МЗ ще настоява за нова методика за разпределяне бюджетите на болниците, увери отново проф. Петров

„Когато се регистрира една болница, или сключва договор със здравната каса, тя представя един фактически материал, който може да е много различен само след един месец. Миграцията и емиграцията на здравните кадри е един доста динамичен процес и не може да не се отчита, когато се определят бюджети на болници, когато се определят лимити. И ще разчитаме изключително на подкрепата на парламента, за да докараме докрай здравната карта.“ Това каза министърът на здравеопазването проф. Николай Петров по време на днешния парламентарен контрол в отговор на въпрос на депутата от БСП Георги Йорданов.

Йорданов посочи, че НЗОК осъществява рестрикции при заплащането на обема медицинска дейност в болниците. „По мои сведения то надминава 20%, а само от 1 април, когато влезе в сила новия НРД, то е между 5 и 10%“, каза той.

„Една от ключовите политики на Националната здравна стратегия 2020 е оптимизирането на болничната помощ. В изпълнение на мерките, заложени в тази стратегия и по отношение на политиката беше въведена Националната здравна карта, чрез която се определят и планират потребностите на населението от достъпна извънболнична, болнична помощ, съобразно възрастова структура, заболеваемост и други здравно-демографски показатели. Здравната карта е механизъм за преодоляване на дисбалансите в системата и дава възможност за адекватно планиране на ресурсите на база анализ. Други мерки за изпълнение до 2020 г., залегнали в стратегията, предвиждат създаване на условия за развитие на високоспециализирани болнични центрове, промени в системата за контрол на болничните заведения, въвеждането на система за заплащане на дейности, основани на резултат“, каза проф. Петров.

Той допълни, че в стратегията се предвижда и преобразуване на легла за активно лечение в легла за продължително лечение, както и определяне на болниците в отдалечени и труднодостъпни места.

„По отношение финансирането на лечебните заведения, на всички е известно, че НЗОК определя тримесечни общи стойности за всяка регионална каса в страната, което означава, че лечебните заведения за болнична помощ са определени не тримесечни индикативни бюджети, а тримесечни общи стойности. Те са разпределени по месеци, с възможност за гъвкавост между месеците и възможност за корекция в размер на 3%. Няма лимит в заплащането от страна на НЗОК по отношение на дейности диализа, раждане, интензивно лечение, онкоболни и т.н.“, припомни здравният министър.

Той обаче призна, че действително има проблем по отношение на лимитите на лечебните заведения и най-вече в историческия принцип, който се ползва при тяхното определяне. „В тази връзка на ръководството на Министерството на здравеопазването ние ще отворим точка още следващата седмица, във вторник, за настояване от страна на Министерството на здравеопазването за определяне на нова или коригирана стара методика за разпределение на бюджетите за болнична помощ към РЗОК и от РЗОК към лечебните заведения. Въпросният исторически принцип е имал с годините натрупване. Това натрупване вече започва да добива не толкова коректен характер и според мен трябва да се стъпи на нещо доста по-обективно, което да бъде резултат на консенсус между изпълнителите на здравни услуги – персонал, лекарски съюз, синдикати, работодатели, защо не. Това ще доведе до повече прозрачност, тази информация трябва да бъде публична, според мен, да може във всеки един момент да се види. А това, което е заложено в стратегията за Национална здравна карта, е много разумно, но ако здравната карта работи в смисъла, в който ние с вас си я представяме – това да е динамичен продукт, който да представя във всеки един момент състоянието и обема на дейност на която и да е болница“, каза проф. Петров.