Две са предизвикателствата пред бюджета на НЗОК за 2024 г. Това заяви управителят на Здравната каса Станимир Михайлов пред БНР.
„Заради решението да бъде увеличен процентът на реимбурсация на лекарствата за сърдечносъдови заболявания, са нужни 31 млн. лв. допълнително в бюджета за 2024 г. С разходите за заплащане на аптеките за изпълнение на тези рецепти стават приблизително около 50 млн. лв. допълнително. Второто предизвикателство е свързано с решението на Конституционния съд, че НЗОК няма право да отказва заплащане за извършена и отчетена дейност от лечебните заведения. Направихме анализ миналата седмица и от него стана ясно, че след решението на КС през последните шест месеца отчетената дейност се е увеличила с 9,6% средномесечно. Все още нямаме еднозначен отговор на какво се дължи това. Трябва да проверим всички факти. Очаква се, че за 2024 г. цялата сума, която трябва да бъде заплатена, е 3,8 млрд. лв., а това, което беше заложено в бюджета, е 3,5 млрд. лв. Разликата от 300 млн. лв., която се появи, може да бъде заплатена от остатъка на резерва на Касата, както и от извънредните приходи, които би трябвало да постъпят по линия на държавния бюджет и здравноосигурителните вноски. Тези средства са потвърдени. Това, което не е подсигурено, е сумата за допълнителни дейности“, каза Михайлов.
Той информира, че са направени анализи и са извадени по РЗОК, лечебни заведения и клинични пътеки най-големите ръстове. „Там, където намерим основание за проверки, ще ги извършим. Отделно от това сме направили списък със здравноосигурени лица, които са с голям брой хоспитализации от началото на годината. Методологически ще бъдат разгледани клиничните пътеки, по които са били приемани и там, където е необходимо, ще направим анкети с хоспитализираните пациенти“, добави Михайлов. Той допълни, че има лица с 37 хоспитализации за годината и това трябва да бъде проверено.
Станимир Михайлов беше категоричен, че НЗОК ще разплати всичко, друг е въпросът е с какви механизми ще стане това. „За момента се очертава някакъв недостиг, но това е динамично положение. Могат да бъдат извършени икономии и по други пера“, каза той.
По отношение на големия брой болнични легла, за които Касата плаща, Михайлов заяви, че използваемостта им е 50%. „Може би няма нужда от 52 000 легла, при положение, че половината стоят празни. Не можем обаче да откажем създаването на нови лечебни заведения, особено там, където има нужда от такива. Не бива да се делят лечебните заведения на частни и държавни. Частните болници, както и големите държавни университетски болници въвеждат много иновативни методи за лечение, което е добре за пациентите. Министерството на здравеопазването трябва да вземе решение как да се справим с този казус и да определи нови, по-прецизни критерии, защото действително 390 болници са много“, каза той.
В момента НЗОК работи по приключване финансово на годината и проекта на бюджет за 2025, който трябва да бъде готов до 28 октомври, съгласуван с МЗ, одобрен от НС на НЗОК и внесен в МС. Там трябва да се отразят както тенденциите от бюджета за 2024 г., така и политики, които вече са започнати. Следващата седмица пък предстоят срещи със съсловните организации.
Михайлов заяви още, че макрорамката, подадена от Министерството на финансите за НЗОК, е за 13% по-висок бюджет през 2025 г., което е 1 млрд. лева допълнително за здравеопазване.
Коментари по темата
Докога в някои районни каси ще е пълно с пенсионери, при това вече на 70+? Само спят по бюрата.
Ганка ще оправи бюджета. Спокойни сме
Напротив, мафията не е доволна, че се промени ситуацията в ЦУ. Добре им беше няколко месеца.
Фарма-мафията се завърна в кацата с парите.
Необходимо е първо да бъдат сменени директорите в РЗОК, които са се окопали като феодали. След това закриване на всички частни структури на двете ДПС + на бацевите котараци. После ще мислим как да надградим.
А за лекарски труд- нищо, zero, nihil.
Има , има - "Докторе, благодаря! Голям лекар си, ще знаеш!" Като дойдеш при мен, ще ти направя 10% отстъпка от цената!