахме все още се усещаше духът на някои от основоположниците на МУ-Пловдив, дори ползвахме техни учебници, като например учебника на проф. Антон Митов по вътрешни болести. Успяхме да заварим и техни последователи - носители на традиции в медицината като моят пряк ръководител проф. Джурджев, проф. Митков от фундаменталните науки, знаменити хирурзи като проф. Учиков, доц. Паскалев, доц. Чаталбашев и проф.Чилова. Някои от преподавателите ни пък събудиха интерес към медицината като наука - проф. .Маринов, проф.Илучев и много други.

Не на последно място, трябва да спомена и прекрасни вдъхновители практици като д-р Карагеоргиев, доц. Мануков и всички които бяха пионери на инвазивната ни кардиология. Списъкът ми със запомнящи се личности е наистина много дълъг... 

Как дойде решението да поемете преподавателската работа като част от Симулационния център в МУ – Пловдив?

Преподавателският ми опит реално започна преди повече от 20 години, с първите стъпки след зачисляването ми като докторант към Клиниката по кардиология на МУ - Пловдив. Откриването на единствен по рода си Медицински симулационен тренировъчен център към нашия университет бе истински феномен и предизвикателство за разгръщане в един коренно различен модел на преподаване. 

С какво Ви обогатява общуването със студенти и специализанти?

Общуването с млади и любознателни хора винаги катализира нашата евристичност и креативността ни. За съжаление, не всички обучаващи се демонстрират очаквания интерес, а при апатия от тяхна страна, преподавателят се обезсърчава. За щастие, много от обученията в Симулационния център са избираеми и се посещават със сериозен интерес.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време – любими книги, музика, филми, дестинации за пътешествия?

Списъкът е отново безкраен, но дефицитът на време в наши дни се отразява значимо. Това, че любимият ми автор е Стивън Кинг, не значи, че не харесвам произведения на класици и философи. Напоследък привличат вниманието ми културно-исторически и геополитически творби като напр: “Хиляди сияйни слънца” на Халед Хюсейни, “Аз още броя дните” на Георги Бърдаров, “Несвързано време” на Петър Стоянович и др.  По отношение на филми - бих се определил като киноман. Харесвам всички жанрове, стига продукцията да е стойностна и да не се чувствам измамен като зрител. Все пак като любим филм бих отличил “Имал едно време в Америка”.  

Музикалните ми интереси са многостранни - от хеви метъл до нежни мелодии като боса нова. Дестинациите които предпочитам се старая да ме обогатяват. В този контекст бих предпочел да посетя стара Европа с традиции, отколкото изкуствена химера като Дубай.

Как си почивате най-добре?

Пътуванията са една от предпочитаните ми активни форми на почивка. Времето прекарано с любими хора вече се превръща в истинска благословия, не само за мен, а за повечето мои колеги и съвременници.

Обожавам да се усамотя с китарата ми, подрънквайки любима мелодия, или пък да си сготвим у дома някакво кулинарно предизвикателство. Не забравям и общата препоръка за физическа активност, която всички кардиолози проповядваме.

Кои качества цените най-много в общуването си с колеги и пациенти?

Чувство за справедливост и смирение – това са две неотменни качества на добрия лекар. От пациентите - ценя тяхното непринудено доверие, за което полагам максимални усилия.

Какво бихте искали да пожелаете на Вашите колеги от Симулационния център – работите в различни клинични области, но имате една обща цел – да бъдете моста, по който младите лекари преминават по пътя към голямата медицина? 

Нашият център е наистина една уникална амалгама от специалности, които се допълват и не могат една без друга. Базовите умения, които се преподават отварят пътя към високоспециализирани дейности и познания. Симулационното обучение не замества, а значимо допълва класическото - “до леглото на болния”. Това е начинът да се направи пълноценен мост от студентската скамейка към голямата клинична практика. Тук е мястото да се отбележи и подкрепящата роля на настоящото ръководство на МУ - Пловдив и на прекия ни ръководител - доц. Милена Сандева.

Разгръщането и утвърждаването на Симулационния ни център продължават с пълна сила. В момента се надгражда дейността  му с мащабна база в нова и модерна сграда. На всички колеги от центъра искам да пожелая здраве и хубави празници, както и да не губят творческо дръзновение, съчетано със смирение във висшите каузи, които преследваме.