Доц. Дарина Георгиева: Ние, лекарите сме привилегировани, защото имаме шанса да превърнем професията си в кауза

Доц. Дарина Георгиева завършва медицина с отличие през 2000 г. в МУ - Варна. През 2010 г. придобива специалност по нервни болести. 

От 2001 до 2002 година, работи като лекар в ЦСМП - Добрич. По-късно след конкурс последователно е асистент, старши асистент и главен асистент по  нервни болести и невронауки в универститета.

През 2016 г. след  успешна защита на дисертационен труд на тема "Кардиоваскуларни автономни нарушения при остър хемисферен исхемичен инсулт-корелационни проучвания” придобива научната степен „доктор“. От 2017 г. е доцент по нервни болести и невронауки към Медицински университет „Проф. Д-р Параскев Стоянов".

Автор е на монографията „Автономни нарушения при мозъчен инсулт“. От 2015 г. до 2020 г. е началник отделение за лечение на остри мозъчни инсулти, а от 2020 г. до момента е началник на Втора клиника по нервни болести. Научните й интереси са в областта на мозъчно-съдовите заболявания, заболявания на периферната нервна система, демиелинизиращите и възпалителните заболявания на нервната система.

Доц. Георгиева, водим този разговор в дните на кампанията „Живот след инсулт“. С какво Ви привлече тази кауза?

Животът след инсулт обикновено започва още от болницата. Това даде и името на кампанията за повишаване информираността за инсулт, която се провежда от Асоциацията за инсулт и афазия (АИА) през май тази година.

Мисията на асоциацията е да се намали тежестта и последиците от инсултите в България чрез по-ефективна превенция, по-добро лечение и дългосрочна подкрепа за оцелелите след инсулт. Вярвам в каузата, която е мой професионален път, защото лекарската грижа не бива да се лимитира до лечебното заведение. Тя продължава и след това. Тя затвърждава постигнатото в болнични условия и съдейства за повишаване на качеството на живот на нашите пациенти. Спомага на болния да запази умствените и моторните си възможности, както и да възвърне загубени такива след инсулта.

Една от основните цели на медицинските екипи, провеждащи лечение на пациенти с мозъчен инсулт е постигането на такова качество на живот, което да даде възможност за ресоциализация на пациентите. За да стана това е необходима спешна хоспитализация и провеждане на спешни диференцирани медицински подходи и лечение.

Приех да участвам в кампанията „Живот след инсулт“, за да допринеса за по-добрата информираност на хората и здравните специалисти относно мозъчния инсулт и възможностите за лечение.

Общество, което разпознава специфичен проблем и го приема за значим, позволява изграждането на адекватни програми, както за превенция, така и за лечение, и последваща грижа за пациентите и техните близки.

Кампанията на Асоциацията за инсулт и афазия „Живот след инсулт“ дава възможност чрез своите активности да търсим допълнителен диалог за социалната значимост на заболяването инсулт, както и да подобряваме вече постигнатото в лечението и допълнителната грижа и подкрепа.

Работя в УМБАЛ "Св. Марина" във Варна, която е основен водещ център за лечение на мозъчно-съдови заболявания. Още през 2007 г. в нашата болница е проведена първата интравенозна тромболиза. През 2009 г. поставихме началото на изграждането на регионална мрежа, за лечение на инсулти в Североизточна България, чиято цел е да оптимизираме времето за реакция в лечението на мозъчния инсулт. През 2011 г. Втора неврологична клиника към УМБАЛ „Св. Марина“ става първата българска неврологична клиника, присъединена към регистъра SITS и е първият Център за лечение на остри инсулти в България, който е регистриран в инициатиата на Европейската организация по инсулт - Angels. През 2016 г. е издадена заповед на министъра на здравеопазването за осигуряване на медицински изделия за интервенционално лечение на острия исхемичен инсулт, като към тази дата нашият център има вече 5- годишен опит в интервенционалното лечение на заболяването.

Повече от две десетилетия се стремим да осигурим качествено лечение на пациентите с инсулт. Споделяме знанията и проблемите си от ежедневната практика с останалите центрове за лечение на инсулт. Тази година, като част от кампанията на Асоциацията за инсулт и афазия „Живот след инсулт“, УМБАЛ „Св. Марина“ ще проведе безплатни прегледи на пациенти след прекаран инсулт на 31 май.

Ръководите едно от най-тежките отделения на УМБАЛ „Св. Марина“, променя ли се потокът от пациенти през годините?

Всяко едно отделение в лечебното заведение се сблъсква с тежки случаи и съдби. Вярно е обаче, че при нас, за съжаление, пациентът невинаги продължава своя житейски път. За тези, на които обаче успяваме да помогнем, ние трябва да направим всичко възможно, за да облекчим техния живот и извън болницата. Медицината днес разполага с все повече възможности, които не бива да се омаловажават след преминаване на острата фаза. Като лекар бих казала, че се фокусирам основно върху грижата, отколкото върху статистиката, но за съжаление все повече нараства броят на пациентите с мозъчен инсулт. Тревожен е и фактът, че намалява възрастовата граница на мозъчно-съдовите заболявания. Променя се рисковият профил – все повече са пациентите, които употребяват психо-активни и упойващи вещества, най-вероятно това е свързано с динамичния и стресов начин на живот.

Носи ли Ви удовлетворение тази работа?

Когато избирах преди много години професия, това, което ме привлече в лекарската професия, бе именно възможността да бъдеш полезен на хората. Считам, че ние, лекарите, сме привилегировани хора, защото имаме шанса да превърнем професията, която упражняваме, в своя кауза.

Удовлетворението е голямо, когато имаме възможноост да прилагаме най-съвременното лечение при пациентите. В нашата болница се прилагат най-новите методи за лечение на мозъчния инсулт -интравенозна тромболиза, ендоваскуларно лечение при остри исхемични инсулти, ендоваскуларно лечение при субарахноидален кръвоизлив, съвместно с Клиниката по неврохирургия и Центъра по интервенционална рентгенология.

Наистина съм радостна, че вземам участие в кампанията на Асоциацията за инсулт и афазия тази година, защото това е още една възможност да подчертаем за широката общественост, че има множество модерни методи в лечението на инсулт. А това, което е най-важно, е фактът, че тези модерни методи се прилагат и в нашата страна.

В болница „Св. Марина“ лечението на мозъчно-съдовите заболявания, се извършва от мултидисциплинарни екипи с отлична теоретична и практическа подготовка.. МУ-Варна предоставя отлично качество на обучение на лекари по високоспециализирани дейности не само в интервенционалната неврология, но в други специалности, необходими за изграждането на мултидисциплинарни екипи

В болницата се извършват и генетични изследвания в тясно сътрудничество с Медико-генетичната лаборатория, където има възможност за изследване и проследяване дори и на родственици на пациентите.

Възможността за висококвалифицирана диагностика, адекватно специфично терапевтично поведение и интензивно лечение, ефективна първична и вторична профилактика осигуряват високо качество на живот на нашите пациенти в бъдеще, а това е най-голямото удовлетворение за нас.

Всъщност, как решихте да станете невролог?

След като завърших медицина през 2000 г., предстоеше избор на специалност. Със сигурност исках да имам пряк контакт с пациента, да говоря с него. Нервната система, заедно с ендокринната, участва във всички процеси в човешкото тяло. Имах интерес към ендокринологията, но неврологията беше по-сериозно предизвикателство за мен, защото изучава най-висшия човешки орган, най-високо организираната жива материя – нервната тъкан.

Органите на нервната система осъществяват връзката на организмите с външната среда и взаимната връзка на всички тъкани и органи на останалите органни системи. Неврологията е сложна, интересна и логична наука. Може би това провокира моя интерес към тази необятна материя.

Кои бяха Вашите най-добри учители в специалността?

Няма лоши учители! Човек се учи, ако иска. Животът е най-големият учител и човек усвоява уроците според ценностната си система. Щастлива съм, че имах и имам възможност да се уча от невролози, като проф. Димитър Минчев, проф. Надежда Делева, доц. Лиляна Хавезова, доц. Венелин Дренски, д-р Стефан Тодоров, проф. Силва Андонова, проф. Ара Капрелян, доц. Александра Цукева и много други.

Към кои проблеми на неврологията насочвате научните си интереси?

Невронауката се развива с много бързи темпове, това е специалност, в която постоянно настъпват много промени. Един пример за това са новите методи на лечение на исхемичните инсулти – венозната тромболиза, ендоваскуларното лечение – тромбектомиите. По–широките ми интереси са в областта на мозъчно-съдовите заболявания и заболяванията на периферната нервна система.

Кои професионални цели искате да видите реализирани в близко и по-далечно бъдеще?

Неудовлетворителен е фактът, че от всички 134 центъра за лечение на инсулт в България, само в около 40 се прави интравенозна тромболиза, а в три – ендоваскуларно лечение. Надявам се, че скоро ще дойде времето, когато в повече центрове ще се провежда диференцирано лечение при пациентите с инсулт. Надявам се също така кампаниите като тази, в която и аз участвам сега – „Живот след инсулт“, да бъдат по-чести, да обхващат разнообразни аспекти на заболяването инсулт и да насочат вниманието на обществото към необходимите действия за осъществяване на превенция.

Кои ценности като лекар и човек се стремите да отстоявате винаги и при всички обстоятелства?

Като лекар и човек вярвам, че грижата, милосърдието, съпричастността към болката на другите са определящи в нашата професия. Има тежки моменти, които и ние лекарите преживяваме заедно с пациента и неговите близки. Моменти, когато и медицината понякога е безсилна, но тук именно е нашата роля - да даваме не само грижа, но и съпричастност, надежда и подкрепа, защото преди всичко сме хора!

Какво бихте искала да пожелаете на Вашите студенти, които сега поемат по пътя на науката и на лекарското изкуство?

Медицинският университет във Варна е един от най-модерните университети в страната, който предлага на своите студенти високотехнологични методи и средства на преподаване, преподаватели, които са признати специалисти в своята област, както и отлична база. Благодарение на това, още от студентските години обучението в МУ-Варна е на високо ниво. Успешно се реализират докторанти, които имат възможност да се развиват, като използват високи технологии. В сътрудничество с МУ-Варна се провеждат много конференции, включително и предстоящата Трета национална конференция по инсулт през месец юни, където също участват студенти и докторанти.

Като ръководител на млад колектив, бих искала да пожелая на колегите, студентите - да развиват знанията си и да дават най-доброто от себе си като лекари и хора на своите пациенти.

Надявам се също да научим нашите млади колеги да отдават време, знания и добра воля на социално значими каузи, каквато е тази на Асоциацията за инсулт и афазия - да популяризира здравословен начин на живот като част от стратегия за превенция и ограмотяване на обществото относно последиците от инсулта.