Из пресата: Новият министър, реформата в ТЕЛК, агресията срещу медици

„И лекари са били обсъждани за нов здравен министър, но „може би по-добрият вариант е след толкова медици на поста да застане един мениджър“. Това заяви лидерът на „Атака“ Волен Сидеров. Той потвърди официално пред bTV снощи, че Кирил Ананиев е единодушно одобрен от коалиционния съвет. Номинацията била лично на премиера Бойко Борисов“, четем днес в „24 часа“.

„Имаме финансист, бюджетар, който е доказан като кариера, като качества, а най-важните проблеми на болниците са свързани с финансите“, мотивира решението Сидеров. Но добави: „Ще очакваме по-дълбочинни концепции за промяна с технологията, с която ще бъдат извършени - не просто „Добър ден, аз съм еди-кой си“, пише още ежедневникът.

Друга публикация във вестника се спира подробно на реформата в ТЕЛК. „Орязване на инвалидни пенсии, лишаване от права, разкарване по гишета. Така четат хората с увреждания внесените в парламента промени в системата на ТЕЛК.

Реформата е наложителна, дори закъсняла - отлагат я различни правителства от години. Въпросът е как да се направи така, че да не ощетява едни наистина безпомощни граждани“, коментира изданието.

„Като цяло идеята е пенсията и добавките да намалеят, за да има стимули за инвалидите да работят. Това искат и голяма част от хората с увреждания. Те също желаят да са пълноценни, реализирани, независими чрез шанса да работят - човек в инвалидна количка може да е програмист, юрист, певец. В момента едва около 10% от инвалидизираните българи работят“, четем още във вестника.

„Промените предвиждат втора комисия след медицинската - от експерти на НОИ, да оценява процента трудоспособност. Големият страх на хората е, че който работи, вече няма да взема пенсията си. Освен това заложените идеи не дават ясен отговор къде ще работят освидетелстваните като трудоспособни. Първата и основна причина е недостъпната среда. За хората с инвалидни колички домът от години е затвор. И дори Агенцията по заетостта да им намери работа, те няма как да стигнат до нея. Второ, ако човекът е от малък град, просто няма къде да си намери работа, дори да е в състояние да я върши“, посочва всекидневникът и продължава: „Според концепцията държавата ще обучава инвалидите и ще се намерят европейски програми за включването им. Но когато свършат парите, хората ще останат отново без работа. Значи, ако ще им взема пенсията, министерството трябва задължително да им гарантира, че ще могат да работят.“

Ежедневниците се спират и на кампанията на БЛС срещу агресията над медици. „100 спешни лекари станаха жертва на насилие от пациенти или техните близки за две години. Това сочат тревожните данни на Българския лекарски съюз. Общо посегателствата над медици са по 60-70 на година, съобщи вчера пред „Телеграф“ зам.-шефът на БЛС д-р Галинка Павлова в „Пирогов“, четем във вестника.

„В спешния център беше представен новият видеосингъл на Владимир Ампов - Графа „Надежда“ в подкрепа на кампанията срещу насилието над медици. Лекарската професия е велика, каза певецът преди на прозвучи новият му хит. Доктори, тормозени от пациенти, споделиха своите истории. Дребна жена, изнервена от чакането на опашка, скъса престилката ми, спомни си д-р Лъчезар Захариев, ортопед и травматалог в „Пирогов“. Преди година тя била там заедно с дъщеря си. Момичето се нуждаело от помощ. Вечерта след нападението майката осъзнала какво е направила, открила телефона на доктора и се свързала с него, за да се извини“, допълва вестникът и продължава: „Парамедик пък сподели, че той и колегите му са силно притеснени от неизвестността, с която се сблъскват, отивайки на адрес. Често сигналът се разминава с реалността, казва той. Според него вербалната агресия също е част от проблема с насилието над медици. Повече камери, паникбутони и охрана са сложени в спешния център след нападението над медицинската сестра Виолета Стефанова. За безопасността в болницата се грижат и полицаи.“

„Сега“ пък се спира на мораториума за плащане от касата на нови молекули през идната година. „Въпреки че здравната каса разчита на мораториум за финансирането на нови дейности и лекарства догодина, с който да си спести преразхода на средства, евентуална забрана може да й излезе доста по-скъпо. Причината е, че ако в ЕС се плаща някое от новите лекарства, които още не се поемат у нас, НЗОК ще е длъжна да финансира лечението на български граждани в страната, където медикаментът се плаща“, четем в изданието.

„От касата потвърдиха, че ако в дори само една страна от ЕС се плаща нова молекула, каквато у нас още не се поема, и пациент кандидатства за лечение с този препарат, НЗОК е длъжна да му плати лечението навън. Освен това е възможно и обратното - пациентът да си получи медикамента в ЕС, а след това да кандидатства пред НЗОК да му бъдат възстановени разходите за лекарството“, допълва вестникът.