burevestnik.bg - Мобилна версия


Приеха наредбата за критериите, по които НЗОК ще си избира болници за договор

Приеха наредбата за критериите, по които НЗОК ще си избира болници за договор

Министерският съвет прие Наредба за критериите и реда за избор на лечебни заведения за болнична помощ, с които Националната здравноосигурителна каса сключва договори, съобщават от правителствената пресслужба.

С нормативния акт се регламентират условията и критериите за обективна оценка при избора на лечебни заведения, с които районните здравноосигурителни каси сключват договори в областите, в които броят на леглата за болнично лечение надвишава конкретните потребности от брой легла по видове, определени с Националната здравна карта, гласи съобщението от Министерски съвет.

Същевременно се гарантира спазването на принципите за равнопоставеност на лечебните заведения, недопускане на дискриминация, пропорционалност, публичност и прозрачност. По този начин се осигурява механизъм за планиране и осигуряване на медицинските дейности, заплащани с публичен ресурс, на териториален принцип, съобразно потребностите на населението и нуждите на националната система на здравеопазване, твърдят от там.

С Наредбата се гарантира по-добро планиране на ресурсите на НЗОК, както и достъпът на населението до своевременна и качествена медицинска помощ, заплащана с публичен ресурс, съобразно потребностите на областно и национално ниво.

Досегашната липса на ясни критерии за оценка и избор на договорни партньори не предоставяше основание за отказ от страна на НЗОК да сключва договори с някои болници. Това доведе до разпределяне на ограничения финансов ресурс за болнична помощ, въпреки неговото ежегодно нарастване, между все повече лечебни заведения, без да се гарантира необходимото ниво на качество в медицинското обслужване, заявяват още от правителствената пресслужба.

Припомняме, тази наредба бе приета от МЗ по времето на Петър Москов начело на Здравното министерство и впоследствие – миналата година – бе отменена от Върховния административен съд.

Тази година МЗ отново публикува такава проектонаредба. Сред критериите за избор на болници от страна на НЗОК са такива като своевременност и непрекъснатост, комплексност, обем и сложност, качество на диагностично лечебните дейности и удовлетвореност на пациентите от оказваните от лечебното заведение медицински услуги, гласи наредбата. Предвидени са и допълнителни критерии за сравнителна оценка на болничните структури, формирали еднаква крайна оценка.


СПОДЕЛИ:

Коментари по темата


   Ba2u

User Avatar Компетентен 10.05.2018 10:01:40

Вижте , първо - пишете кратки коментари . Никой не чете писания по един екран . Второ - по въпроса . Това е гротеска , което става в България . В нормални условия НЗОК не само би следвало да подбира партньорите в рамките на здравната карта , но и би трябвало да задължи договорните партньори да обслужват осигурените лица по КП , плащани от нея БЕЗ доплащане . Това значи да си осигурен . Понеже парите са малко и касата плаща по някакви измислени цени , у нас това е невъзможно . Оттук - нататък всичко е театър на абсурда .

User Avatar Гост 10.05.2018 15:36:16

Докога медицинският персонал ще е потърпевш, а пациентът ще цоца здравни грижи без мярка и без компенсация за труда и отгоре ще плюе недоволен?!?

User Avatar лъзгав кат о`люв 10.05.2018 00:00:08

"Същевременно се гарантира спазването на принципите за равнопоставеност на лечебните заведения, недопускане на дискриминация, пропорционалност, публичност и прозрачност." Така конструирано изречението издава прикритата цел на наредбата - да не допусне публичност и прозрачност при избора на болници за договор с касата!!! Което си е вярно! Доколкото си спомням, при първото й приложение през 2016г. единствено проверяващите бяха наясно с оценяваното и класирането, а тези, върху които рефлектира, т.е болниците - така и не разбраха как и защо им бяха орязани леглата?! Както и защо тези орязани легла по договор с касата още от 2016 г. продължиха да са актуални и през следващата година, та до днес, при все че от 2017 в правния мир няма ни наредба за критерии(отм. юли 2017), ни национална здравна карта(отм. октомври 2017)?!

User Avatar Някой 09.05.2018 21:53:10

На комунистически- бачкай до припадък, за пари не питай.

User Avatar Гост 09.05.2018 15:39:40

„Наредбата е едно към едно същата като тази, която издаде Москов – това е практика в Министерството и в Министерския съвет, наредбите да се издават по два-три пъти със същите правописни грешки, след като съдът ги отмени. Администрацията разчита на това че едно дело трае година и половина – две и тази наредба важи в това време. Този коментар направи пред д-р Николай Болтаджиев от Сдружението на частните болници във връзка публикуваната за обществено обсъждане Наредба за критериите и реда за избор на лечебни заведения за болнична помощ, с които Националната здравноосигурителна каса сключва договори. Подобна наредба беше приета и по времето, когато здравен министър беше Петър Москов, но тя беше отменена от съда. Нормативният акт е важен, защото определя по какви критерии болниците ще работят със Здравната каса. Има груби грешки в тази наредба, тъй като тя е едно към едно със старата, подчерта още д-р Болтаджиев и даде пример: "В наредбата един от критериите, по който се сключва договор с касата, е удовлетвореността на пациента. Ако си спомняте, такава наредба имаше по времето на Москов - социологически компании да правят проучвания между пациентите. Тази наредба отпадна в съда, тя вече не съществува, но този критерий никой чиновник не си е направил труда да се замисли, ако въобще я е чел наново тази наредба, и я издават така. Така беше издадена и наредбата по хирургия - два пъти поред и трети път беше качена с едни и същи правописни грешки за стандарта. Това е много лоша практика." Д-р Болтаджиев смята, че публикуваната за обсъждане до 15 март наредба няма да реши проблема с безконтролното нарастване на броя на болничните легла у нас. Той припомни, че действа мораториум за разкриване нови болници, както и на нови клинични пътеки. "Тази наредба се прави, тъй като в момента се прави Национална здравна карта", отбеляза Николай Болтаджиев и прогнозира, че тъй като варианти на Здравна карта вече два пъти се отменят от съда и сега за трети път се готви такъв документ, той също ще падне в съда: "Няма как, защото Здравната карта противоречи и на европейското законодателство. Така че тази наредба е свързана с останалите наредби и специално с наредбата, която ще излезе за Здравната карта....Тя няма нищо да промени, освен че административно ще се закриват болници. Тази наредба и със Здравната карта, ви обещавам, че до шест месеца поне седем до десет областни болници ще бъдат закрити и множество общински", заключи Болтаджиев.

User Avatar Чернописец Храбър 09.05.2018 15:02:31

НЗОК няма монопол на квазипазара на здравните услуги в страната. Тя не е нито продавач нито доставчик на здравни услуги, защото е само купувач на такива или по-скоро закупчик-платец в полза на здравноосигурените лица у нас. На нашия пазар както и във всички останали цивилизовани страни с този тип здравно осигуряване, този вид обществени фондове имат монопсон, но не и монопол на пазара. Терминът „монопсония” е въведен още преди повече от 100 години и то именно за такива пазарни форми. Това че нашите „пишман здравни икономисти” нямат познания за това и не могат да определят ситуацията и фактите е достатъчно красноречив показател, за това колко е инсуфициентна и примитивна /за да не кажа повърхностна, глупава и дори назадничава/ е дискусията, която се води у нас по този род проблеми за здравеопазването. Всъщност монопол има единствено и само лекарското съсловие, защото това е единственият доставчик на здравни услуги на квазипазара у нас. Поради това именно нашето лекарско съсловие, към което имам нещастната възможност и аз да принадлежа има изключителния интерес от три неща както и всеки друг монополист: -1. Да се качват постоянно цените на здравните услуги; -2. Да се задържа на досегашното ниво тяхното качество и ако може даже да се влошава; -3. Да се ограничава всячески възможността за поява на нови продавачи или доставчици на здравни услуги, като нови играчи на квазипазара. Затова отворете си очите о неразумни колеги и вижте реално само своите лични интереси. Защото както бе казано „интересът клати феса”. Не си спомням да има някакви действия и/или прояви на лекарското съсловие у нас в полза на защита на обществения интерес, та камо ли в посока на държавническо мислене. Или ако трябва да перифразираме проф. Иван Хаджийски общественият интерес на българския лекар „не преминава оттатък дувара и портата” на неговото лечебно заведение, било то практика или болница. Дали има клинични пътеки (КП) или диагностично-свързани групи (ДСГ) или каквато и да е система винаги ще има система на заплащане според дейност (както в една нормална и цивилизована страна) Друг е въпросът че на българина му се отдават две неща които той прави с много голямо желание. Едното е това как да прецака системата, а другото е това как да псува по системата; Някои представители на нашето лекарско съсловие включително и „най-често изказващите се в Здраве нета” не правят изключение. За да се заплаща лекарския труд адекватно, трябва да има преди това остойностяване на всички медицински дейности. Това не е направено у нас повече от 20 години, а някой отново поставя пак каруцата пред коня. Така е когато не може да се разбере кое е причината и кое е следствието. А основната първопричина е това че системата не е дофинансирана. И това не е заслута на касата. Много е удобно на някои от „най-често изказващите се в Здраве нета” да преиначават някои факти, като например това че НЗОК закупува и едновременно продава здравни услуги. Това е абсолютно непознаване на елементарните финансови механизми на здравното осигуряване у нас. В действителност пациентите ползват здравните услуги ако са здравно-осигурени лица. Доставчиците на здравни услуги отчитат в РЗОК тези вече ползвани здравни услуги. НЗОК заплаща едва на следващия месец финансовата стойност на тези вече ползвани здравни услуги. Даже и хронологически освен фактологически е невъзможно след това НЗОК да препродава вече ползваните здравни услуги, а и кои би ги купил. НЗОК заплаща здравните услуги в полза на здравноосигурените лица. Здравните вноски на същите тези лица се събират само от НОИ. Не мога да разбера как някои може да твърди, че един и същи субект на квазипазара на здравни услуги може едновеременно да бъде и купувач и продавач, сиреч също така едновераменно и моноопсонист и монополист. Това е пълен нонсенс, още повече общо е твърдението, че „няма друг конкурентен купвач на здравните услуги”. За цените на здравните услуги и за тяхната реална себестойност това е съвсем друг въпрос. А относно това кой лъже крайния потребител това също е друг въпрос, като мисля че това е целта на някои от „изказващите се в Здраве нета”.

User Avatar И? 09.05.2018 15:33:14

Остойностяването на какъв принцип да бъде - пазарен или държавно-централизиран? Сега държавните и частните болници са неравнопоставени. Това редно ли е на уж свободен пазар?

User Avatar Elf 09.05.2018 13:22:18

NZOK e bedniak koito se pravi na Lord. Dobre she ima dostatachno glupaci.Kolkoto po-rano i teglite mainata ,tolkova po-dobre.

Още по темата