Доц. Тонев: Трябва законов текст, който да регламентира съдействието и отговорността на пациента

В момента текат обсъждания за промени в основни закони, засягащи работата на лечебните заведения

„Трябва задължително да има текст, който да е между това да бъде информативен и да предвижда административно наказание - глоба, когато пациентите не успеят да се впишат в общия процес на поставяне на правилната диагноза“. Това заяви пред БНР председателят на парламентарната Комисия по здравеопазването доц. д-р Антон Тонев във връзка с предложението за законодателна промяна, направено от д-р Александър Симидчиев. В интервю за една от националните телевизии д-р Симидчиев предложи в Закона за здравето да се впише задължение на пациентите да казват само истината, когато им се снема анамнеза.  

Доц. Тонев увери, че в коалицията има добра комуникация по темите от областта на здравеопазването.

Изхождайки от последния случай с нападението над медици в Самоков, доц. Тонев изрази съчувствие към близките на починалия и посочи, че като общество трябва да бъдем по-чувствителни към човешката болка.

По думите му такова регламентиране на съдействието и отговорността на пациента е в интерес както на самия него, така и на лекарите, защото ще бъде поставена правилната диагноза и ще започне правилното лечение.

Той поясни, че обсъжданията все още са в началото, предстоят консултации с юристи, от които трябва да стане ясно как подобна промяна би могла да се впише в действащото законодателство.

„След като те бъдат завършени, ще излезем с позиция, относно нашето предложение“, каза доц. Тонев и, на база досегашния опит с коалиционните партньори, прогнозира, че това може да стане до месец, т.е. до средата на юли.

„Понякога са възможни подвеждания, понякога пациентът иска да ни подведе в посока, която предварително си е съставил. Затова са обсъждани възможности със законов текст, без да се вменява наказателна отговорност, да бъде посочено какви са точно правата и задълженията на пациенти, които търсят медицинска помощ, особено в случаите на спешност“, разясни посоката на разговорите доц. Тонев.

По думите му в някои моменти лекарят е изправен пред предизвикателството да разплете всеки отделен случай и да вземе най-правилните решения. Според него „малките отклонения“ в обясненията на пациента не създават проблеми и лекарите са подготвени за тях, защото знаят, че разговарят с хора без медицинско образование.

„По-скоро се визират случаите, когато някой преднамерено, с конкретна цел иска да заведе разговора в друга посока“, каза той.

По повод проблемите с електронните направления и реакциите при подобни ситуации доц. Тонев обясни, че това също е тема, по която се мисли в посока на законодателни промени.

„В договора с фирмата е можело да бъдат посочени условия, ако се допуснат до недобри практики, това да води до неустойки и наказания за всяка една от страните. В момента законът не може да се използва за ситуация, с която да угасим нововъзникнал пожар“, коментира той.

Доц. Тонев коментира и темата за просрочените задължения на спешната болница „Пирогов“ и влизането на прокурист в лечебното заведение заради дългове. Той посочи като конкретна причина предоговарянето на болницата с доставчици, за да не изпадне в състояние на декапитализация.

Председателят на парламентарната Комисия по здравеопазването обясни, че проблемът с необезпечените дългове е голям, по думите му общо те възлизат на 700 млн. лв.

„Дължим на нашето общество публичен разговор какви причини са довели до недоброто състояние на лечебните заведения. Сега е моментът да отворим тези закони и да се опитаме да наложим нови модели за финансиране и менажиране на нашата здравна система - преминаване от клинични пътеки към диагностично-свързани групи. Дълги години не е налагана сериозна реформа, натрупани са доста проблеми, на които в момента обемът е значителен, и имаме нужда от реформа“, каза той.

Доц. Тонев обясни, че текат обсъждания за промени в основните закони, засягащи работата на лечебните заведения.