Дълговете на НКБ са в размер на 7,7 млн. лв. и намаляват

Общите дългове на Националната кардиологична болница към края на 2017 г. са в размер на 7,7 млн. лв. и намаляват с 4,7% спрямо същия период на предходната година. В структурно отношение преобладават краткосрочните задължения към доставчици на медикаменти и медицински консумативи – 3,174 млн. лв., а задълженията към персонала и осигурителните предприятия са в размер на 2,165 млн. лв. Трайна тенденция в лечебното заведение е да намаляват просрочените задължения.

Това съобщи здравният министър Кирил Ананиев от парламентарната трибуна днес във времето за парламентарен контрол.

Той увери, че МЗ е подкрепило болницата чрез предоставяне на целеви средства за капиталови разходи, като за периода 2013 – 2017 г. те са на обща стойност 1,7 млн. лв. „До момента в министерството не е постъпвало искане на лечебното заведение за закупуване на ехокардиограф за отделението по детска кардиология. Поемам ангажимента още днес да се свържа с директора на болницата, за да разбера наистина ли съществува такъв проблем, тъй като не е постъпило такова искане в МЗ“, коментира Ананиев във връзка с информация, че болницата има нужда от такава апаратура. „Считаме, че клиниката по детска кардиохирургия е уникална за нашата страна и министерството подкрепя нейното развитие. Проблемите на лечебното заведение обаче са свързани с начина на неговото управление и с преразпределение на ресурсите“, повтори министърът думите на своя заместник Жени Начева от преди дни.

„Налице е неефективно използване на наличния потенциал от човешки ресурс и леглови фонд между отделните клиники. Клиниките по кардиохирургия и съдова хирургия за възрастни в кардиологичната болница имат използваемост на леглата около 30-40%. В детската кардиология използваемостта е над 63%, което показва, че това звено е добре работещо и трябва да бъде подкрепено. МЗ ще предложи план за оздравяване на лечебното заведение, който ще обсъдим с неговото ръководство“, каза още Ананиев.

По отношение на недостига на медицински сестри в болницата пък той отбеляза, че НКБ има необходимия потенциал като университетска база да инвестира в развитието на млади специалисти по здравни грижи, които да бъдат обучени и да продължат професионалния си път в болницата. По думите му, разговори в тази посока са водени с БАПЗГ, които дали своята подкрепа за участие в подбора на младите специалисти, които да бъдат обучени и да имат потенциал за развитие в лечебното заведение.

„Заради човешкия ресурс в здравеопазването започваме да закриваме болници. Това не бива да го допускаме. Особено внимание искам да обърна за детското здравеопазване – достатъчно ли са финансирани клиничните пътеки по детските болести и достатъчно ли инвестираме в нашите медицински специалисти. Да помислим заедно за допълнителна специализация за т.нар. „детски профил“ на медицинските сестри. Това е уникална работа, която изисква и допълнително образование и квалификация“, призова от своя страна проф. Анелия Клисарова от БСП, която бе съавтор на въпроса към министъра за проблемите на лечебното заведение.