Д-р Цветан Тричков: Очарован съм от хирургията

Д-р Цветан Тричков е млад лекар, тази година му предстои да вземе специалност „хирургия“. От 5 г. работи в една от най-добрите хирургии у нас - Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология към ВМА-София, под прякото ръководство на проф. Никола Владов, доайен в трансплантацията на черен дроб в България.

Д-р Тричков е от семейство на лекари, медицината му е „тръпка“, а заради хирургията е готов буквално да живее в болницата дни наред, без да се прибира у дома. Избрал е да работи и живее в България, защото смята, че мястото му е тук.

-Д-р Тричков, как избрахте медицината за своя професия?

- От 5 г. работя в Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология към ВМА-София. Не съм военен лекар, водя се на цивилна служба към Българската армия.

Към медицината се насочих, може би защото моите родители са лекари. Но те не са настоявали да наследя професията им, реших го в гимназията. Баща ми беше акушер-гинеколог, а майка ми е физиотерапевт. От малък свикнах с дежурствата, викането по спешност посред нощ – за мен това бяха нормални неща.

Започнах да следвам медицина в Германия, но се прехвърлих в България и тук завърших. Върнах се у нас, тъй като не смятам, че моето място за реализация е в чужбина. Предпочитам да съм си в България и да работя тук. Ако всички отидем в чужбина, както е модерно през последните години, не знам кой ще лекува българските пациенти. Сега мога да кажа, че медицината ми е тръпка. В началото не се бях насочил към хирургията, това стана впоследствие, когато завърших.

- Как стана това?

- Имаше място в хирургията в болницата в Пазарджик, откъдето съм родом. След като завърших медицина, работих там няколко месеца и видях, че хирургията ми харесва. Тази година ми предстои да взема и специалност.

След като разбрах, че се е отворило място във ВМА, разговарях с проф. Владов и така постъпих на работа тук. Лека-полека започна да ми харесва все повече и повече, видях, че това е специалността, която искам да работя. Очарован съм от хирургията, макар че като цяло е тежка специалност.  Тежка е, защото говорим за един дълъг процес – включва много дейности, като подготовката на болните за операция, самата интервенция, грижата за пациента след нея. Човек трябва да може във всяка една от тези сфери да намери как да бъде най-полезен за болните, да дава всичко от себе си за тях.

Аз имах възможност да попадна в Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология, където хирургията е на световно ниво, работи се истинска медицина, каквато трябва да бъде, съобразена с най-новите тенденции. Постоянно участваме в престижни конгреси и конференции, представяме наши трудове навсякъде по света.

В началото ми беше много тежко. Човек на практика живее в болницата. И сега голяма част от денонощието прекарвам в клиниката, но в началото наистина беше много екстремно, особено когато навлизах в специалността. Постоянно трябва да четеш, трупаш опит, но с времето нещата стават по-лесни, всичко се изяснява. Трудно е, но се свиква, добива се рутина.  

-Самата дейност около трансплантациите на черен дроб по-трудна ли е от рутинната хирургия?

- Един от показателите за една здравна система е нивото на трансплантациите. За съжаление, в България няма много донори. В момента при нас имаме един трансплантиран от миналата седмица, но не можем да постигнем това, което е световна тенденция. Когато има трансплантация, всеки си знае задачите, защото проф. Владов ни разпределя в екипите кой, какво ще прави. Има изградени много точни правила за работа, а всеки от нас е вършил различни дейности при трансплантация.

Няколко пъти ми се е случвало да съм извън София и да ми се обадят да се върна по спешност, тъй като има трансплантация. Тогава се събираме целият екип, независимо кой къде се намира. Дори си спомням, че при един от последните случаи в началото на декември м.г. проф. Владов беше на конгрес в чужбина и се прибра. Никой не може да предвиди кога ще има донор.

Трансплантацията на черен дроб е сложна интервенция, но във ВМА вече е една рутинна дейност, защото ние ежедневно работим т.нар. тежка хирургия. Както вече казах – всеки път задачата е различна, няма лесно и трудно. Аз съм пътувал и с екипа, когато се е налагало да отидем до друга болница, в която се намира донора, участвал съм в експлантацията на черния дроб.

Самата трансплантация трае часове наред. Аз лично не съм правил трансплантация – тя се извършва от проф. Владов и от неговите заместници, които имат солиден опит зад гърба си. Но да съм тук и да се уча от проф. Никола Владов с такива операции, които на практика в България не се правят на друго място, за мен е голяма привилегия.

- Споделете за някой случай, който си спомняте...

-Точно преди Коледа имахме трима трансплантирани пациенти за две седмици и това се получи като истинско чудо. Беше много приятно усещането. Надявам се в съзнанието на хората ще се отрази това, че когато дарят органи на свой близък, помагат на няколко души едновременно.

- Това ли беше вашата мечта в работата?

- Мечта – да, може би, но човек трябва да се развива. Затова, когато постигам някаква цел, си поставям нова. Бъдещето ще покаже какви още мечти ще имам. Обичам да изпипвам нещата колкото се може по-добре.

-Как разпускате от напрежението в работата?

- Стресът си е стрес, независимо на колко години си. Честно казано, преди спортувах повече – играех футбол редовно, обичам разходките сред природата. Обичам да гледам филми, да чета художествена литература, класически романи, но нямам много време за тези неща в момента.

Напоследък е модерно да се говори за Бърнаут синдрома или т. нар. „професионално изпепеляване”. Наскоро четох, че вече се казва „морална травма”, специално за лекарите. Разбира се, всеки има такива моменти, когато е преуморен. Но, когато се наспи и почине - се възстановява. А когато човек си обича работата, честно казано, по-леко се приемат нещата и се възстановява много по-бързо. Ако не си обича работата, постоянно ще бъде „изхабен”. Аз лично най-бързо се зареждам със сън, с излизане навън или с дейност, в която не се налага да мисля много. Така и за половин ден се зареждам и възстановявам.