Д-р Цветана Даракчиева: Има моменти в операционната, в които са минали секунди, а имаш чувството, че са минали часове

Добрият анестезиолог предвижда и профилактира усложненията много преди да са се случили

Д-р Цветана Даракчиева е възпитаник на Медицинския факултет при СУ "Св.Климент Оридски". Завършва медицина в през 2021 г.

От 2017 до 2021 г. е болногледач в Клиника по анестезиология и интензивно лечение в УМБАЛ "Света Екатерина". От 2021г. е специализант в Отделението по анестезиология и интензивно лечение на УМБАЛ "Софиямед".

Член е на българското дружество по анестезиология, ESRA (European society of regiоnal anaesthesia and pain therapy), ЕSICM (Еuropean society of intensive care medicine).

Участва в национални конгреси и конференции по специалността.

Д-р Даракчиева, как избрахте медицината за своя професионална съдба?

Винаги съм искала да бъда лекар. Не е било някакво спонтанно решение, мотивите ми да тръгна по този път са много. В училище много харесвах биологията и природните науки. Винаги ми е било интересно как функционира организма, каква е връзката му с околната среда и как протичат процесите в тялото. Освен това смятах, че това е една обществено значима професия, от която удовлетворението е много голямо. Много допринесе и фактът, че израснах сред лекари. Те насърчиха този мой интерес, показаха ми, че се изискват много качества, труд, себеотдаване, но крайната цел си заслужава. Благодарна съм им и до днес.

Кога решихте, че анестезиологията е Вашето призвание?

Изборът ми да бъда анестезиолог далеч не беше толкова категоричен, колкото изборът ми да следвам медицина. Още от началото на следването смятах, че ще специализирам вътрешни болести и в частност ендокринология или кардиология. В трети курс обаче започнах работа като болногледач в Сърдечна реанимация на УМБАЛ „Света Екатерина“. Просто там имаше свободни места за студенти, не е било някакъв съзнателен избор. В началото ходех със страх на работа. Целта ми беше да издържа шест месеца там. Цялата апаратура, монитори, апарати, спешността, всичко ме стресираше. Малко по малко обаче тази специалност все повече започваше да ми допада.

Изключително комплексна, свързваща всички медицински специалности, изискваща съобразителност и много обширни медицински познания. Не знаех дали притежавам необходимото, но страшно много ми харесваше идеята да съм анестезиолог. И така след като прекарах почти цялото си следване, работейки в реанимация, реших това да е и моята бъдеща специалност.

Разкажете за първите си стъпки в специализацията – кои са най-ярките Ви спомени от първите дежурства, какво научихте при първите критични ситуации?

Започнах да специализирам в разгара на COVID пандемията. Няма да крия – наистина ми беше много трудно. Пандемията и лечението на COVID  беше предизвикателство за много опитни анестезиолози, да не говорим за мен – аз бях специализант.

Специализацията ме научи на много неща. Не говоря само за практическите умения, а по-скоро как да реагирам в критичните ситуации, как да не позволявам на паниката да ме завладява, да оставам спокойна, за да мога да мисля трезво, да взимам бързи и адекватни решения.

За краткия си професионален път дотук видях наистина критични ситуации. Има моменти в операционната зала, в които са минали секунди, а имаш чувството, че са минали часове. В такива моменти човек се мобилизира и започва да действа. Без излишни емоции, като претегля рисковете спрямо ползите, като взима конкретни решения. И всичко това се случва много бързо. Добрият анестезиолог предвижда и профилактира усложненията много преди да са се случили.

Кои са Вашите учители в специалността?

Много хора през годините са допринесли за развитието ми като лекар и като бъдещ анестезиолог. Мисля, че от всеки може да се научи нещо. Благодаря на всички. Тук е моментът да благодаря и на всички колеги от Отделение по анестезиология и интензивно лечение на УМБАЛ „Софиямед“, заедно с д-р Върляков, който освен началник е и ръководител на специализацията ми. Всеки един от тях ми е помагал, учил и обяснявал. Много съм признателна на всички и се надявам още дълго време да работим заедно.

Как бихте искали да се развивате, към кои теми и проблеми от анестезиологията и интензивното лечение проявявате най-голям интерес?

Все още съм в много начален етап на професионалното си развитие, затова считам, че е рано да се ограничавам в конкретна област от анестезиологията. Със сигурност обаче искам да придобия повече опит в локо-регионалните техники за обезболяване, анестезия при деца, TIVA (total intravenous anaesthesia) и други. Интересуват ме и доста въпроси, обект на интензивното лечение като лечение на септичните състояния, парентерално хранене, мястото на ултразвука в интензивното отделение, бъбречно – заместителна терапия.

Кои етични принципи – човешки и професионални, се стремите да спазвате в общуването с пациенти и колеги винаги и при всички обстоятелства?

Уважение и откритост, както към пациентите, така и към колегите.

Кое според Вас е най-важното, за да работи един екип пълноценно и без напрежение?

Приемственост и толерантност. Важно е колегите с опит и знания да ги предават свободно на по-неопитните, да позволяват на младите лекари да се развиват професионално, без спънки. Да чуват мнението им и когато е необходимо да проявяват търпение и доверие. От друга страна по-младите членове на екипа да се вслушват в съветите, да задават въпроси, да не са самонадеяни, защото медицината е екипна работа, никой не може сам, всички сме зависими едни от други, а целта е обща – благото на пациента.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време? Коя е най-добрата почивка за Вас?

Доста активен човек съм. Карам ски, тичам, играя тенис, напоследък доста се запалих по въздушната йога. Освен това обожавам да пътувам, но дори и да съм у дома винаги си намирам нещо за правене. Не обичам да бездействам.

Коя своя мечта бихте искали да видите сбъдната в близко бъдеще?

Успешно взет изпит за специалност през идната 2025 година.