Медицинските университети: НЗОК не може да има никакво отношение към заплатите на специализантите

НЗОК не може да има никакво отношение към заплатите на специализантите. Това заявиха представителите на Медицинските университети в България, които присъстваха на кръглата маса „Национален диалог за бъдещето на специализацията в системата на здравеопазването в Република България“, която се проведе днес в парламента.

„Здравната каса няма никаква роля по отношение на финансирането на специализантите, защото те не могат да изпълняват дейности, финансирани от НЗОК. Те трябва да имат базисна заплата, която трябва да се осигури по начин, различен от начина на заплащане за дейности“, каза проф. Венцислава Пенчева–Генова, зам.-ректор на МУ-София.

По думите й има механизми, по които младите специализанти могат да отидат на допълнителни курсове, чрез дружествата по специалности. „По-важно е обаче да може качествено образование  да се получи във всяка една болница и трябва да се насочим към специалности, които не са много атрактивни“, каза още проф. Пенчева.

„Трябва да дадем малко повече права на специализантите, за да могат да си заслужат по-високо възнаграждение. Трябва да се обсъди възможността някои клинични пътеки да бъдат работени от специализанти, което в момента е невъзможно“, каза проф. Борисов от МУ-Плевен.

Той заяви, че най-важно е да се направят промени в Наредба 1, така че младите лекари да добият по-големи теоретични и практически умения и знания и след завършването на специализацията си, независимо дали ще работят в университетски, областни или общински болници, те да могат да изпълняват голяма част от нещата, които се изискват от съответната специалност.

„Прави са колегите, които честно споделиха, че контролът върху специализантите не е много висок и се допуска някои курсове да се провеждат предимно документално, включително и курсове, свързани с по-специфични дейности. В това е ролята на медицинските университети. Те трябва да имат възможност да контролират доколко специализацията е реална и ефективна“, допълни проф. Борисов.  

Според проф. Пракова от МФ на Тракийския университет специализантите не могат да получат заплащане през клиничните пътеки, тъй като в тях липсва остойностяване на лекарския труд и здравни специалисти. „След като МЗ има представа във всяка област какви специалисти са нужни, да помисли в посока за актуализирани на възнагражденията на специализантите. МЗ трябва да одобрява за специализация медицински заведения, които отговарят на условията за акредитация и на учебната програма на специализантите“, каза тя.

Проф. Горанова, МУ-Пловдив заяви, че е недопустимо финансирането на специализациите да минава през Здравната каса. „Това може да стане през целеви средства за болниците или университетите, но не и през клиничните пътеки“, категорична беше тя.

Зам.-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков заяви, че е чул много  добри предложения, но е нужно малко време, за да бъдат обмислени и реализирани. „Ние имаме определени идеи, които ще обсъдим с вас, когато сме готови с текстовете. Хубавата новина е, че има увеличение на младите лекари в българското здравеопазване, през 2024 г. техния брой достига 20% от общия брой лекари“, каза още той.

След срещата председателят на здравната комисия проф. Костадин Ангелов каза пред журналисти, че предстои да се изготви проект във всеки областен град да бъде формиран нов тип лечебни заведения като стратегически, които да имат еднаква апаратура и еднакво развити профилни специалности, за да гарантират както еднакъв достъп до качествено здравеопазване, така и еднакъв достъп до качествена специализация.

Проф. Ангелов обясни, че проектът в момента се обсъжда и предстои в най-скоро време да бъде публикуван, като го обсъждаме с идеята да се намалят различията в достъпа до качествено здравеопазване в цялата държава. „Има проблеми в системата на специализациите и те трябва да намерят своето решение в наредбата за специализациите, чийто проект за промени наскоро беше подготвен“, допълни той.