Родители на болно дете: Гледката в болницата беше страшна
Има много проблеми в организацията на спешната помощ, смята общопрактикуващ лекар
„Бях подготвена какво ни очаква, но наистина беше като филм на ужасите“. Това разказа пред БНР Теодора Йорданова, майка на болно 6-годишно дете, която е потърсила помощ в голяма столична болница през празниците. Жената беше категорична, че шокът, който е получила от преживяното, я е накарал да се замисли за трагедията, която се случва в здравеопазването ни сега и за безизходицата, пред която са изправени хората и особена родителите с деца.
„Опашки от кашлящи, болни деца и липса на каквато и да е организация“, каза майката. Тя сподели още, че за двата часа, в които й се е наложило да прекара в болницата, е общувала само с охраната и с отчаяни, разплакани родители.
По думите й голяма част от децата дори са били препращани от охраната с обяснението, че там има просто дежурни и хората не могат да разчитат на помощ от тях и на преглед от специалист.
„Почувствах се виновна за това, че детето ми е болно и съм се позволила да ги обезпокоя“, призна Теодора Йорданова.
В крайна сметка детето е прегледано в частно заведение.
„Всички искат само пари, а не се дава никакво внимание. Страх ме е какво се случва. Всяка майка знае, че почти не остана болница, в която да не се плаща, дори за дете“, коментира майката.
„Гледката беше страшна“, допълни картината бащата на детето Боян Трендафилов. Той разказа, че е видял във фоайето непрекъснато прииждащи болни деца, отчаяни родители, които звънят по телефоните си и една напълно безразлична и отегчена охрана.
„Имаше 3-4 бебета с температура и кашлица, които докторът просто подмина. Имаше и хора, дошли с такси от провинцията, които се молеха да бъде прегледано детето им, а то беше видимо много зле“, каза бащата.
Ситуацията бе коментирана от общопрактикуващия лекар от Варна д-р Николай Христов.
„Много малко са нормалните неща в системата на здравеопазването в България“. Това бе първата реакция на медика, след като чу разказа за премеждията на двамата родители и болната им дъщеря. Той обаче отбеляза, че пациентите също носят отговорност, но за съжаление, у нас липсва пациентска култура.
„Пациентите не знаят къде да търсят помощ, а трябва да се интересуват с кой лекар или медицински център работи личният лекар и да знаят къде да отидат в спешни ситуации през почивните дни. Масово е тази незаинтересованост“, каза д-р Христов.
Той също така смята, че 90% от случаите в спешните кабинети са за неспешни случаи.
„Има много проблеми в организацията на спешната помощ“, подчерта лекарят.
Д-р Христов бе категоричен, че системата на здравеопазването в този си вид загива.
„Националната стратегия за здравеопазване е едно недоносче, което ще ликвидира и малкото позитивни неща, които има“, обобщи той.
Още от Новини
Коментари по темата
Ako imate zdraven problem idete na jurnalist ili policai,izmet balgarska dolna.
О, тази жена трябва да живее в UK, Нидерландия или Германия ЗА ДА ВИДИ РЕАЛНОСТИТЕ. Там детето и с хрема и кашлица изобщо няма да бъде прегледано преди 7-12 дни ,когато и дойде часът за преглед (appointment) записан при личния лекар. Защото това НЕ Е СПЕШНО СЪСТОЯНИЕ НИКЪДЕ В МЕДИЦИНАТА, а превръщането им истерично драматично в спешно, с възмущение и крясъци е просто злоупотреба с права. В България хем нищо не плащат за здравеопазването си и това на децата ,хем имат претенции детето им да бъде прегледано от професор педиатър о то по профила на оплакванията и то същия час, когато си го поискат. А в белия западне свят това не става, защото това е високо специализирана експертна дейност с определено времетраене на консултацията и при спазване на правата на лекарите да не бъдат малтретирани като роби на някого с всичките им граждански права на труд и почивка.
Журналята също имат вина за тази истерия! Вместо да и теглят една майна на истеричните крясъци и припадъци, те им дават гласност, Но прави ли ви впечатление, същите те не се сетиха един обстоен репортаж да направят за разрушените от кремълските убийци украински болници, за десетките убити, ранени, прогонени украински медици?
Украинските власти публикуваха подробности за нощно нападение с дронове камикадзе. Според тях общо 16 ирански дрона Shahed-136 са атакували Украйна от югоизток и север през нощта на 30 декември. "Врагът се опита да използва поречието на Днепър, за да преодолее системата за противовъздушна отбрана на Украйна", се казва в изявление на украинските военновъздушни сили. Съобщава се, че всички дронове са били свалени. Кметът на Киев Виталий Кличко заяви, че е направен опит украинската столица да бъде атакувана през нощта от седем безпилотни самолета камикадзе. Два от тях са свалени при заход за кацане, а пет са свалени над града. Отломките са засегнали сгради в квартал Голосеевски - жилищна сграда и нежилищна постройка. Там прозорците са изпочупени. Няма жертви. По-рано военната администрация на града съобщи, че дрон е ударил административна сграда.
Кремъл нарочи Христо Грозев. Oглушително мълчание от „Дондуков“ 1 и 2 Обявяването от Русия на журналиста Христо Грозев за издирване би трябвало да предизвика мигновената реакция на българските власти. Но засега нищо не сме чули нито от външното министерство, нито от президента Радев. Христо Грозев е най-известният в света български журналист. И най-мразеният от режима в Кремъл – заради неговото и на колегите му от „Белингкат“ разследване на отравянето на опозиционера Алексей Навални, развенчало величието на руските служби. Грозев е и най-известният български журналист в Украйна, защото от началото на войната, започната от Русия срещу нея, е сред най-желаните събеседници за украинските медии като човек, който е доказал с работата си, че може да разкрива и изобличава коварствата на руските спецслужби. И още през юли беше „възнаграден“ от Федералната служба за сигурност на Русия с публичното обвинение, че е помагал на украинските спецслужби да отвлекат руски бойни самолети. Сега Русия обяви Грозев за издирване, за да го подведе под наказателна отговорност. Ще реагира ли България? Христо Грозев е български гражданин, а офанзивата на руските власти би трябвало да предизвика мигновената реакция на българските власти. Която да вдъхне увереност, че държавата застава зад всеки свой гражданин и ще защитава неговите права и сигурност. Външното министерство или президентът, който сега е патрон на изпълнителната власт, можеха да реагират поне с някакви думи на публична загриженост, преди да предприемат дипломатически действия, за каквито ги призоваха от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Вместо това обаче на „Дондуков“ 1 и 2 цари оглушително мълчание. Поведението на правителството и президента не е изненадващо. Вероятно Румен Радев смята, че подкрепата за Грозев ще ни въвлече във война, както даването на оръжие за Украйна. А безличното му правителство никога не е сред първите, когато трябва да се заеме позиция по войната, следвайки тодорживковата повеля за снишаване и изчакване. С мълчанието си българските държавни институции не само изоставят български гражданин и загърбват работата на един журналист, получил световно признание, но и стават съучастници в престъпленията на кремълския режим, които Грозев изобличи. С мълчанието си те на практика оправдават отравянето на Сергей Скрипал и опита за отравяне на бизнесмена Емилиян Гебрев. Оправдават опита за убийство на Алексей Навални и свалянето на малайзийския самолет през 2014 г., причинило смъртта на близо 300 души. Пасуването на правителството и президента ще доведе и до поредна вътрешнополитическа битка за това от коя страна на войната сме ние. На искането на „войнолюбците“ от ДБ и ПП руската посланичка Митрофанова да даде обяснения заради Грозев във външно министерство, а външният министър да бъде изслушан в парламента, „миротворците“ от БСП и „Възраждане“ нищо чудно да отговорят, че Грозев е английски шпионин и Русия има право да се защити. И като нищо за пореден път у нас престъпленията на рашисткия тоталитарен режим ще получат „нашистка“ геополитическа индулгенция – Русия е наша, Западът е чужд; Грозев, макар и българин, не е наш, даже и журналист не е съвсем, понеже не се мярка ексклузивно на екрана по сутрешните блокове. А онези, за които Путинова Русия е антицивилизационен избор, ще претърпят още по-голямо национално унижение, ако друга държава защити Христо Грозев преди българската. И в омерзението си навярно ще простенат като поета: „Тази земя – не е моя земя, тази земя, простете, е чужда“.
Свиквайте, така ще е от тука нататък. Първо в София, а след това и в други градове. Когато циганите биеха педиатрите мълчахте, нали?
1. Пиерос Сотириу – 600 хил. евро на година Кипърският централен нападател акостира на Хювефарма Арена в началото на миналата година, но бързо се превърна в основен футболист и реализатор на отбора от Разград. За да подпише договора си с орлите, Пиерос Сотириу се съгласи на редуцирана заплата в сравнение с това, което получаваше в Астана. В Казахастан Сотириу получаваше около 800 хил. евро на година, но за да подпише с Лудогорец той направи компромис и сега защитава зелената фланелка срещу „скромните“ 600 хил. евро на година, което автоматично го прави най-скъпоплатеният футболист в родния елит. 2. Кирил Десподов – 40 хил. евро на месец Кирил Десподов се завърна в родния футбол с гръм и трясък след неуспешен престой в Италия където не успя да се наложи в състава на Каляри. Шокиращо или не, Десподов всъщност получава по-висока заплата в новия си отбор отколкото в италианския тим. Лудогорец успя да уреди трансфера на бързоногото крило срещу сумата от 2 млн. евро и по този начин го направи един от най-скъпите трансфери в историята на българския футбол. Ето и хронология на заплатата, която получаваше Кирил Десподов като футболист на ЦСКА-София, Каляри и Лудогорец: ЦСКА-София – 5 000 евро на месец Каляри – 35 000 евро на месец Лудогорец – 40 000 евро на месец 3. Тодор Неделев – 20 хил. евро на месец Любимецът на феновете на канарчетата нееднократно отказа любопитните оферти от страна на ЦСКА-София, Левски и Лудогорец. Носещ жълто-черната любов в сърцето си, Тошко наскоро преподписа с Ботев (Пловдив) и защити за пореден път думите си, че в България ще играе само за отбора, от който е тръгнал за големия футбол. Предполага се, че креативният футболист и капитан на Ботев (Пловдив) защитава цветовете на своя тим срещу заплащане от 20 000 евро на месец, което го поставя много високо в класацията по заплати на футболисти в България. 4. Жорди Кайседо – 15 хил. евро на месец Драмата с трансфера на новата перла в атаката на червените бе пълна. Проблемите, които той имаше с бившия си отбор, не му позволиха трансфера на Армията да се случи лесно, но в крайна сметка той подписа с новия си клуб и бързо успя да се аклиматизира към условията на българския футбол. В момента той е един от най-добрите голмайстори в родното първенство и съвсем заслужено прикова интереса на някои световни грандове като Бока (Хуниорс), а и отбори от Западна Европа като Спортинг (Хихон), чиято оферта от 4.5 млн. евро бе отказана от Гриша Ганчев! Еквадорецът ниже гол след гол с червения екип срещу месечно възнаграждение от 15 000 евро на месец, а това означава, че той е сред най-добре платените футболисти в родния елит. 5. Юрген Матей – 15 хил. евро на месец По темата за заплати на футболисти в България няма как да изпуснем възможността да говорим и за новия капитан на ЦСКА-София Юрген Матей. Партньорството в отбрана с Мено Кох превърна ЦСКА-София във втория най-добре защитаващ се отбор в Първа лига, а стабилността, която Матей излъчва, не остана незабелязана от Стойчо Младенов и Гриша Ганчев. Треньорът на червените даде капитанската лента на Юрген Матей, а Гриша Ганчев възнагради финансово нидерландеца като го направи равен по заплащане с Жорди Кайседо и сега и двамата прибират по 15 000 евро на месец. 6. Димитър Илиев – 8 хил. евро на месец На другия полюс по темата за заплати на футболисти в България е Димитър Илиев, но това определено не се дължи на поради липсата на класа. Митко Илиев е двукратен носител на отличието Футболист на България – за 2019 и 2020 година, а в последните 5-6 години се превърна в константа при голмайсторите. За съжаление, Христо Крушарски и наложената от него финансова политика в отбора на Локомотив (Пловдив) е безкомпромисна и дори двукратен носител на отличието Футболист на България не може да получава повече от 8 000 евро на месец. Именно срещу тавана на заплатите се разписва капитанът на Локомотив (Пловдив). 7. Георги Миланов – 7.5 хил. евро на месец Положението със заплати на футболисти в България не винаги е цветущо, а добър пример за това е отборът на Левски. Финансовите проблеми на синия клуб принудиха Наско Сираков да прибегне до драстични мерки с редуциране на заплатите на футболистите, а пръв на подобна мярка се съгласи не кой да е а Георги Миланов. Българският национал се е съгласил на новите параметри по договора си, които спрямо стария договор изглеждат така: Заплащане според стария договор – 15 000 евро на месец Заплащане според новия договор – 7 500 евро на месец
Твърдението, че на запад се чака и за посещение при личния лекар е така, но всичко зависи от състоянието на пациента. Той има право да се обади на "Спешна помощ", ако здравословното му състояние налага спешно да бъде прегледан, а не да чака личния лекар. Обикновено, когато звъннеш за приемен час и се включва телефонният секретар, той ти казва кога можеш да го направиш-ден и час и ти напомня, че ако е наложително да бъдеш прегледан, трябва да се обърнеш към Спешна помощ.
В празнични дни(и не само) Спешна помощ поема всички пациенти независимо от оплакванията им. Как да се работи на ниво при това положение?
В празнични дни(и не само) Спешна помощ поема всички пациенти независимо от оплакванията им. Как да се работи на ниво при това положение?
Трудно е да се каже,че имаме спешна помощ.За система още по трудно.Най лошото е ,че изчезва хуманността в професията и от това ще страдаме всички!
Майчето е нямала никаква работа в голямата столична болница! Трябвало е да си намери джипито или центърът за неотложна помощ, с който личният лекар на детето има договор за прегледи в извънработно време и по празниците.
Никъде в нормалния Европейски Съюз няма подобна простотия личния лекар да осигурява Спешна Помощ на пациентите с договор или със свой труд 24/7 . Само в просташката комунистическа България има подобно заробване на лекаря. И скоро ще духат сушата всички ватници. Издевателствата върху българския лекар ще бъдат наказани. Както няма лекари с договори с НЗОК в Ахтопол, Малко Търново, Драгоман. Скоро и във вашия град. Само частна практика.
Има много проблеми в организацията на работата на общопрактикуващите лекари, оттам и твърде голямото натоварване на Спешна помощ и произтичащите от това проблеми
Натоварването им идва най-вече от неосигурените, които я ползват за квартална поликлиника. А и да не се лъжем - българският пациент няма никаква здравна култура, никакво уважение и съобразяване с никого и с нищо - неговият сопол е най-важен, неговата 37,2 температура е най-смъртоносна.
Спешната помощ не е ангажимент на общопрактикуващите лекари, а на държавата. ОПЛ не може физически да работят нон-стоп, 24/7/365, а и те си плащат на дежурни екипи колосалната сума от 15стинки, колкото дава касата за извънработно време. Политиците искат с трици маймуни да ловят - всичко да ѝ вършат ОПЛ.
В Англия е официален стандарт в спешна помощ да се чака до 8часа.
Западняците как чакат безропотно по една седмица за джипи? И плащат по 300 евро осигуровки. Ганю платил, не платил 30 лв иска веднага. Ще се научи да чака. Явно по трудния начин.
Това е истината, точно така е!