МЗ: На кръводарителите може да се изказва материална благодарност, но не и да им се плаща

Въвеждането на характер на възмездност на кръводаряването по отношение на дарителя противоречи на принципите за доброволност и безвъзмездност, възприети в Европейския съюз и закрепени в Директива 2002/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 г. за определяне на стандартите за качество и безопасност при вземането, диагностиката, преработката, съхранението и разпределянето на човешка кръв и кръвни съставки. Същата директива е напълно транспонирана в Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането (ЗККК) и подзаконовите актове по прилагането му. Това казват от МЗ в становището си по внесения в парламента законопроекта от четворната коалиция за изменение на ЗККК.

Припомняме, че проектът предвижда от догодина кръводарителят на получи подкрепително-тонизираща храна за деня на кръводаряването в размер на 15 лв.; ваучер за сума в размер, равен на 50 на сто от дневното трудово възнаграждение, изчислено въз основа на средната работна заплата за страната и два дни допълнителен платен отпуск.

От МЗ подчертават, че макар и да не се предлага промяна на принципите на хуманност, доброволност и безвъзмездност на кръводаряването, в законопроекта липсва конкретика по отношение на предлагания стимул – ваучер, а това създава опасения

дали зад предоставянето му като средство за разплащане не се крие всъщност заплащане на сума пари

„От значение е за какви стоки/услуги ще може да се ползва ваучерът, ще има ли специфична уредба“, казват от Министерството.

От ведомството припомнят още, че през годините темата е обсъждана много пъти като дори са отправяни дори предложения за изоставяне в самата разпоредба на принципа за безвъзмездността и запазване единствено на принципа на доброволността. „Всеки път при подобни дебати Министерството на здравеопазването подхожда изключително внимателно, като анализира и разяснява смисъла и характера на съгласието за доброволност на даряването, което всеки дарител заявява при документалното оформяне на акта, както и ангажиментите на страната ни като член на Европейския съюз“, се казва в становището.

„Директивата изхожда от разбирането, че доброволните и безвъзмездни кръводарявания са фактор, който може да допринесе за високите стандарти за безопасност на кръвта и нейните съставки и следователно за опазване на човешкото здраве. Според Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз усилията на Съвета на Европа в тази област следва да бъдат подкрепяни и следва да се вземат всички необходими мерки, за да се насърчи доброволното безвъзмездно кръводаряване чрез  подходящи мерки и инициативи и като се даде по-голямо обществено признание на кръводарителите. Счита се, че по този начин ще се увеличи самостоятелното задоволяване на нуждите от кръв в рамките на Общността. В контекста на постигането на целта Общността да може да се самозадоволява с  безопасни кръв и кръвни съставки, с което да се подпомага опазването на здравето на гражданите, в директивата е прието държавите членки да вземат необходимите мерки, за да поощрят доброволното и безвъзмездно кръводаряване с цел да се осигури вземане на кръв и кръвни съставки именно чрез такъв вид кръводаряване. Държавите членки следва да предоставят на Европейската комисия отчети за всички предприети мерки в тази връзка две години след влизане в сила на директивата и на всеки три години след това. На базата на тези отчети Европейската комисия информира Европейския парламент и Съвета за всички следващи необходими мерки, които смята да предприеме на общностно равнище“, казват от Министерството.

От там подчертават, че още от началото на прилагането на директивата е отчетена масовост на въвеждането със законодателни способи на задължителност на принципа на доброволност и безвъзмездност на кръводаряването в системите на държавите членки. Стимулите, които държавите членки предоставят на кръводарителите са

освежителни напитки, малки подаръци (чаши, тениски и др.), освобождаване от работа в публичния и частния сектор,

възстановяване на пътни разходи, обезщетение, свързано със загубата на доход. За приемливи са определени и стимули като безплатен медицински преглед, възстановяване на медицински разходи, ваучери за храна. Поощренията, които държавите членки използват са свързани с организирането на информационни кампании и други мероприятия за повишаване на осведомеността, прояви, съсредоточени върху даряването, като ден на дарителя, различни чествания, и др.

„Считаме, че биха били приемливи например и символични ваучери за насърчаване на здравословния начин на живот (като спорт, туризъм). Видно е, че става дума за възмездяване на направен разход или пропуснат приход във връзка с кръводаряването, ако има такива, както и за жестове на благодарност, но не и за заплащане на дарителя за даряването или за дарената от него кръв“, казват от МЗ.

В ЕК обаче предстои ревизия на директивата с цел промяна в законодателството за по-гъвкаво привеждане в съответствие с научните и технологични разработки, справяне с поява на заразни болести, включително поуките от пандемията от COVID-19, фокусиране върху нарастващата комерсиализация и глобализация на сектора, премахване на технически разпоредби с цел създаване на възможности за по-бързо актуализиране на стандартите и евентуално сливане на основните актове в един инструмент. Работата по преглеждането на правна уредба е планирана да стартира през настоящата 2022 г. Анализът на Европейската комисия е първата оценка на законодателството на Европейския съюз след приемането на основните директиви през 2002 г. и 2004 г. В него се посочва, че разликите в покупателната способност между държавите членки може да бъде предпоставка за прилагане на различни мерки: от „компенсация“ до „стимулиращ фактор“. Като пример са посочени въведените в някои държави стимули за насърчаване на даряването на кръв и плазма, включително почивка и фиксирана ставка на „разходите“.

"С оглед на това и предвид факта, че една от причините за планираното преразглеждане в Общността е

свързана именно с отчитане на нарасналата комерсиализация на сектора,

Министерството на здравеопазването намира, че всяка основна законова промяна следва да се анализира с особено внимание, в това число като се отчетат тенденциите за развитие и промени в Общността и настоящите практики в останалите държави членки. Необходимо е да се оцени също и доколко подобна промяна следва да бъде реализирана именно в настоящия момент, предвид започналия, но все още незавършен процес по преразглеждане на директивата от компетентните институции на Европейския съюз, в който страната ни ще бъде активен участник“, казват от МЗ.

С цялото становище на МЗ може да се запознаете тук.