Доц. Бранимир Спасов: Кръвта е онази част от човешкото тяло, която ни свързва

Доц. Бранимир Спасов завършва медицина в МУ - София през 1996 г. Има признати о специалности по вътрешни болести, клинична хематология и здравен мениджъмънт. През 2007 г. започва работа в Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания в София, в Клиниката по хематология. През 2016 г. става завеждащ Второ отделение по клинична хематология, а от три години е изпълнителен директор на лечебното заведение. Автор е на редица публикации в престижни медицински издания у нас и чужбина. През октомври 2019 г. е избран за председател на Българското медицинско сдружение по хематология.

Доц. Спасов, посрещаме Световния ден на кръводаряването с два много сериозни проблема – броят на безвъзмездните кръводарители у нас рязко намалява, а според последни проучвания близо 50% от българите дори не познават смисъла и значението на понятието „хематология“. Как може да бъде променена тази тенденция?

По данни от проведено проучване сред 800 души, по-малко от 50% от българските граждани знаят какво е хематология. Това е тъжен факт за нас, хематолозите, тъй като според тези данни значителна част от населението не знае какви са проявите на кръвните заболявания - и ако се наложи - къде да потърси специализирана помощ - изследвания, консултации или лечение. Все още малка част от българите знаят и какви са възможностите за диагностика и лечение, които се предлагат в нашата страна.

От друга страна, хематологията е една от най-иновативните медицински специалности, в която се въвеждат върховите технологии както в диагностиката, така и в лечението на злокачествените заболявания на кръвта. Иновациите, които се осъществяват в нашата специалност, не само променят живота на хематологичните пациенти, но и дават тласък за развитие на лечение и на други заболявания. Надявам се, с помощта на средствата за масова информация постиженията на нашата наука да достигнат до възможно най-голям брой хора.

Не е тайна, че нашата страна изпитва хроничен дефицит на кръв, поради непрекъснато намаляващия брой кръводарители. Начинът, по който може да бъде променена тази тенденция е от компетентността на колегите, работещи в центровете по трансфузионна хематология и Министерството на здравеопазването.

Кои са заболяванията, за които преливането на кръв е животоспасяващо?

Животоспасяващо е кръвопреливането както при злокачествените, така и при доброкачествените кръвни заболявания. Лечението на злокачествените кръвни заболявания включва прилагането на стандартна или интензивна химиотерапия, която засяга в еднаква степен както здравите, така и туморните клетки. Това води до непреднамерено причиняване на поражения на костния мозък, който е основният кръвотворен орган в човешкия организъм. В хода на възстановяване на костния мозък след проведена химиотерапия при пациент с малигнено хематологично заболяване се налага преливането на различни кръвни съставки като еритроцитен и тромбоцитен концентрат.

При пациенти, подложени на автоложна или алогенна трансплантация на хемопоетични стволови клетки, при които също се причиняват поражения на костния мозък, преливането на кръвни продукти е повече от задължително.

Бих искал да обърна специално внимание на пациентите с таласемия (Средиземноморска анемия), която представлява едно от най-разпространените наследствени заболявания на кръвта. При тези болни се наблюдава нарушаване в синтезата на хемоглобина, което води до развитието на анемия. Единственото лечение при пациентите с тежката форма - таласемия майор, е ежемесечното преливане на кръвни продукти до края на живота им. В същото време обръщам внимание на възможността хората да се изследват дали са носители на гена, причиняващ таласемията. Подобно изследване се прави и в нашата болница, като дава точна информация на бъдещите родители за вероятността за раждане на дете с тежката форма на болестта.

Как се промени през последните години хематологията и какви са последните достижения в лечението на онкохематологичните заболявания?

Живеем във вълнуващи за хематологията години. Тя бележи огромен напредък, поради бурното развитие на имунологията и генетиката. Благодарение на тези науки беше възможно да се изяснят сложните биологични процеси, обуславящи заболяванията на кръвта и кръвотворните органи; бяха проведени мащабни проучвания върху генома на туморните клетки и бяха идентифицирани множество ключови имунологични и генетични биомаркери, които ни позволиха да разпознаем заболявания с обособена картина и биология и специфични възможности за лечение. Беше разработен широк спектър таргетна терапия, насочена специфично към злокачествения процес.

Няколко заболявания като хроничната миелоидна левкемия и множественият миелом се превърнаха в модел за успех в областта на хематологията. Хронична миелоидна левкемия (ХМЛ) представлява малигнено хематологично заболяване, при което се наблюдава увеличаване на броя на раково променени бели кръвни клетки. Само допреди няколко десетилетия, заболяването протичаше фатално. Вследствие на неуморния труд на множество медицински специалисти беше изяснен биологичният процес, водещ до развитието на ХМЛ. Впоследствие, след множество изследвания на различни субстанции, беше открита молекула, която води до бързо унищожаване на променените клетки при ХМЛ. Тази лекарствена молекула, известна понастоящем като imatinib, е изключително ефективна в лечението на ХМЛ и притежава много ниска токсичност. Тя създаде ново поколение лекарствени средства, известни като тирозин-киназни инхибитори, които понастоящем се използват за лечение на ХМЛ. Прилагането на imatinib превърна ХМЛ от фатално в лечимо заболяване. Научните данни показват, че 10-годишната преживяемост се среща при над 80% от пациентите с ХМЛ, лекувани с imatinib.. Лечението е толкова ефективно, че при определена част от заболелите не се установява наличие на левкемични клетки посредством съвременните диагностични методи.

Друго онкохематологично заболяване е множественият миелом (ММ), който засяга костния мозък. Прогнозата за тези пациенти преди няколко години беше лоша и общата преживяемост беше около 3 години. През последното десетилетие продължителността на общата преживяемост е удвоена, благодарение на изясняване на биологията на заболяването. Този успех се дължи на множество проведени изследвания, които са установили начина на растеж на миеломните клетки в костно-мозъчната среда. Съществуват три причини за постигането на този забележителен успех: На първо място това  е откриването на нови анти-миеломни лекарствени вещества като имуномодулатори и протеозомни инхибитори, които са особено ефективни, когато се използват в комбинация. На второ място е прилагането на бифосфонати – лекарствени молекули, стабилизиращи костната структура и на трето - въвеждането на автоложната трансплантация на хемопоетични стволови клетки. По този начин прилагането на различни терапевтични подходи доведе до значително удължаване на общата преживяемост при тези болни.

Деца, страдащи от остра лимфобластна левкемия с наличие на Филаделфийска хромозома, понастоящем се лекуват с химиотерапия и тирозин-киназен инхибитор. Прилагането на това комбинирано лечение показва по-добри терапевтични резултати в сравнение с алогенната стволово-клетъчна трансплантация, като по този начин се спестяват токсичните ефекти на тази процедура. Рецидивиралата остра лимфобластна левкемия представлява една от водещите причини за настъпване на летален изход при деца, страдащи от злокачествени заболявания, като тя се лекува изключително трудно с прилагане единствено на стандартна химиотерапия. Прилагането на имунотерапията с адоптивен клетъчен трансфер показва забележителна ефективност и води до постигане на множество трайни ремисии при деца, страдащи от рецидивирала остра лимфобластна левкемия.

Всички тези примери показват иновациите в хематологията, които дават нови възможности за лечение и преживяемост на пациентите.

Как са застъпени новите методи за лечението на българските пациенти с хематологични заболявания?

Българските пациенти със злокачествени хематологични заболявания имат достъп до множество от иновативните лекарствени молекули, като по този начин получават съвременно лечение. Трансплантацията на хемопоетични стволови клетки при възрастни пациенти е стандартна процедура в няколко трансплантационни центъра, като Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания в София, УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна, УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив. В нашата болницата функционира най-голямото отделение за трансплантация на хемопоетични стволови клетки в страната и от откриването му до днес са извършени над 800 трансплантации в пълния спектър на тази технология.

Според данните на Евростат за 2017 година, обаче, България е на последните места в Европейския съюз по брой извършени трансплантации на хемопоетични стволови клетки.

От друга страна имунотерапията с адоптивен клетъчен трансфер все още не се прилага у нас, а това е възможност за пациентите със злокачествени заболявания на кръвта да бъдат лекувани с една от новите форми на имунотерапия.

Все още у нас не е въведена иновативната технология за генно секвениране от следващо поколение в лабораторната хематологична практика, което ще даде още по-добра възможност за прецизиране на прогнозата на заболяването.

В този ред на мисли нека Ви попитам, как се развиват специализираните лечебни заведения у нас, има ли дефицит на кадри, какви са перспективите?

Да, има дефицит на кадри в системата на здравеопазването. Това е причината, поради която отделения в различни болнични заведения у нас могат да спрат да функционират. Необходимо е създаване на разумна болнична политика, която да спомогне за развитието на медицинските кадри у нас. Задържането на младите специалисти в България може да се осъществи посредством осигуряване на възможности за тяхното обучение и професионално израстване. Това е инвестиция не само в добре подготвени кадри, но и първа стъпка за въвеждане на иновации в медицината. Лично моето убеждение е, че младите български медицински специалисти трябва да се учат във водещите центрове, като специализират в утвърдени лечебни заведения на различни западноевропейски държави и САЩ. Това е пътят за развитие на младите колеги и тяхната възможност да се срещнат с „голямата медицина“, да се докоснат до новите високоефективни здравни технологии. По този начин те ще бъдат подготвени да въведат тези иновации в нашата страна. Такава е и настоящата политика на нашето лечебно заведение.

И за да се върнем на конкретния повод – Световния ден на кръводаряването, какво ще пожелаете на нашите кръводарители – онези незнайни хора, на които хиляди българи дължат живота си?

Бих искал да им благодаря за тяхната отдаденост, насочена към спасяване живота на хиляди български граждани. От тяхната човечност зависи в буквалния смисъл животът на толкова нуждаещи се пациенти. Да им пожелая дълги години да се радват на много приятели и прекрасен живот, защото кръвта е онази част от човешкото тяло, която ни свързва.