Задава се криза за лични лекари

През 2025 г. 67% от личните лекари ще бъдат над 60 годишни

За риск от срив в основата на системата на здравеопазване, изразен в силно влошено ниво на профилактика, грижа за хронично болните и решаване на ежедневните остри здравни проблеми на хората предупреждават от Национално сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ). В своя позиция, изпратена до здравния министър проф. Николай Петров, те алармират за тежки проблеми, касаещи кадровото обезпечаване с лични лекари в страната, но и предлагат редица мерки за преодоляването на тези трудности.

В становището си от НСОПЛБ посочват, че са силно обезпокоени от тенденцията за задълбочаващ се недостиг на общопрактикуващите лекари на фона на недостатъчния брой млади лекари, които да специализират Обща медицина и да запълнят огромната празнина, която според тях ще стане особено голяма през следващите 5-10 години. От там са категорични, че за да не се стигне до ликвидиране на специалността и системата на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) са нужни мерки. В тази връзка от сдружението посочват, че ПИМП годишно се реализират над 30 млн. прегледа годишно, свързани с профилактика, диспансеризация, остри заболявания, което от своя страна решава около 80% от здравните проблеми на хората.

От НСОПЛБ представят и подробни данни за възрастта на личните лекари в България.  По данни на НЗОК от 2015 ОПЛ с договор с НЗОК са били 4 495, като от тях над 50 годишна възраст са били 67%, а над 60 годишна възраст- 20%.  Според проведено от НСОПЛБ проучване през 2012 г. средната възраст на практикуващите лични лекари е била над 54 години, а в момента тя е около 58-59 г. Това означава, че в следващите години голяма част от ОПЛ ще напуснат системата, без да има кой да ги замести, предупреждават от там.  Според прогнозите на сдружението през 2025 г. 67% от личните лекари ще бъдат над 60 годишна възраст.

В  същото време броят на зачислените новозавършили колеги за специализация по обща медицина е изключително малък и не може да повлияе очертаната тенденция, допълват от там.

По данни на НЦОЗА през 2016г. броят на регистрираните практики за първична медицинска помощ е 3610, от които индивидуални практики – 3 396 и групови практики – 214. Това е с 188 практики по- малко в сравнение с 2012 г., докато когато броят на лечебните заведения за първична медицинска помощ е бил 3798, тоест за 4 години броят на практиките е намалял с 5,2%, изчисляват от сдружението.

От там подчертават, че един от сериозните фактори, които задълбочават проблема с включване на млади лекари в ПИМП, са съществуващите затруднения, свързани със специализацията по обща медицина. В позицията си личните лекари припомнят, че според Националната здравна карта недостигът от ОПЛ към 2016 г. е 471, както и че близо половина от практикуващите ОПЛ, са без специалност по Обща медицина.

Основният проблем, става ясно от позицията им, че за своето обучение специализантът по обща медицина не получава възнаграждение, за разлика от всички останали клинични специалности. Освен това специализантът заплаща и такси за теоретично и практическо обучение. Периодът на специализация по обща медицина е с продължителност 36 месеца, от които 8 месеца теоретично обучение и 28 месеца практическо обучение в лечебно заведение на пълно работно време. Това означава, че дори и да регистрира собствена практика, специализантът не е в състояние да изпълни изискванията на НЗОК за продължителността на работното време в практиката, ще трябва да търси заместник за определени часове, на когото да заплаща, което отново поставя младият човек в невъзможност да осигурява себе си и своето семейство, поясняват от НСОПЛБ. Поради тези проблеми специализантите по обща медицина са лишени от възнаграждение за периода на своята специализация, което е основна причина за липсата на интерес към тази специализация от страна на младите лекари.

От сдружението са категорични, че без целенасочени мерки за подобряване на условията за специализация по обща медицина в скоро време ще настъпи тежък недостиг на лекари в първичната медицинска помощ, което ще доведе до срив в основата на системата на здравеопазване.

НСОПЛБ предлагат и конкретни мерки за преодоляване на проблема, свързани с Наредбата за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. 

На първо място от там настояват министерство на здравеопазването да определя ежегодно броя на местата за специализанти по обща медицина, които ще бъдат финансирани от държавата. Министърът на здравеопазването  да разпорежда, че съответният лекар ще специализира „Обща медицина” на място, финансирано от държавата, като определи и размера на възнаграждението, което той ще получава за периода на специализацията. Алтернативен вариант е сключването на договор между МЗ и лекаря специализант, предлагат още от там. Според тях заплатата трябва да съответства на размера на възнагражденията, които получават лекарите специализанти по другите клинични специалности, а средствата да се планират и разходват от бюджета на МЗ. От сдружението имат и серия предложения, свързани с качеството на провежданото обучение и провеждането на държавните изпити.

С цялата позиция на НСОПЛБ може да се запознаете тук.