МУ–Варна стартира европейски проект за 2,5 млн. евро

Биологията на стволовите клетки става водещо направление в изследователската работа на екипа на висшето медицинско училище

Медицинският университет във Варна спечели проект на стойност 2,5 млн. евро от голямата финансова схема на Европейската комисия за подкрепа на човешките ресурси в Европейското научно пространство (ЕНП) , информираха от университета. Така висшето медицинско училище стана първата българска институция, спечелила конкурса „Ръководител от ЕНП" (ЕРА Chair) в конкуренция с още над 100 кандидатури.

Проектът носи наименованието "TRANSTEM – ERA Chain in Translation Stem Cell Biology" и предвижда създаване на ново научно направление към Научно-изследователския институт на МУ-Варна (НИМУ-Варна) - биология на стволовите клетки. Той е на стойност 2,5 милиона евро, стартира в началото на този месец и ще продължи 5 години.  

„Стволовите клетки, които се намират във всеки орган на човешкото тяло са в състояние да възстановяват – да регенерират зрелите клетки в съответния орган. Чрез проекта TRANSTEM ние целим да привлечем специалист, който да допълни и надгради съществуващия човешки потенциал в областта на регенерацията“, сподели по този повод директорът на Научно-изследователския институт към варненския МУ проф. Антон Тончев.

„Ще търсим нов колега сред водещи наши и чуждестранни специалисти. Избраният ръководител от ЕНП ще дойде със своите контакти и чрез проекта ние ще финансираме не само него, но и целия екип, който той ще изгради. В проекта ще се включат и много млади учени и изследователи“, допълни той и обясни, че сега в МУ-Варна има

три научни екипа, чието поле на изследвания са стволови клетки в различни органи.

Преди 3 години университетът е привлякъл проф. Игор Резник от Университета Hebrew в Йерусалим. Проф. Резник, който е координатор на проекта TRANSTEM и e специалист по костно-мозъчни стволови клетки. Досега екипът на проф. Резник в Университетската болница „Св. Марина“ е осъществили повече от

100 трансплантации на стволови клетки

, предимно при хематологични заболявания.

В допълнение, бе започнато клинично изпитване за използването на костно-мозъчни стволови клетки при автоимунни заболявания като множествена склероза.

Друг научен екип, ръководен от проф. Христина Групчева, е въвел трансплантацията на консервирана амниотична мембрана през 2005 г. и работи върху култивирането на собствени и донорски лимбални стволови клетки от 2014 година. Благодарение на това в базата на МУ-Варна се лекуват успешно заболявания, които водят до роговична слепота. За последните 2 години са извършени над 120 процедури и е спасено зрението на много пациенти. Проектът ще допринесе за въвеждане на нови методики за култивиране и търсене на нови по ергономични носители за самата трансплантация, както и ще подобри видимостта на научно-изследователските проекти по които се работи. Според ръководителя проф. Групчева

тъканното инженерство, базирано на лимбалните стволови клетки, е бъдещето на офталмологията.  

Третият екип е този на проф. Антон Тончев, специалист по стволови клетки в мозъка. Той и неговите колеги работят от години в тази област на регенеративната медицина. „Дори и при възрастните, в определени зони на мозъка се откриват стволови клетки, които са в състояние да образуват нови нервни клетки. Поради нарастващият брой заболявания, които протичат със загуба на нервни клетки, на мозъчните стволови клетки се възлагат големи надежди те да открият нови терапевтични хоризонти в неврологията и психиатрията – при заболявания като болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер и др. „За разлика от костно-мозъчните и очните стволови клетки, областта на мозъчните стволови клетки е все още на експериментално ниво и не е навлязла в клиниката” – коментира проф. Тончев, като уточни, че потенциалът в това поле е много голям, а кръгът от заболявания, които могат да се лекуват с подобни терапии – много широк. Специалистът прогнозира, че през следващото десетилетие ще настъпи пробив в клиничното приложение на тези клетки.

„ЕRА chair – ръководител в Европейското научно пространство“ не е инфраструктурен проект, нито финансова схема, която инвестира в апаратура, а в създаването на екип от специалисти и развитие на научния потенциал. Един от приоритетите в работата по проекта ще бъде и създаването на условия за включване на студенти в научните изкследвания и успешната им реализация на това поле, категорични са от варненския Медицински университет.