Само една е потвърдената диагноза на нилска треска у нас

Сега всеки, който го боли глава след празниците, ще си мисли, че е заразен с нилска треска

„Има ли много комари, има ли много хора и намира ли се селището на пътя на прелетните птици, винаги има опасност от възникване на инфекции, които се пренасят от членестоноги и птици. Засега в София няма случай на западнонилска треска. Преди три години бяхме доказали случай с виремия на едно дете, което слава Богу не разви усложнения.“ Това каза директорът на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) проф. Тодор Кантарджиев пред Zdrave.net по повод опасенията, че увеличената забоеваемост от западнонилска треска в Сърбия и Гърция може да засегне и нашата страна. Тази година в страната потвърдената диагноза от националната референтна лаборатория е една - - мъж на 55 години от с. Труд, който е настанен на лечение в УМБАЛ „Свети Георги“- Пловдив, заяви проф. Кантарджиев.

„Сега ще отидем в другата крайност - всеки, който го боли глава сутрин по празниците, ще мисли, че е с нилска треска. Нилската треска е заболяване, което се доказва лабораторно, потвърдената диагноза е свързана с доказване на вируса - или чрез методи на амплификация чрез доказване на РНК на вируса, или чрез доказване на вирус в урината или кръвта на пациента“, каза още проф. Кантарджиев.

Той уточни, че за да може да се докаже РНК на вируса, в Националната реферетна лаборатория трябва да се изпратят проби от кръвта и урината на болния, който е с възпаление на мозъка от вирусен произход. Те задължително трябва да са пресни и да са съхранявани на температура максимум от 4 градуса, затова материалите трябвало да бъдат опаковани заедно с пликче с лед, за да има сигурна, потвърдена диагноза. "Вероятната диагноза може да бъде доказана чрез антитела. Имунният отговор в серума е меродавен, ако има динамика на антителата и проявяване на специфичен IgG. Наличието на антитела от клас IgM е динамика във времето - разликата от взимането на пробите от около седмица и повече, когато се увеличават или намаляват, не е вероятна диагноза. А наличието на епидемични данни - бил някъде, хапали го комари, където има още 50 души с възпаление на мозъка, е възможен случай. Това е третата - най-ниска степен на достоверност“, подчерта проф. Кантарджиев и отново подчерта, че бързите тестове не могат да докажат заболяването.

Той коментира и предстоящия грипен сезон, като подчерта, че ваксинациите е добре да започнат от сега. „Хубаво е преди циркулацията на грипните вируси, която обикновено започва през ноември, хората да бъдат ваксинирани. Трябва да се знае, че трябва да минат най-малко 21 дена от ваксинацията, за да се разчита на някакъв протективен имунитет“, каза проф. Кантарджиев.

„Грипът е сезонно заболяване, характерно за есента и зимата и е свързано с циркулацията на грипни вируси в обществото. Симптомите на грипа са коренно различни от тези на другите инфекциозни заболявания, защото грипът е характерен с бързото си начало, с адинамията, с болките по мускулите и ставите, с дразнене от светлината, болка в очните орбити и кашлица. Пикът е януари-февруари в България. Може да се яви месец по-рано или по-късно. Грипните инфекции минават на епидемия - това е инфекциозно заболяване, което не е ограничено по размер, но е ограничено по време. Пролетта винаги свършват, защото се натрупва достатъчен имунитет в обществото към дадения грипен щам и защото хората започват да излизат на чист въздух“, каза още проф. Кантарджиев.