Лечебните заведения трябва да търсят здравните застрахователи в чужбина, а да не разчитат на националните здравни каси

Очакванията на хората, свързани с развитието на медицинския и здравен туризъм за работа със здравните каси на другите държави в Европейския съюз, не отговарят на реалностите. Това каза зам.-председателят на БЛС в презентацията си на Първата конференция за медицински и здравен туризъм, която се проведе вчера.

Тя поясни, че трансграничното здравеопазване в ЕС по линия на здравните каси осигурява свободно движение както на пациенти, така и на медицинските специалисти, но същевременно очакванията на потребителите от медицински услуги са все по-нарастващи, а има и създадена единна правна рамка, която се прилага с приоритет пред националното законодателство.

„Правната рамка посочва четири важни принципа: гражданите имат право да се лекуват където искат по света, в което искат лечебно заведение – частно или с обществен ресурс, като им се възстановяват на разходите за лечение; при пътуване в друга държава на екскурзия, гражданите ползват националните здравноосигурителни системи в случай на заболяване; за планирано лечение пациентите задължително подават заявление и не е задължително да бъдат одобрени. Получават разрешение само тогава, когато са изчерпани възможностите за лечение в съответната страна или не може в разумен, от медицинска гледна точка, срок да се случи това лечение; гражданите имат право да бъдат информирани както на национално ниво, така и от самите доставчици на медицинска услуга. Това не е реклама, която в здравеопазването е забранена, а става въпрос за поднасяне на информация от доставчиците и ние трябва да  съумеем да я представим на пациентите в другите държави“, каза д-р Павлова. Тя уточни, че прави това пояснение, за да стане ясно защо пътят към развиването на медицински туризъм у нас не минава през здравните каси в ЕС.  

„Какво се случва с лечението на чужденци в България по линия на НЗОК? За 2016 г. те са били около 6 000. Платените от НЗОК суми са били 4 млн. лева, от които възстановени на Здравната каса са едва 2 млн. лева. Това е свързано с факта, че сумите, които България дължи на другите здравни каси за лечение на българи в чужбина са в пъти повече. За последните пет години България дължи 250 млн. лева на чужди каси. За 2016 г. 717 българи в тежки състояния са били лекувани в чужбина, като не е ясно за каква сума. Най-честата причина е изчерпване на терапевтичните възможности в страната“, каза д-р Павлова.

Тя допълни, че парите в България са били разделени между болничната помощ, СИМП и ПИМП. „В специализираните болници за рехабилитация обаче почти няма постъпили суми за лечение на чужденци. Причината тези услуги да не се ползват от чужденци, е че това лечение не е одобрено от националните им здравни каси. Затова трябва да се търсят застрахователите и да се сключват договори с тях. Така можем да привлечем техните клиенти да станат наши пациенти“, каза още д-р Павлова.

По думите й предимствата на България са в напредъка в редица медицински специалност в сравнение с останалите страни от региона като микросъдовата хирургия, чернодробната хирургия, рехабилитацията и физикалното лечение. У нас има много бърз достъп до специалисти, който е огромно предимство предвид дългите листи на чакащи в другите държави, и не на последно ниво - конкурентната цена медицински услуги и консумативи.

„Липсва обаче единна информация по линия на НЗОК и по линия на застрахователите за брой ползватели, възрастова структура, национална принадлежност, предпочитани лечебни заведения, няма добра координация между институции и заинтересовани страни; липсва конкретика в предлагания продукт. Пречка е и неактуализираната правна уредба“, каза д-р Павлова, като подчерта още, че Министерството на здравеопазването трябва пряко да се ангажира с отстраняването на пречките пред развитието на медицинския и здравен туризъм у нас.