Пожелавам на новия здравен министър да надгради здравноосигурителния модел

„Европейските институции и Световната банка с нейните доклади показват, че в България здравеопазването е хронично недофинансирано и това е първоизточникът на всички проблеми. Този проблем остана и през 2016 г. Остана и недофинансирането на клиничните пътеки, и недостойното заплащане на лекарския труд, които автоматично и много логично водят след себе си до големия процент доплащане за българските граждани“.  Това каза д-р Станимир Хасърджиев пред Zdrave.net в обзор на изминалата година.

„И през 2016 г. се налагаше хората да доплащат, и пред тази година на хората се налагаше да чакат с месеци, за да получат лекарствената терапия, която вероятно е жизненоважна за тях. Продължават и политици, и общество, и съсловни организации да си затваряме очите пред проблема, че на практика 50% от парите за здравеопазване идват от джоба на болния човек, а не както е в развитите здравни системи – от осигуровки в публичните и здравни застрахователни фондове. Така че наистина не бих могъл да определя годината нито като много по-лоша, нито като много по-добра от предходните години“, каза още д-р Хасърджиев.

Той припомни, че годината беше белязана поредица скандали като този с КОЦ-Пловдив и малката провинциална болница, която отчела пред НЗОК хеморагични инсулти колкото цяла София. „Това са все неща, които бият много сериозно по системата, по имиджа на съсловието и заради които здравеопазването губи доверието на българските граждани“, каза още д-р Хасарджиев.

„Разбира се имаше и някои позитивни неща. На първо място е това, че здравната каса успя да постигне някакви договорки с фармацевтичната индустрия. От една страна да контролира разхода си за лекарства, но от друга да осигури повече лекарства за пациентите. Бяха одобрени лекарствата за хепатит, здравната каса започна да заплаща инсулиновите помпи. Но пак казвам, че проблемът на нашето здравеопазване нямаше да го има, ако имаше адекватно финансиране“, поясни Станимир Хасърджиев.

По думите му на следващия здравен министър се пада нелеката задача да финализира НРД 2017. „На практика новият служебен здравен министър ще встъпи в длъжност в периода, когато това трябва да се случи и това е много отговорна задача. Това, което той трябва да направи, е да подсигури рамков договор, в който системата да функционира по далеч по-добър начин, отколкото тази година“, каза д-р Хасърджиев.

Според него един от ключово пагубните моменти за здравеопазването през 2016 г. е било неподписването на рамковия договор. „Смея да твърдя, бяха постигнати невиждани и нечувани дотогава договорки с БЛС, които бях в полза както на лекарите, така и на пациентите. Това беше рамков договор, който беше изчистен в пълни подробности до последната точка, но не беше подписан единствено заради електронната идентификация“, каза д-р Хасърджиев.

Това довело до много проблеми, включително и за съсловието, тъй като много от договорените неща не намерили място в служебния рамков договор, изготвен от Надзорния съвет на касата.

„На министъра, който ще седне на стола като редовно избран, бих пожелал да си говори повече с финансовия си колега и да успее да го убеди, че финансирането на здравеопазването е ключово за успеха на България. Здравеопазването е спасението за една държава, в която прирастът е отрицателен, а населението - застаряващо. На новия здравен министър пожелавам да има силна политическа воля да намери начин българският здравноосигурителен модел да бъде надграден, така че да се генерират повече средства чрез публични фондове. Да бъде намалено както доплащането от страна на пациентите и подобряване на техния достъп до качествено здравеопазване, така и до задържането на лекарите в страната и  медицинските сестри, които са изчезващ вид. Нелека задача, но се надявам най-накрая да имаме здравен министър, който ще мисли малко извън четиригодишния си мандат“, завърши д-р Станимир Хасърджиев.