От печата: Профилактика, лекарства, детско здраве

„Модерната концепция в медицината е профилактиката да води или поне да не отстъпва по значение на усилията за успешно лечение. У нас обаче превенцията е подценена. Около това мнение се обединиха участниците в експертен форум в София на общопрактикуващи лекари, специалисти от доболничната и болничната помощ, представители на сдружения и институции с отношение към здравеопазването“, пише днес „24 часа“.

„Ефективната профилактика е основополагаща задача на съвременната медицина и значим фактор за ограничаване разпространението хроничните незаразни болести, за стабилизиране на здравословното състояние на вече заболелите, за ограничаване на развитието и тежестта на усложненията, както и за намаляване на трайната нетрудоспособност и преждевременната смъртност. Но общото финансиране към 2017 година на профилактичната и диспансерна дейност в извънболничната медицинска помощ е 111 800 000 лв. и представлява едва 3,2% от общия бюджет на здравната каса. Това показва най-новото проучване на Българския лекарски съюз, цитирано от д-р Галинка Павлова, зам.- председател на организацията“, допълва изданието.

„На въпрос ефективна ли е профилактиката и диспансеризацията кръгло 61 процента от анкетираните лични лекари и 54% от лекарите специалисти я преценяват с „не“ или като частично ефективна. Според тях се налагат промени за по-добро изпълнение на двете дейности“, четем още в ежедневника.

„Сега“ се спира на информацията за създаването на сайт за липсващи лекарства, оповестена вчера. „Организации на пациенти ще пуснат до два месеца сайт, на който ще се събират сигнали за липсващи по аптеките животоспасяващи лекарства. Целта е постъпилите сигнали да се обработват и изпращат до Изпълнителната агенция по лекарствата, съобщи пред БНР председателят на сдружение „Хипофиза“ и председател на Сдружение за развитие на българското здравеопазване Ваня Добрева“, пише вестникът.

„От години вече стотици болни, които се нуждаят от животоподдържащи медикаменти, не могат да си ги набавят редовно от българските аптеки - заради отказ на производителите да работят на нашия пазар или заради паралелен износ. „Така ще има граждански контрол върху ситуацията, т.е. пациентите ще контролират институциите дали си вършат работата“, обясни Добрева след среща с ИАЛ“, допълва материалът.

„Изпълнителната агенция по лекарствата има форма за подаване на сигнали, с която всички биха могли да изпратят сигнали, но нашият опит досега показва, че понякога те не се входират, не се получава адекватна реакция. И затова бихме искали ние да контролираме това, което се случва. Това, което чухме от тях, е, че нормативната уредба още не им позволява да действат. Все още се очаква нотификацията от ЕК на промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Това ще се случи до два-три месеца, което е твърде дълъг период“, коментира тя“, пише още всекидневникът.

„Дума“ се спира на данни за връзката между преживяванията в детството и поведението в зряла възраст, изнесени преди дни на пресконференция от експерти на НЦОЗА. „Неблагоприятните преживявания в детството водят до рисково за здравето поведение в зряла възраст, сочат данните на проучване на д-р Румяна Динолова от НЦОЗА. Изследването доказва връзка между различните видове неблагополучия във възрастта до 18 г. и пушенето, употребата на алкохол, рисковото сексуално поведение и затлъстяването в зрялата възраст на човека“, пише изданието.

„Физическото насилие в детството увеличава двойно риска от множество сексуални партньори и 1,7 пъти този от злоупотреба с алкохол. Емоционалното насилие повишава риска от пропушване в ранна възраст 3 пъти, двойно скачат риска от ранна сексуална активност, 2 пъти рисковете от множество сексуални партньори и злоупотреба с алкохол“, отчита публикацията.

И още: „Преживяното в детството сексуално насилие увеличава риска за ранна сексуална активност и вероятността за множество сексуални партньори два пъти и половина, както и 5 пъти риска от затлъстяване. Насилието и пренебрегването в детството са широко разпространени, сочат данните от проучването. Близо 41% от анкетираните са преживели емоционално насилие, 28% - физическо, а 11,3% - сексуално, а 9,3% от участниците в изследването споделят, че са били физически пренебрегвани“.